Филип VI (Франция)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Филип VI
Philippe VI de France
крал на Франция
Robert-Fleury - Philip VI of France.jpg
Роден
Починал
Погребан Сен Дени, Сен Дени, Франция

Религия Християнство
Управление
Период 13281350
Предшественик Шарл ІV
Наследник Жан II
Други титли граф на Анжу, Мен и Валоа
Arms of the Kingdom of France (Ancien).svg
Семейство
Род Валоа
Баща Шарл Валоа
Братя/сестри Карл II Алансон
Изабела Валоа
Жана дьо Валоа
Бланка Валоа
Съпруга Бланш д’Еврьо (19 януари 1350 – 22 август 1350)
Жана Бургундска (юли 1313 – 12 декември 1349)
Деца Жан II
Филип Валоа
Филип VI в Общомедия

Филип VI (на латински: Philippe VI de Valois; * 1293; † 22 август 1350) е крал на Франция от 1328 до смъртта си. Основател е на френската кралска династия Валоа.

Произход, брак и регентство[редактиране | редактиране на кода]

Син е на граф Шарл дьо Валоа (втори син на Филип III Смелия) и първата му съпруга Маргарита Анжу-Сицилианска.

На 13 юли 1313 г. във Фонтенбло Филип се жени за Жана Бургундска, внучка на Свети Луи. От 1325 до 1328 той е граф на Анжу, Мен и Валоа.

През 1328 г. братовчед му крал Шарл IV умира, оставяйки бременната си съпруга – кралица Жана д’Еврьо. За регент е определен Филип Валоа – един от двамата претенденти за трона. Другият претендент е кралят на Англия Едуард III, но впоследствие той се отказва от правото си и полага клетва като васал на Филип.

Крал на Франция (1328 – 1350)[редактиране | редактиране на кода]

Начало на управлението[редактиране | редактиране на кода]

След като кралицата ражда дъщеря си Бланш, Филип е коронясан за крал на 27 май 1328 г. в Реймс въз основа на прилагането на Салическия закон. Спрямо спорното Кралство Навара, което е част от френската корона, той сключва споразумение с дъщерята на Луи XЖана II Наварска, като тя става кралица на Навара и се отказва от претенциите си за френския трон, а Филип запазва Графство Шампан.

Царуването на Филип VI е изпълнено с кризи. То започва с военен успех във Фландрия, където френската войска побеждава силите на Шарл дьо Ньовер, граф на Фландрия, който е свален чрез народно въстание.


Конфликт с английския крал[редактиране | редактиране на кода]

Крал Едуард III, отказвайки да плаща данък за своето херцогство Гийена, предявява претенци към френския трон и през 1337 г. слага началото на Стогодишната война. През 1340 г. англичаните печелят морската битка при Сльойс, на устието на река Шелда във Фландрия, унищожават френския флот и установяват контрол над Ламанша до края на войната.

През юли 1346 г., Едуард нахлува с голяма войска през Ламанша, стъпвайки на френска земя в Котантен. Английската армия превзема Кан само за един ден, изненадвайки французите, които очакват градът да издържи на продължителна обсада. Филип също събира голяма войска, за да се противопостави на Едуард, който избира да се отправи на север към Нидерландия, като опустошава всичко по пътя си, вместо да завладее и задържи френски земи. Осъзнавайки обаче, че не може да избяга от французите с маневри, Едуард разполага силите си за битка на позиции, които армията на Филип веднага атакува. Известната битка при Креси е първата голяма битка по суша във войната и се оказва пълна катастрофа за френската войска, до голяма степен благодарение на английските стрелци (които използват английски дълъг лък) и на френския крал, който позволява на армията си да нападне, преди да е подготвена за атака.[1] Едуард продължава на север, без да срещне съпротива, и обсажда Калѐ на Ламанша, който завладява през 1347 г. Филип сключва примирие с Едуард, но умира преди да изтече примирието.

Погребение на Филип VI, хрониките на Жан Фроасар, Париж, Национална библиотека на Франция

Вътрешна политика и териториални придобивки[редактиране | редактиране на кода]

През 1341 г., по примера на италианските републики, е въведен монопол върху солта. Папата е принуден на всеки две години да отстъпва църковния десятък на краля; качеството на монетите е силно влошено.

Тъй като Филип често е на военни кампании, кралица Жана Бургундска е през голяма част от времето регент на Франция. Към територията на Франция са добавени Лангедок, Монпелие (1344) и Дофине (1349).

Избухналата през 1348 г. „черна смърт“ (чума), води до смъртта на 1/3 от населението на Франция, включително и на самата кралица Жана. Недостигът на работна ръка води до инфлация и кралят се опитва да фиксира цените на стоките.

Брак с Бланш Наварска и смърт[редактиране | редактиране на кода]

На 29 януари 1349 г. Филип се жени за четиридесет години по-младата от него Бланш д’Еврьо, дъщеря на краля на Навара Филип III Наварски и Жана II Наварска. Бракът на Бланш се оказва кратък. На 22 август 1350 г. крал Филип умира. При смъртта му Франция е една отслабена и разпокъсана държава.

Наследен е от сина си Жан II.

Семейство и деца[редактиране | редактиране на кода]

1. ∞ 13 юли 1313 за Жана Бургундска (Куцата) (* ок. 1293 † 1348), дъщеря на Роберт II, херцог на Бургундия и Агнес Френска. Те имат седем сина и три дъщери, от които оживяват само двама сина:

  • Филип (* 1315 † като дете);
  • Жана (* 1317 † като дете);
  • Жан (* 1319 † 1364), крал на Франция (* 1350 † 1364) под името Жан II Добрия;
  • Мария (* 1326 † 1333);
  • Луи († 17 януари 1328 като дете);
  • Луи (* 8 юни 1330 † 23 юни 1330);
  • Жан († 1333);
  • Филип (* 1336 † 1375), граф Валоа и 1-ви херцог Орлеански (* 1344 † 1375);
  • Жана († 1337 като дете);
  • син († 1343 като дете)

2. ∞ 1349 за Бланш д’Еврьо (* ок. 1331 † 1398), принцеса Наварска, дъщеря на Филип III д’Еврьо, граф д’Еврьо и крал на Навара, и Жана II, кралица на Навара и графиня на Шампан. Имат една дъщеря, родена след смъртта на баща ѝ:

  • Жана Валоа (* 1351 † 1371); умира малко след годежа си 1371 за Хуан I (* 1350 † 1395), впоследствие крал на Арагон и Валенсия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Jean Favier, , Paris, éditions Fayard, „ Biographies Historiques “,‎ 1980,
  • Jean Favier, , Paris, éditions Fayard, „ Biographies Historiques “,‎ 2006 
  • Françoise Autrand, , Paris, éditions Fayard, „ Biographies Historiques “,‎ 1994,
  • Georges Minois, , éditions Perrin,‎ 2008.
  • Curry, Anne (2003). The Hundred Years' War. New York: Rutledge. p. 18.
  • Mortimer, Ian (2008). The Perfect King The Life of Edward III, Father of the English Nation.
Шарл IV крал на Франция (1328 – 1350) Жан II