Котантен
| Котантен | |
| Cotentin, Cotentîn | |
| Информация | |
|---|---|
| Местоположение | Нормандия, Франция |
| Акватория | Ламанша |
  Котантен на картата на Франция | |
| Котантен в Общомедия | |
Котантен (на френски: Cotentin; на нормански: Cotentîn) е полуостров в Нормандия, образуващ част от северозападното крайбрежие на Франция. Вдава се на северозапад в Ламанша. На запад от него са разположени Нормандските острови, а на югозапад е разположен полуостров Бретан. Полуостровът е разположен изцяло в границите на департамента Манш.
География[редактиране | редактиране на кода]
Котантен е част от Армориканското възвишение[1] и лежи между естуара на река Вир и залива на Мон Сен Мишел. Дели се на три части: издадената част Кап дьо ла Аг, равнината Котантен и долината на река Сер. Полуостровът образува главната част от департамента Манш. Южната му част, позната като льо Маре („Блатото“), преминава от изток на запад, от Сен Ло до Лесе и обозначава естествената граница с останалата част от Манш.
Най-големият град на полуострова е Шербур-Октевил на северния бряг и е голямо пристанище в канала.
Западният бряг на полуострова, познат като Кот дез Ил („Бряг на островите“), гледа към Нормандските острови. Ферибот свързва Картере и островите Джърси, Гърнзи и Олдърни с Фламанвил. Край източния бряг на полуострова се намира остров Татиу и островите Ил Сен Маркуф.
Най-старият камък във Франция е намерен в оголени скали на брега на Кап дьо ла Аг, на носа на полуострова.[2]
В миналото Котантен за малко да бъде остров. Само малка ивица земя в пустошта на Лесе го е свързала с континента.[3] Благодарение на т. нар. поточни порти, които се затварят при прилив и се отварят при отлив и които са построени в западната и източната част на Котантен, той е останал полуостров.[4]
В северозападната част на полуострова се намират две системи от дюни: една, простираща се между Сиувил Аг и Вовил, и друга, простираща се между Кап Картере и Бобини.
История[редактиране | редактиране на кода]
Римска Арморика[редактиране | редактиране на кода]
Полуостровът съставлява част от римската географска област Арморика. Днешният град Кутанс, столица на галското племе венели, получава името Констанция през 298 г., по време на управлението на римския император Констанций I Хлор. Базата на полуострова, pagus Constantinus, се съединява с pagus Coriovallensis, защитаваща Шербур, като така се образува Котантен. При управлението на Каролингите той се администрира от виконти, членове на рода Сен Совьор.[5]
Средновековие[редактиране | редактиране на кода]
Ален I Велики († 907 г.) води успешна война срещу скандинваците. В резултат на завоеванията му, полуостров Котантен е включен в територията на херцогство Бретан след Компинеския договор от 867 г. с краля на франките. Херцозите на Бретан, обаче, търпят постоянни скандинавски и нормански нападения и скоро губят контрол на Котантен след 70 години политическо господство.
Междувременно викингите се заселват на Котантен през 9 и 10 век. Съществуват индикации за китоловна промишленост от 9 век, вероятно въведена от скандинавците.[6] Те са последвани от англо-нормански и англо-датски народи, които се установяват като земеделци. Котантен става част от Нормандия в началото на 10 век. Много от топонимите произлизат от нордическия език.[7] Те се познават по окончанията им: -tot, topt, -bec и други.
През 1088 г. Робер, херцог на Нормандия, феодализира Котантен, отдавайки земя на брат си, Хенри, който по-късно е коронован за крал на Англия. Хенри, като граф на Котантен, основава първата си база там.[8]
По време на Стогодишната война крал Едуард III пристига в залива Ла Ог и след това отива до църквата Кетеу във Вал дьо Сер. Именно там Едуард III посвещава в рицарство сина си, Едуард, Черния принц. Близо до олтара стои паметна плоча.
Съвременна история[редактиране | редактиране на кода]
Битката при Барфльор през 1692 г. се води при Сен Ва ла Уг близо до Барфльор в северозападната част на полуострова.
