Асканио Мария Сфорца

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Асканио Мария Сфорца
SFORZA ASCANIO.jpg
Римокатолически кардинал
Издигнат от папа Сикст IV
Роден 3 март 1455 г.
Починал 27 май 1505 г. (50 г.)
Пост І Кардинал
Герб Stemma.Card.Sforza.JPG
Асканио Мария Сфорца в Общомедия

Асканио Мария Сфорца (на италиански: Ascanio Maria Sforza, * 3 март 1455 в Кремона, Миланско херцогство, † 28 май 1505 в Рим, Папска държава) от фамилията Сфорца е кардинал на Римокатолическата църква от 1484 г. и Вицеканцлер на Светата римокатолическа църква от 1492 до 1505 г. Той е познат с дипломатическите си способности, които изиграват основна роля в избирането на Родриго Борджия за папа Александър VI.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е шестото дете на Франческо I Сфорца (* 1401, † 1466) – херцог на Милано от 1450 г. и на втората му съпруга Бианка Мария Висконти (* 1424, † 1468) – единствена дъщеря и наследница на Филипо Мария Висконти – херцог на Милано.

Има пет братя (двама от които – херцози на Милано) и две сестри:

Освен това има поне 35 полубратя и полусестри от извънбрачни връзки на баща си.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Асканио е ученик на Франческо Филелфо – придворен на баща му херцог Франческо Сфорца, който го запознава с управлението и литературата. Други кардинали на семейството са Гуидо Асканио Сфорца ди Санта Фиора (1534), Алесандро Сфорца (1565), Франческо Сфорца (1583) и Федерико Сфорца (1645). [1]

На 10-годишна възраст е обявен за комендаторен абат на Абатство Киаравале. Още като младеж Асканио е предопределен за поста на кардинал от кардинал Гийом д'Естутвил, който по този начин иска да получи подкрепата на Галеацо Мария Сфорца за кандидатурата му за папския престол през 1471 г. Тиарата обаче е дадена на Франческо дела Ровере (папа Сикст IV) и инвеститурата на кардинала е отложена.

През септември 1473 г. племенницата на Асканио Катерина – дъщеря на херцог Галеацо Мария се омъжва за племенника на папа Сикст IV Джироламо Риарио (брат на кардинал Пиетро Риарио). [2] Джироламо е един от водещите членове на Заговора на Паци срещу живота на Лоренцо Медичи. Надявайки се да умиротвори Милано, Сикст IV се опитва да направи Асканио кардинал през 1477 г., но Светият колегиум отказа да го приеме в своите чинове.

Все пак през септември 1479 г. Асканио става 67-и епископ на Павия, като има диоцеза до смъртта си. [3] През 1484 г. представлява брат си Лудовико Сфорца на Конгреса в Кремона.

Кардинал[редактиране | редактиране на кода]

Кардинал Асканио Сфорца на люнет от Бернардино Луини (1522/26), идващ от Каза дели Ателани в Милано, днес съхраняван в Музея на древното изкуство в Замъка на Сфорците в Милано.

През 1484 г. молбата за това Асканио да стане кардинал е отправена отново и на 17 март той е провъзгласен за кардинал-дякон на Свети Вит, Модест и Крешенция. Той влиза в Рим на 23 август, [4] няколко дена след смъртта на Сикст IV. Официалната церемония по назначаваето му не се състои, а някои кардинали дори възразяват срещу участието му в следващия конклав. Благодарение на кардинал Родриго Борджия обаче Асканио е приет с всички кардиналски почести. [5] Той получава важна задача от брат си Лудовико, по онова време херцог на Бари и регент на Миланското херцогство: Асканио и кардинал Джовани Арагонски трябва да представят официално писмо до кардиналите в конгрегацията, с което да ги информират, че Милано се противопоставя на избора на кардиналите Барбо, Коста, Чибо и Савели. Чибо и Савели са последователи на кардинал Джулиано дела Ровере и на неговата профренска политика. [6] Писмото от херцог Лудовико, изпратено на 26 август, не стига до ръцете им навреме, в противен случай това би бил най-ранният известен опит за вето при папски избори. [7] Асканио допринася за избора на Джовани Батиста Чибо за папа Инокентий VIII на 29 август 1484 г.

