Гранада (провинция)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Гранада.

Гранада
Granada
Знаме
    
Герб
Разположение на Гранада в АндалусияРазположение на Гранада в Андалусия
Страна Флаг на Испания Испания
Автономна област Андалусия
Административен център Гранада
Площ 12 531 km²
Население (2008) 897 388 души
71,6 души/km²
1,85% от страната
Региони 10
Общини 168
Гранада в Общомедия

Гранада (на испански: Granada) е провинция в Южна Испания, част от автономна област Андалусия. Граничи с провинциите Кордоба, Хаен, Албасете, Мурсия, Алмерия и Малага, както и със Средиземно море от юг. Административен център е град Гранада.

Населението на провинцията е 897 388 жители. Освен столицата Гранада (236,207 ж.), други по-големи градове включват Мотрил (58,501), Алмунекар (27,076), Баса (22,718), Лоха (21,341), Гуадикс (20,307), Армиля (20,115).

Гранада е благословена с географското си положение, изобилието на вода, исторически и културни паметници и славата на един от най-красивите градове в Испания.

Разположена в автономната област Андалусия между най-високата планина на Пиренейския полуостров Сиера Невада, където се сливат реките Хенил и Даро на север и в близост до крайбрежието Коста дел Сол на юг, тя привлича над два милиона туристи годишно.

Кратка историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално територията Гранада е населена с местни племена по време на предисторическия период и е известна под името Илбир. Когато римляните колонизират Южна Испания, те построяват свой град и му дават името Илибрис. Има различни теории за произхода и значението на настоящото име на града. Според една от тях Гранада идва от испанското наименование на плода нар, с който околността изобилства. Друга твърди, че настоящото име на града е дадено от арабите, които завладяват полуострова през осми век. По тяхно време градът се казва Karnattah (Gharnatah), чийто вероятен превод е „хълм на странници“. Други твърдят, че името ѝ може да означава „голям замък“, заради римската крепост, която някога се е издигала на хълма Албайсин. Когато мароканците са пристигнали в Гранада, градът е бил широко населен от евреи, заради които са го кръстили Garnat-al-Yahud – Гранада на евреите, смятат четвърти.

Това, което е сигурно обаче, е, че в Гранада е открит първият мюсюлмански университет в Западна Европа, както и че тя е последният арабски град в Испания, отстъпен на християните през януари 1492 г., когато във владение влизат римско-католическите монарси Фердинанд II и съпругата му Исабела I.

Аламбра[редактиране | редактиране на кода]

Перлата на Гранада, дворецът Аламбра, който се извисява над нея, е основна притегателна точка за туристите.

В превод от арабски Аламбра означава „червената крепост“. Комплексът се състои от шест части – палата Насарите, Дворецът на Карл V, градините Хенералите, Рауда, Медина и крепостта Алкасаба. Всяка от тях има своите средства на въздействие, които спират дъха на посетителите. От арабската архитектура в стил „Приказки от 1001 нощи“ на палата Насарите, която прави стени и тавани да изглеждат като везани, през впечатляващия Испански ренесанс на двореца на Карл V и внушителната сурова хубост на Алкасаба до градините Хенералите, създадени едновременно за наслада и умиротворение на сетивата. Търсеното и открито въздействие на светлината в Аламбра, водата, лееща се в тих, галещ слуха ромон, прохладната сянка на палмите в горещите летни дни, градините с фонтани и разнообразни растителни видове способстват описанието на двореца като „рая на земята“ да не звучи пресилено.

Съществуването и прелестта на Аламбра стават достояние на света и благодарение на американския писател Уошингтън Ървинг, който е прекарал продължителен период в нея и през 1832 г. написва едноименния си роман. Още един любопитен факт – тук през 1492 г. кралица Исабел дава бижутата си на Христофор Колумб, за да финансира плаването му, довело до откриването на Америка.

Албайсин[редактиране | редактиране на кода]

Аламбра разкрива гледка към най-впечатляващия квартал на Гранада, Албайсин, включен в културното наследство на ЮНЕСКО през 1989 г. Наричат го „белия квартал“ заради цвета на сградите му. Изграден по склоновете на брега на река Даро, Албайсин е стар мавърски квартал. Уличките в сърцето му са многолюдни.

Има обаче и други улички – не така оживени, криволичещи и пресичащи се като лабиринт. Вървейки безцелно по тях, ще забележите стрелка с надпис Mirador (място, от което се открива красива гледка).

Катедралата[редактиране | редактиране на кода]

Катедралата на Гранада, чието строителство започва през 1521 г. в готически стил и завършва през 1714 г. като ренесансов паметник, впечатлява с размера и излъчването си. Казват, че тя е едно от най-големите постижения на Испанския ренесанс наред с двореца Ел Ескориал край Мадрид. Проектирана е от Хил и Диего де Силое, а фасадата ѝ е дело на местния художник и архитект Алонсо Кано. Част от нея е и Кралският параклис, в който се пазят мощите на католическите крале.