През Втората световна война част от сраженията на операция „Овърлорд“ се водят на Котантен. Най-западната част от десанта в Нормандия се провежда на плажа Юта, разположен в югоизточната част на полуострова. Десантът е последван от кампания за окупиране на полуострова и превземане на пристанищния град Шербур.
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
Основният икономически ресурс на полуострова е селското стопанство. Производството на млечни продукти и зеленчуци са най-развитите дейности. По крайбрежието все повече добива популярност развъждането на аквакултури.[9] Сайдер и калвадос се произвеждат от местните ябълки и круши.
В региона се разположени две важни съоръжения за ядрената енергия. При Фламанвил има атомна електроцентрала, където се строи вторият в света Европейски водо-воден реактор. При Ла Аг е разположен комплекс за преработване и съхранение на радиоактивни отпадъци. Съоръжението съдържа всички отпадъци от високо ниво на френската ядрена програма в голям подземно хранилище. Ядрената промишленост предоставя значителна част от заетостта в района. Пътищата, използвани за транспорт на радиоактивни отпадъци, са били блокирани много пъти в миналото от екологичните активисти на Грийнпийс. Местните групи за опазване на околната среда също изразяват загриженост относно нивата на радиация от охлаждащата вода на ядрените съоръжения, която после се източва в залива на Вовил. Все пак, изпусканата радиацията е няколко порядъка под нивото на естествената радиация и най-вероятно не представлява опасност.
В Шербур са разположени две важни военноморски корабостроителници. Държавната DCNS строи френски атомни подводници от 1960-те години насам. Частната CMD строи фрегати и патрулни кораби за различни страни, основно от Близкия Изток.
Туризмът също е важна икономическа дейност в региона. Много туристи посещават плажовете, на които се е провел съюзническия десант през Втората световна война, включително Юта на Котантен. В Сент Мер Еглиз на няколко километра от плажа има музей, честващ действията на 82-ра и 101-ра парашутни дивизии. В Шербур има музей на океанските и подводните обекти. Основната атракция е подводницата Редутабъл, която е първата френска атомна подводница, пусната на вода през 1967 г.
Култура[редактиране | редактиране на кода]
След като напуска политическата сцена, Алексис дьо Токвил (1805 – 1859) се оттегля в семейното си имение Токвил, където пише голяма част от работите си.
Поради относителната си изолация, полуостровът е един от последните бастиони на норманския език. Френският поет Жак Превер се мести да живее в Омонвил ла Пьотит. Френският художник Жан-Франсоа Миле също е роден на полуострова.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Rolet, J. и др. Intracontinental Hercynian Events in the Armorican Massif // Pre-Mesozoic Geology in France and Related Areas IGCP-Project 233. 1994. DOI:10.1007/978-3-642-84915-2_20. с. 195 – 219.
- ↑ Bay of Écalgrain and Bay of Cul-Rond Архив на оригинала от 2014-08-19 в Wayback Machine. Website „Lithothèque de Normandie“
- ↑ Les Parcs Naturels Régionaux. Editions Gallimard. с. 176. ISBN 2-7424-0573-9
- ↑ hydraulic heritage: les portes à flot // Архивиран от оригинала на 2014-03-29. Посетен на 2018-09-19.
- ↑ P. Chesnel, Le Cotentin et l'Avranchin sous les ducs de Normandie, 911 – 1204, 1912, noted in C. Warren Hollister, Henry I (Yale English Monarchs), 2001:51ff and map, xviii; there were two brief interludes when it was declared a countship.
- ↑ DeSmet, W.M.A. Mammals in the Seas: General papers and large cetaceans. Whaling During the Middle Ages. 1981.
- ↑ Twelve essential old Scandinavian words (old Norse) in placenames of Normandy (R. Lepelley. Caen University), архив на оригинала от 21 юли 2011, https://web.archive.org/web/20110721022846/http://rex.iutcaen.unicaen.fr/Vikings/gbtopo01.html, посетен на 19 септември 2018
- ↑ Hollister 2001: ff.
- ↑ Catherine Berra. Basse-Normandie: le développement de l'aquaculture à l’étude // France 3 Normandie. FranceInfo, 29 май 2013. Посетен на 8 март 2017.