Бона Люксембургска (1315 – 1349)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Фамилно дърво на Бон Люксембургска по бащина линия.
Илюстрирана страница от псалтира на Бон Люксембургска.

Бона Люксембургска, родена Юта, Гута (на френски: Bonne de Luxembourg, на чешки: Jitka Lucemburská; на немски: Jutta von Luxemburg, Guta, * 20 май 1315 в Прага, † 11 септември 1349 в Абатство Мобюисон около Понтуаз, Франция) от род Люксембурги е принцеса от Бохемия и чрез женитба трон-принцеса на Франция.[1]

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Тя е втората дъщеря на краля на Бохемия Ян Люксембургски (1316 – 1346) и първата му съпруга Елишка Пршемисловна (1292 – 1330), дъщеря на Вацлав II. По-голяма сестра е на император Карл IV (1316 – 1378).

Годежи[редактиране | редактиране на кода]

Бона е сгодена на шест години и отива във Вартбург през 1321 г. при бъдещия ѝ съпруг Фридрих II „Сериозния“ (1310 – 1349) от род Ветини, по-късният маркграф на Майсен. През 1323 г. тя е изпратена обратно при баща ѝ, понеже Ветините се присъединяват към Лудвиг Баварски и Фридрих трябва да се ожени за неговата дъщеря Матилда, което става през 1328 г.

След това Бон е обещана на по-късния граф Хайнрих IV от Бар, но и този проект се проваля.

Бон е сгодена за френския престолонаследник принц Жан II „Добрия“ (1319 – 1364), синът на крал Филип VI от династия Валоа, а нейният брат Карл (по-късният император) за Бланка Маргарета Валоа, дъщерята на Филип.

Брак[редактиране | редактиране на кода]

На 2 януари 1332 г. Ян Люксембургски и Бона пристигат в Париж. На 6 август 1332 в Мелюн Бон, вече на 17 години, се омъжва за 13-годишния Жан. Той е обявен на 17 февруари 1332 г. за пълнолетен и има титлата „херцог на Нормандия“ и „граф на Анжу и Мен“. Тогава тя си сменя името от Гута на Бона (Бон) на френски.

Заради красотата и образованието си тя бързо започва да има влияние във френския двор. Нейните противници разказват, че имала изневяри.

На 11 септември 1349 г. Бона умира от чума. Тя не става кралица на Франция, понеже нейният съпруг се възкачва на трона едва на 22 август 1350 г., след смъртта на баща му Филип VI.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Трима живи и трима мъртви – псалтир на Бон – музей Метрополитен

Бон и Жан II Добрия имат от 1336 г. за дванадесет години 11 деца, от които седем порастват:

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. GUTA of Bohemia, MedLands, POLAND

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Jörg K. Hoensch: Die Luxemburger – Eine spätmittelalterliche Dynastie gesamteuropäischer Bedeutung 1308 – 1437. Verlag W. Kohlhammer, Stuttgart 2000, ISBN 3-17-015159-2.
  • Ferdinand Seibt: Karl IV. – Ein Kaiser in Europa 1346 – 1378. 5. Auflage. Deutscher Taschenbuch Verlag, München 1994, ISBN 3-423-04641-4.
  • Heinz Thomas: Johann II. In: Joachim Ehlers, Heribert Müller, Bernd Schneidmüller: Die französischen Könige des Mittelalters 888 – 1498. Verlag C.H. Beck, München 1996, ISBN 3-406-40446-4.
  • Joseph Calmette: Die großen Herzöge von Burgund. Eugen Diederichs Verlag, München 1996, ISBN 3-424-01312-9.