Асканио Сфорца става администратор на Новара от 25 октомври 1484 г. до 18 април 1485 г., [8] заемайки поста отново през май 1505 г., няколко дни преди смъртта си на 27 май. [9]

По време на понтификата Асканио е шпионин на брат си в Светия престол. Основната му цел е да помири Феранте I от Неапол със Сфорца. През март 1486 г. Асканио влиза в дискусия с кардинал Жан Балю – посланик на Франция в Рим. Балю е предложил Инокентий VIII да призове Рене II, херцог на Лотарингия да си възвърне правата върху неаполитанския трон, което води до жестока кавга с Асканио. Папа Инокентий VIII, който обикновено се колебае да се намесва в делата на подчинените си, им нарежда да замълчат.

Асканио е назначен за администратор на Кремонския престол на 28 юли 1486 г. и заема поста до смъртта си. [10] Той също така става администратор на престола в Пезаро през 1487 г. и е такъв до май 1491 г.

В опит да направи Неапол и Милано съюзници Асканио се среща с Ферандино – принц на Капуа и внук на Феранте в двореца му в Трастевере през май 1492 г. Банкетът, организиран в чест на неаполитанския принц, е толкова екстравагантен и великолепен, че според Стефано Инфесура, ако трябва да разкаже, никой не би му повярвал. [11] Ферандино се надява да уреди брака на още един от внуците на крал Феранте – дон Луиджи Арагонски с член на семейството на папа Инокентий – Батистина Чибò. Съюзът се надява да раздалечи Инокентий и французите. [12] В същото време Ферандино се стреми да бъде инвестиран с Неапол от папата, като по този начин укрепи властта на семейството си в кралството, за да бъде засегнат френският ищец Рене II. На 4 юни 1492 г. папа Инокентий издава була, определяща, че крал Феранте ще бъде наследен от сина му Алфонсо, а Алфонсо от Фердинандо, [13] което ощастливява миланците.

Вицеканцлер[редактиране | редактиране на кода]

На конклава от август 1492 г., след като приема, че няма да получи папската тиара за себе си, Асканио обещава гласа си на Родриго Борджия, тогавашен вицеканцлер на Светата римска църква. Борджия на свой ред му обещава длъжността вицеканцлер на Светата римска църква, [14] както и двореца Борджия. Към обещанията спадат замъкът в Непи, епископията на Егер (която носи годишен доход от 10 хил. дуката) и длъжността на приор на манастир в епархията Калаора в Испания, която се държи от Борджия. [15] Борджия е избран на папския престол с името Александър VI отчасти и поради убедителния Асканио. Той назначава Асканио за свой вицеканцлер, с което го прави де факто премиер на Светия престол. На 26 август 1492 г. Сфорца напуска своето дяконство в Свети Вит, Модест и Крешенция, но отново го избира на 31 януари 1495 г. и го заема до смъртта си. Той е обявен за администратор на Егерската митрополития на 31 август 1492 г., запазвайки позицията до юни 1496 г. [16] [17] За да укрепи връзката между семейството си и папския дом, през 1493 г. Асканио урежда брака на Джовани Сфорца – негов братовчед и управител на Пезаро с Лукреция Борджия – извънбрачна дъщеря на папата. Бракът е анулиран през 1497 г. като неконсумиран.

Френска инвазия[редактиране | редактиране на кода]

Портрет на Асканио Сфорца от 1755 г.

През януари 1494 г. кардинал Сфорца е назначен за администратор на епархия Елн, подчинена на епархия Нарбон във Франция; на 20 януари 1495 г. Чезаре Борджия е назначен за епископ на Елн, а Сфорца се отказва от администрацията през май 1495 г. [18]

Приятелството между Асканио и папа Александър VI приключва, когато Франция нахлува в Италия през септември 1494 г. Съзнавайки машинациите на кардинал Джулиано дела Ровере срещу себе си, Александър VI решава да се противопостави на Франция. Понеже Лудовико Сфорца е таен съюзник на френския крал Шарл VIII, Асканио предава папата, като поисква свалянето му заедно с още няколко кардинали. След папския триумф над френския крал Милано изоставя Франция и Асканио е приет отново във Ватикана, но никога повече не успява да спечели благоволението на папата. Когато Джовани Борджия – извънбрачен син на папата е намушкан през 1497 г., Асканио е обвинен в убийството, но е оправдан от папата.

Когато французите отново нахлуват в Италия с подкрепата на Светия престол, Асканио наблюдава падането и затвора на брат си Лудовико Мария Сфорца (1500 г.), без да може да действа. На 15 юни 1500 г. е отведен във Франция и е затворен в Лион, а по-късно в Тур дьо Бурж. Той е освободен на 3 януари 1502 г. въз основа на обещанието да не напуска Франция без кралско разрешение. Извикан е във френския кралски двор при крал Луи XII и става постоянен негов придружител на лов. Той подарява на френската кралица голяма перла, носена по-рано от брат му Лудовико.

