Педро I Жестокия (Кастилия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пе́дро I Касти́лски
крал на Кастилия
Estatua de Pedro I el Cruel (M.A.N.) 01.jpg
Лични данни
Роден
Починал
23 март 1369 г. (34 г.)
Предшественик Алфонсо XI
Наследник Енрике де Трастамара
Семейство
Династия Бургундска династия
Баща Алфонсо XI
Майка Мария Португалска
Герб Coat of Arms of the Heir of the Crown of Castile (1284-1390).svg
Пе́дро I Касти́лски в Общомедия

Пе́дро I Касти́лски(исп. Pedro I de Castilla; 30 август 1334, Бургос — 23 март 1369) — крал на Кастилия и Леон от 1350 година. Син на Алфонсо XI Кастилски и Мария Португалска.

Утвърждавайки своето право на власт, безжалостно избива враговете, за което получава прозвище Педро Жестоки (исп. el Cruel). Когато съперниците са отстранени и неговото положение на трона престава да бъда опасно, краля започват да го назовават Педро Справедливи (исп. el Justiciero).

Убит от своя еднокръвен брат Енрике де Трастамара, който го наследява на престола.

Жена и любовница[редактиране | редактиране на кода]

На 3 юни 1353 година Педро Жестоки се жени за Бланш Бурбонска, дъщеря на френския херцог Пиер I дьо Бурбон. Кралят не скрива враждебното отношение към младата жена — три дни след сватбата Педро открито проявява неприязън към Бланш, заточил я под усилен надзор на стражи в крепостта Аревало, а сам напуска двореца във Валядолид и заживява с любовницата си. 

По това време привързанността на краля към Мария Падилия предизвиква гнева на папа Инокентий VI. Той заплашва любовниците с отлъчване от църквата, ако не сложат край на своите отношения. Под въздействие на тази заплаха Мария Падилия напуска Педро I Жестоки и отива в манастир. 

Постъпката на Педро Жестокия предизвиква разкол сред кастилските благородници, разваля отношенията с Франция и провокира въстание в Толедо.

Борба с Енрике[редактиране | редактиране на кода]

През 1366 г., френският военачалник Бертран дю Геклен успява да обедини около себе си водачите на множеството наемнически групи, които плячкосват френските земи след прекратяването на военните действия с Англия. Начело на тази нова сила, Геклен навлиза в Кастилия, където се съюзява с Енрике де Трастамара в борбата му срещу Педро I Жестокия. Геклен превзема поредица от ключови крепости, сред които и столицата Бургос, където Енрике е коронясан за крал на Кастилия и Леон, а самият Бертран получава номиналната титла „крал на Гранада“, макар тази провинция да си остава в ръцете на маврите до 1492 година.

Година по-късно, през 1367 година,Енрике де Трастамара и Бертран са разбити от армията на Педро I, подсилена с английски контингент и командвана от Едуард, Черния принц. Двете армии се срещат при Нахера, където англо-испанските сили излизат победители, а Геклен попада в плен. Шарл V, който смята своя генерал за безценен плаща откупа му.

На следващата 1368 г., Черният принц, болен от дизентерия и останал почти без войници (всеки 4 от 5 англичани умират по време на кастилската кампания) е принуден да напусне Иберия. Останал сам, Педро I е разбит от Енрике и Геклен при Монтиел. След битката, Педро I се свързва с Бертран, предлагайки му подкуп, за да пропусне го пропусне през своите постове. Бертран приема, но казва за плана на Енрике, който му предлага повече пари и земи ако доведе Педро в кралската шатра. Срещата на двамата еднокръвни братя преминава бурно и те започват да се бият с ками, като Енрике пронизва смъртоносно Педро.


Извънбрачни деца[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Arco y Garay, Ricardo del (1954). Sepulcros de la Casa Real de Castilla. Madrid: Instituto Jerónimo Zurita. Consejo Superior de Investigaciones Científicas. OCLC 11366237.
  • Ayala Martínez, Carlos (2000). „Órdenes militares y frontera en la Castilla del siglo XIV“. En la España medieval (23). ISSN 0214-3038.
  • Castro Toledo, Jonas (1981). Colección Diplomática de Tordesillas. Valladolid: Instituto cultural Simancas. ISBN 84-500-4849-4.
  • Díaz Martín, Luis Vicente (1975). Itinerario de Pedro I de Castilla (2ª edición). Secretariado de Publicaciones de la Universidad de Valladolid. ISBN 84-600-1763-X.
  • Díaz Martín, Luis Vicente (1975). Los oficiales de Pedro I de Castilla (2ª edición). Valladolid: Secretariado de Publicaciones de la Universidad de Valladolid. ISBN 84-7762-010-5.
  • Díaz Martín, Luis Vicente (2007). Pedro I el Cruel (1350-1369) (2ª edición). Gijón: Trea. ISBN 84-9704-274-3.
  • Elorza, Juan C.; Vaquero, Lourdes; Castillo, Belén; Negro, Marta (1990). Junta de Castilla y León. Consejería de Cultura y Bienestar Social, ed. El Panteón Real de las Huelgas de Burgos. Los enterramientos de los reyes de León y de Castilla (2ª edición). Editorial Evergráficas S.A. ISBN 84-241-9999-5.
  • González Jiménez, Magdalena; García Fernández, Manuel (200). Pedro I y Sevilla. Sevilla: Ayuntamiento de Sevilla. ISBN 84-96098-77-X.
  • Guichot y Parodi, Joaquín (1878). Don Pedro I de Castilla. Ensayo de vindicación crítico-histórica de su reinado. Sevilla: Imprenta de Gironés y Orduña. OCLC 6909851.
  • Mérimee, Prosper (2006). Histoire de don Pèdre Ier, roi de Castille (en francés). Paris: Elibron Classics. ISBN 1-4212-3964-7.
  • Montoto López Vigil, José María (1847). Historia del reinado de D. Pedro I de Castilla llamado el Cruel. Sevilla: Imp. de C. Santigosa. OCLC 47865900.
  • Ortiz de Zúñiga, Diego (1988). Anales Eclesiásticos y Seculares de la muy noble y muy leal ciudad de Sevilla. Tomo II, edición facsímil. Sevilla: Guadalquivir. ISBN 84-8608-011-8.
  • Rocasolano, Javier (1966). Historia del Reino de Castilla. Barcelona: Hesperión.
  • Sevilla, Santiago (1996). Biblioteca virtual Miguel de Cervantes (ed.): „El rey don Pedro el Cruel: tragedia en cuatro actos“. Consultado el 28 de julio de 2013.
  • Tubino, Francisco Mª (1887). Pedro de Castilla: la leyenda de doña María Coronel y la muerte de don Fabrique. Madrid: Sevilla: Imprenta de "La Andalucía". OCLC 13136731.
  • Valdeón Baruque, Julio (2002). Pedro I el Cruel y Enrique de Trastámara. Madrid: Santillana Ediciones Generales, S.L. ISBN 84-03-09331-4.
  • Velázquez y Sánchez, José (1860). „Apuntes sobre el carácter y conducta del rey D. Pedro“. Revista de ciencia, literatura y Artes (Sevilla) (6):  pp. 140-152.