Бона Люксембургска (1315 – 1349)

Бона Люксембургска Bonne de Luxembourg
херцогиня на Нормандия
Родена	20 май 1315 г. Прага, Бохемско кралство
Починала	11 септември 1349 г. Сент Уан л'Омон, Франция
Погребана	Сент Уан л'Омон, Франция
Семейство
Род	Люксембурги
Баща	Ян Люксембургски
Майка	Елишка Пршемисловна
Братя/сестри	Маргарита Люксембургска Анна Люксембургска Карл IV Николаус Люксембургски Венцел I Йохан Хайнрих (Люксембург)
Съпруг	Жан II (5 август 1332 – 19 септември 1349)
Деца	Шарл V Луи I Валоа-Анжуйски Жан дьо Бери Филип II Жан Френска Мария Френска Изабела дьо Валоа (1348 – 1372)
Други роднини	Филип VI (свекър)
Бона Люксембургска в Общомедия

Бона Люксембургска, родена Юта, Гута (на френски: Bonne de Luxembourg, на чешки: Jitka Lucemburská; на немски: Jutta von Luxemburg, Guta, * 20 май 1315, Прага; † 11 септември 1349, Абатство Мобюисон около Понтуаз, Франция) от род Люксембурги, е принцеса от Бохемия и чрез женитба трон-принцеса на Франция.

Произход

Тя е втората дъщеря на краля на Бохемия Ян Люксембургски (1316 – 1346) и първата му съпруга Елишка Пршемисловна (1292 – 1330), дъщеря на Вацлав II. По-голяма сестра е на император Карл IV (1316 – 1378).

Годежи

Бона е сгодена на шест години и отива във Вартбург през 1321 г. при бъдещия ѝ съпруг Фридрих II „Сериозния“ (1310 – 1349) от род Ветини, по-късният маркграф на Майсен. През 1323 г. тя е изпратена обратно при баща ѝ, понеже Ветините се присъединяват към Лудвиг Баварски и Фридрих трябва да се ожени за неговата дъщеря Матилда, което става през 1328 г.

След това Бон е обещана на по-късния граф Хайнрих IV от Бар, но и този проект се проваля.

Бон е сгодена за френския престолонаследник принц Жан II „Добрия“ (1319 – 1364), синът на крал Филип VI от династия Валоа, а нейният брат Карл (по-късният император) за Бланка Маргарета Валоа, дъщерята на Филип.

Брак и смърт

На 2 януари 1332 г. Ян Люксембургски и Бона пристигат в Париж. На 6 август 1332 в Мелюн Бон, вече на 17 години, се омъжва за 13-годишния Жан. Той е обявен на 17 февруари 1332 г. за пълнолетен и има титлата „херцог на Нормандия“ и „граф на Анжу и Мен“. Тогава тя си сменя името от Гута на Бона (Бон) на френски.

Заради красотата и образованието си тя бързо започва да има влияние във френския двор. Нейните противници разказват, че имала изневери.

На 11 септември 1349 г. Бона умира от чума. Тя не става кралица на Франция, понеже нейният съпруг се възкачва на трона едва на 22 август 1350 г., след смъртта на баща му Филип VI.

Деца

Бон и Жан II Добрия имат от 1336 г. за дванадесет години 11 деца, от които седем порастват:

• Шарл V Мъдри (1338 – 1380), крал на Франция от 1364 г.
• Луи I Валоа-Анжуйски (1339 – 1384), граф или херцог на Анжу от 1350 или 1360 г., от 1382 титулярен крал на Неапол
• Жан Берийски(1340 – 1416), херцог на Бери и Оверн от 1360 г.
• Филип II Смели (1342 – 1404), херцог на Бургундия от 1364
• Жана Наварска (1343 – 1373), съпруга на крал Карл II Злия от Навара
• Мария (1344 – 1404), съпруга на херцог Робер I от Бар
• Изабела дьо Валоа (1348 – 1372), съпруга на Джан Галеацо Висконти, херцог на Милано, майка на Валентина Висконти (1366 – 1408), омъжена за братовчед си херцог Луи Орлеански, малкият син на крал Шарл V.

• 
  Шарл V,
  син
• 
  Луи I Анжу,
  син
• 
  Жан дьо Бери,
  син
• 
  Филип Бургудски,
  син

Галерия

• 
  Фамилно дърво на Бон Люксембургска по бащина линия
• 
  Илюстрирана страница от псалтира на Бон Люксембургска
• 
  Трима живи и трима мъртви – псалтир на Бон – музей Метрополитен

Литература

• Jörg K. Hoensch: Die Luxemburger – Eine spätmittelalterliche Dynastie gesamteuropäischer Bedeutung 1308 – 1437. Verlag W. Kohlhammer, Stuttgart 2000, ISBN 3-17-015159-2.
• Ferdinand Seibt: Karl IV. – Ein Kaiser in Europa 1346 – 1378. 5. Auflage. Deutscher Taschenbuch Verlag, München 1994, ISBN 3-423-04641-4.
• Heinz Thomas: Johann II. In: Joachim Ehlers, Heribert Müller, Bernd Schneidmüller: Die französischen Könige des Mittelalters 888 – 1498. Verlag C.H. Beck, München 1996, ISBN 3-406-40446-4.
• Joseph Calmette: Die großen Herzöge von Burgund. Eugen Diederichs Verlag, München 1996, ISBN 3-424-01312-9.