През август 1503 г. Луи XII му разрешава да се върне в Рим. Целта на Асканио е да прогони французите от Ломбардия и да постави брат си Лудовико, който е във френски затвор. Участва в папския конклав през септември 1503 г. Полага безполезни усилия да наследи Александър VI, като се бори срещу кардинал Джулиано дела Ровере и Жорж I д'Амбоаз – официалния кандидат на Франция. Когато папа Пий III (Франческо Пиколомини) умира в същия месец на коронацията си, кардинал Сфорца участва в папския конклав през октомври 1503 г., но Джулиано дела Ровере (Юлий II) е избран почти единодушно. [19]

Надгробен паментик на Асканио Сфорца в църквата „Санта Мария дел Пополо“ в Рим.

На 23 май 1505 г. кардинал Асканио посещава Тайната консистория в добро здраве и след обяд отива на лов. На връщане се почувства зле. Взима лекарства срещу чума, но в сряда, 28 май, си ляга облян със студена пот. Чумата го погубва на 28 май 1505 г.: 50-годишният Асканио умира в къщата в градината си до църквата „Сан Джироламо дей Скиавони“. Той е погребан същата вечер без кардинал и церемониал-майстор поради чумата. [20] Юлий II възлага на твореца Андреа Сансовино [21] да му издигне гробницата [22] в Големия параклис на църквата Санта Мария дел Пополо, [23] с надпис, на който папа Юлий обявява, че е забравил честната опозиция на Асканио („luckyissimarum contentionum oblitus“). [24]

На него е кръстена важна миланска пътна артерия, която минава по левия бряг на канала Навильо Павезе за около 1,5 км в посока Павия.

Изкуство[редактиране | редактиране на кода]

Като кардинал през 1488 г., по негова воля като епископ на Павия, на мястото на двете романски базилики-близнаци Санто Стефано и Санта Мария дел Пополо той кара да започне изграждането на новата катедрала на Павия, за чийто проект вика ломбардския скулптор и архитект Джовани Антонио Амадео и чийто дървен модел от 1497 г. е запазен и до днес. Представител на Базиликата на Свети Амвросий Медиолански от 1489 г. насам, кардиналът вече е бил представител на прочутото цистерианско Абатство Киаравале, достигнало нов блясък, и желае към него да присъедини новата цистерцианска общност на Свети Амвросий, чиито манастирските среди решава да реконструира. По онова време все още има шест бенедиктински монаси, които са „уволнени“ незабавно, за да се нанесат монасите от Цистерцианския орден. Но неговият проект е все още органичен: през 1497 г. той прави официално обединението на ломбардската конгрегация на ломбардския Цистерциански орден с тосканската. През същата година Асканио Мария е ключовата фигура във възстановяването на четирите манастира на бившия цистерциански манастир „Свети Амвросий“ в Милано, поверено на Браманте и продължено от Амадео.

Фокусът на Асканио върху обществените въпроси отклонява вниманието му от покровителството на изкуствата. Той обаче е този, който през 1486 г. въвежда в папския двор Жоскен де Пре – най-известния ренесансов музикант. [25] Напрегнат и твърдоглав като политик, Асканио предпочита хазарта, вместо ученето. Той несъмнено е макиавелист, но също така и прозорлив и интелигентен, с високомерен дух и безкраен смелост. Политическите му нрави са типични за неговата епоха и той остава всеотдаен на любовта си към Милано и към семейството си.

В масовата култура[редактиране | редактиране на кода]

  • През 1981 г. в британския телевизионен сериал по Би Би СиБорджиите“ в ролята му е британският актьор Клайв Мерисън
  • През 2011 г. в телевизионния сериал The Borgias по американския канал Showtime в ролята му е британският актьор Питър Съливан
  • Във френско-немско-чешко-италианския телевизионен сериал Borgia: Faith and Fear по френския канал Canal+ в ролята му е английският актьор Крисчън Маккей.

