Асканио Мария Сфорца

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Асканио Мария Сфорца
SFORZA ASCANIO.jpg
Римокатолически кардинал
Роден 3 март 1455
Починал 28 май 1505
Пост І Кардинал
Герб Stemma.Card.Sforza.JPG
Асканио Мария Сфорца в Общомедия

Асканио Мария Сфорца (на италиански: Ascanio Maria Sforza, * 3 март 1455 в Кремона, † 28 май 1505 в Рим) от фамилията Сфорца е кардинал на Римокатолическата църква в Италия от 1484 г.

Той е вторият син на Франческо I Сфорца (1401–1466), херцог на Милано, основател на фамилията Сфорца, и втората му съпруга Бианка Мария Висконти (1424–1468), единствената дъщеря на Филипо Мария Висконти, херцог на Милано. Неговите братя Галеацо Мария Сфорца и Лудовико Сфорца, наричан „ил Моро“, са херцози на Милано.

Асканио Мария Сфорца е архиепископ на Егер и през 1484 г. папа Сикст IV го издига на кардинал с църквата Santi Vito, Modesto e Crescenzia. Той се стреми да помага за увеличаването на силата на фамилия Сфорца. През 1500 г. венецианците предават кардинал Асканио Сфорца на французите и получава домашен арест. Той е освободен през 1502 г. като няма право да напуска Франция. Кардинал Асканио Сфорца е извикан във френския кралски двор на Луи XII и става постоянен придружител при ловуване на френския крал. Той подарява на френската кралица една много голяма перла, която преди носел брат му Лудовико. През август 1503 г. Луи XII разрешава на кардинала да се върне в Рим. Неговата цел е да изгони французите от Ломбардия и да постави брат си Лудовико, който е в затвор на фрацузите, като дук в Милано.

Кардинал Асканио Сфорца умира на 50 години на 28 май 1505 г. Гробът му се намира в църквата Santa Maria del Popolo в Рим.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Philipp Zitzlsperger: Deus dedit, Deus abstulit. Kardinal Ascanio Maria Sforza kämpft ums Überleben seiner Familie. Die Jagd nach dem roten Hut. Arne Karsten. Göttingen 2004, S. 13–28, ISBN 3-525-36277-3
  • Philipp Zitzlsperger: Die Ursachen der Sansovino-Grabmäler im Chor von S. Maria del Popolo. Arne Karsten, Philipp Zitzlsperger: Tod und Verklärung. Grabmalskultur in der Frühen Neuzeit. Tagungsakten des interdisziplinären Forschungskolloquiums in Schloss Blankensee bei Berlin vom 12. bis 14. September 2002. Köln/Wien/Weimar 2004, S. 91–113.
  • Marco Pellegrini: Ascanio Maria Sforza. La parabola politica di un cardinale principe del rinascimento. Rom 2002;
  • Peter Schmid: SFORZA, Ascanio Maria. Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 9, Bautz, Herzberg 1995, ISBN 3-88309-058-1, Sp. 1575–1576.
  • Sfòrza, Ascanio Maria, Enciclopedia Italiana

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]