Санта Мария дел Пополо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
„Санта Мария дел Пополо“
Santa Maria del Popolo
Church St Maria del popolo 1.jpg
Location map Italy Rome.png
41.9114° с. ш. 12.4764° и. д.
„Санта Мария дел Пополо“
Местоположение в Италия Рим
Вид на храма католическа църква
Страна Flag of Italy.svg Италия
Населено място Рим
Вероизповедание римокатолицизъм
Епархия Римска
Архитектурен стил барок
Време на изграждане 1472 – 1477 г.
„Санта Мария дел Пополо“ в Общомедия

„Санта Мария дел Пополо“ (на италиански: Santa Maria del Popolo) е католическа църква на ордена на августинците в град Рим, Италия. Разположена е на 300 m от левия бряг на река Тибър, в северния край на площад „Пиаца дел Пополо“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Купола на капела „Киджи“

„Санта Мария дел Пополо“ е изградена на мястото на романска капела (параклис), построена по време на понтификата на папа Паскалий II до топола (populus), растяща до северните врати на Рим, откъдето получава и името си. Съвременната църква е построена от архитектите Бачо Понтели и Андреа Бреньо през 1472 – 1477 година, а през 1655 – 1660 година главната фасада е преработена в бароков стил от Джовани Лоренцо Бернини.

Интериор[редактиране | редактиране на кода]

В централния олтар на храма, изработен от Андреа Бреньо, се съхранява известната икона „Санта Мария дел Пополо“.

Най-голяма забележителност са капелите на църквата, построени като семейни гробници на знатни римски благородници и духовници.

Най-известна е капелата „Киджи“, проектирана от Рафаело за неговия покровител Агостино Киджи. Мозайката в купола на капелата, изоброзяваща Създателя в обкръжението на осемте планети е изработена от Луиджи де Паче през 1516 г., по рисунки на Рафаело. В капелата са и великолепните статуи „Пророк Йона излиза на брега“ от Лоренцето, и „Пророк Данаил с лъвовете“ (1655 – 1657) и „Авакум и ангелът“ (1658 – 1661), последните изваяни от Джовани Лоренцо Бернини, по поръчка на папа Александър VII.

Забележителна е и капелата „Черази“, с творби на Анибале Карачи („Възнесението на Богородица“ – 1601 г.) и на Караваджо („Разпятието на Свети Петър“ – 1601 г. и „Свети Павел по пътя към Дамаск“ – 1601 г.).

Капелата „Дела Ровере“ е изписана от Пинтурикио, капелата „Чибо“ от Карло Марата, и капелата „Бассо дела Ровере“ – от ученици на Пинтурикио.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Claudio Rendina, Le Chiese di Roma, Newton & Compton Editori, Milano 2000, pp. 220 – 221
  • Mauro Quercioli, Rione IV. Campo Marzio, in AA.VV., I rioni di Roma, Newton & Compton Editori, Milano 2005, pp. 295 – 299
  • Guida d'Italia. Roma, Touring Club Italiano, Milano 1993 (ottava edizione)
  • Enzo Bentivoglio, Simonetta Valtieri, Santa Maria del Popolo a Roma. Con una appendice di documenti inediti sulla chiesa e su Roma, Bardi Editore, Roma 1976
  • AA.VV., Roma, Touring Editore, Milano 2008. ISBN 978-88-365-4134-8
  • Giovanni Battistelli, Oscar Mischiati, Arnaldo Morelli, Claudio M. Strinati, Organi e cantorie nelle chiese di Roma Roma, Istituto Poligrafico e Zecca dello Stato, 1994.
  • G. Fronzuto, Organi di Roma. Guida pratica orientativa agli organi storici e moderni, Leo S. Olschki Editore, Firenze 2007, pp. 263 – 264. ISBN 978-88-222-5674-4

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]