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Sforza Family. // Encyclopedia Britannica. Посетен на 29 септ. 2021.
  2. Stefano Zaggia, "Architecture of Power: Imola during the Signoria of Girolamo Riario (1473–1488)," in: S. Beltramo; F. Cantatore; M. Folin, eds. (2016). A Renaissance Architecture of Power: Princely Palaces in the Italian Quattrocento, Leiden-Boston: Brill. p. 216
  3. Eubel, II, p. 212; III, p. 269 note 2
  4. Conradus Eubel, Hierarchia catholica medii aevi, sive Summorum pontificum, S.R.E. cardinalium, ecclesiarum antistitum series, editio altera, Tomus II (Monasterii 1913), p. 47 nos. 492 and 499
  5. Conradus Eubel, II, p. 47 no. 502.
  6. Дела Ровере и кардинал Жан дьо Балю са лидерите на френската партия в двора на папа Инокентий VIII. Балю пристига в Рим на 8 февруари 1485 г. и представя пълномощията си като посланик на 11 февруари. Напрежението между тях и кардинал Асканио е толкова силно, че в Консисторията на 5 март 1486 г. избухва конфликт, който папата трябва да разреши, като ги накара да замълчат. Pastor, V, стр. 260.
  7. Joannes Burchard (1883). L. Thuasne (ed.). Diarum sine rerum urbanarum commentarii: 1483–1506, Tome perier, paris Leroux. Appendice no. 19, pp. 512–513. Ludwig von Pastor, The History of the Popes, from the close of the Middle Ages, third edition, Volume V (Saint Louis: B. Herder 1902, p. 206.
  8. Eubel, II, p. 205. Кардинал Асканио си спечелва хубава годишна пенсия от Новара в размер на 800 флорина.
  9. Eubel, II, p. 205 note 6 твърди, че мястото се е овакантило през 1503 г. поради оставката на епископ Палавичини; III, p. 260 with note 2.
  10. Sanclemente цитира поздравително писмо от 22 септември 1486 г., изпратено от Катедралния капитул, изрично твърдящо, че Сфорца е бил назначен за Administrator perpetuus. По онова време той е също администратор на Новара и Павия. Вж. Sanclemente, Enrico (1814). Series critico-chronologica episcoporum Cremonensium, sub auspiciis praestantissimi antistitis Homoboni Offredi ex authenticis monumentis aucta et emendata suaeque integritati maxima ex parte restituta, auctore Henrico Sanclementio. Cremona: apud Josephum Feraboli. pp. 150–152.
  11. Stefano Infessura, Diario della città di Roma (ed. O. Tommasini) nuova edizione (Roma 1890), pp. 273–274
  12. Pastor, p. 285.
  13. Пак там, с. 287
  14. На конклава през 1484 г. Борджия е обещал вицеканцлерството на кардинал Джовани Арагонски – син на крал Феранте I. Pastor, p. 236.
  15. Pastor, V, pp. 382–383, със забел.
  16. Eubel, Hierarchia catholica, p. 83.
  17. Williams, George L., Papal Genealogy, McFarland, 2004
  18. Gallia Christiana, In Provincias Ecclesiasticas Distributa. Tomus sextus (6). Paris: Ex Typographia Regia, 1739 , pp. 1065-1065, Eubel, II, p. 150.
  19. J. P. Adams, California State University Northridge, Sede Vacante 1503, II, Посетен на 29 септ. 2021
  20. Burchard, Diarium III, p. 390-391. Обстоятелствата са докладвани както от Joannes Burchard, така и от The circumstances are reported both by and by Paris de Grassis.
  21. Kim Woods (2007). Viewing Renaissance Art. Yale University Press. p. 225.
  22. Tomb of Cardinal Ascanio Sforza. // Посетен на 29 септ. 2021.
  23. Australian National University, photo of tomb of Cardinal Sforza.
  24. Vincenzo Forcella (1869). Iscrizioni delle Chiese e d'Altri Edificii (in Italian and Latin). Tomo I. Roma: Tipografia delle scienze mathematiche e fisiche. pp. 332, no. 1258.
  25. Richard Sherr (2000). The Josquin Companion. Oxford University Press. p. 171
  • ((it)) Sforza, Ascanio Maria, in Dizionario di storia, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2010
  • ((en)) Ascanio Maria Sforza, su Enciclopedia Britannica, Encyclopædia Britannica, Inc
  • ((it)) Marco Pellegrini, SFORZA, Ascanio Maria, in Dizionario biografico degli italiani, vol. 92, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2018
  • ((en)) David M. Cheney, Ascanio Maria Sforza, in Catholic Hierarchy
  • ((en)) Salvador Miranda, SFORZA, Ascanio Maria, su fiu.edu – The Cardinals of the Holy Roman Church, Florida International University.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ascanio Sforza“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.  
     Портал „Италия“         Портал „Италия          Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „История“         Портал „История