Замък на Сфорците

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Замък на Сфорците
Castello Sforzesco
Castello Sforzesco (Milan) May 2009.JPG
Местоположение в Милано
Информация
Страна Флаг на Италия Италия
Строител Франческо I Сфорца
Съвременен статут музей
Замък на Сфорците в Общомедия

Замъкът на Сфорците (на италиански: Castello Sforzesco) е крепостен замък, намиращ се в центъра на Милано.

История[редактиране | редактиране на кода]

Построен е през XV век от херцога на Милано Франческо I Сфорца (1401–1466) върху руините на по-стара крепост, издигната от Галеацо Висконти през XIV век. Висконти строи крепостта не толкова за защита на града, колкото от страх от нападение от своя брат Барнабе, с когото си поделят управлението на Милано. Век по-късно, когато династията Висконти се прекъсва със смъртта на Филипо Висконти, крепостта е разрушена.

Именно на нейното място Франческо I Сфорца нарежда да бъде издигнат новият замък, който се превръща в резиденция на миланските херцози.

Milanocastello0001.jpg

Крепостта е опасана с ровове и с 2 кръгли кули, в които са съхранявани водните запаси на замъка. Украсена е била с произведения на някои от най-големите творци, в това число Леонардо да Винчи.

След смъртта на Франческо II Сфорца (1495–1535, внук на Франческо I Сфорца) през 1535 г. Милано попада под испанска власт и около крепостта са построени допълнителни укрепления във формата на звезда, впоследствие разрушени при превземането на града от Наполеон Бонапарт. През 1815 г. крепостта е превърната в казарма на австрийски войски и много от творбите в нея са вандалски разрушени.

На 25 октомври 1893 г. крепостта става собственост на общинската власт на Милано и е предвидено нейното разрушаване. Благодарение на застъпничеството на Лука Белтрами това не се случва и под негово ръководство започва реставрацията на замъка и превръщането му в музей с дарения на богати милански фамилии и с общински средства. По време на Втората световна война крепостта отново понася щети от бомбардировки (1943), но повторно е реставрирана.

Днес сградата е превърната в археологически, художествен и музикален музей.