Жоскен де Пре

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жоскен де Пре
Josquin des Prés
Josquin des Prez.jpg
Информация
Роден
Жоскен Льоблоат
около 1440 г.
Починал
Стил ренесансова музика
Уебсайт
Жоскен де Пре в Общомедия
Жоскен де пре, меса Pange Lingua (краят на Kyrie II)

Жоскен де Пре (на френски: Josquin des Prés) е нидерландски композитор от епохата на Ренесанса. Централна фигура във Франко-фламандската школа, той е най-влиятелният западноевропейски композитор след Гийом Дюфе и преди Джовани Пиерлуиджи да Палестрина.

Той е роден около 1440 година, вероятно в Ено, по това време владение на Бургундия. Той работи дълго време в Италия, превръщайки се в най-авторитетния европейски композитор на своето време и в централна фигура на Франко-Фламандската школа в музиката.

Жоскен де Пре умира на 27 август 1521 година в Конде сюр л'Еско.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Жоскен де Пре е роден в областта Пикардия през около 1440 г. и е починал в Конде сюр л'Еско през 1521 г. или можеби през 1524 г. През 1459 г. е псалт в катедралата в Милано; през 1474 г. служи при принц Галеацо Мария Сфорца; през 1476 г. при кардинал Асканио Мария Сфорца; по-късно, до 1499 г. в папската капела; накрая при херцог Херкулес във Ферара. През 1505 г. завършват многобройните му патувания: той окончателно се завръща във Франция, където на няколко пъти се среща с Луи XII. Прекарва последните си години в Конде сюр л'Еско. Жоскен де Пре създава 20 меси, 7 фрагменти от меси, 98 мотета и 62 песни.

Музика[редактиране | редактиране на кода]

Месите[редактиране | редактиране на кода]

Месите на Жоскен де Преизползват традиционните композиционни техники, обогатени обаче от разнообразни похвати, като остинато, секвенция и повторение. Дори ако към някоя част е прибавен още един, пети (De Beata Virgine) или шести глас (Hercules dux Ferrariae), повечето от тези меси запазват четиригласната фактура, в която и четирите гласа постоянно имат текст. Забелязва се и ориентирането към практиката a capella от XVI век. Само леко очертано в произведенията от младите години на композитора, в по-късните творби се осъществява абсолютно равенство на гласовете, достигащо до несравнима хомогеннотст. Мелодията е по-свободна и по-проста. Избавена от ритмическите препятсвия и от резките изблици, тя ства по-спокойна. Не така ясният и рисунък се обогатява обаче с повече канонични и контрапунктични комбинации, чиято главна цел е да запази винаги (независимо от сложността на плетениците) въздушния почерк на композицията. Техниката на cantus firmus е най-често срещаната. Но тя е съчетана с толкова свеобразни подходи, че разкрива най-различни и най-изтънчени възможности. Най-видимата страна на тази обнова, вече забелязваща се при Дюфай, е "пародията", която променя звуковото възприемане и общата концепция на полифонията. Развитието на контрапунктичния и хармоничния "пародиран" език води до нови открития в областта на мелодията и тоналнтото чувство, до равновесие на гласовете. Но също и до една нова техника, освободена от cantus firmus. Това освобождаване, това търсене на въображаемото изглежда като символ на освобождаването на твореца от литургичното прославяне; символ на освобождаването на човешкия дух и на самия човек от феодалното подчинение; на освобождаването на сина от бащата. Вследствие на това се появяват месите парафрази - произведения главно с литургичен тенор (Gaudeamus, Ave Maris stella, De beata Virgine, Da pacem, Pange lingua), месите пародии (Fortunata desperata, Malheur me bat, D' ung aultre amer - и трите по песни на Окегем; Mater Paris, свободна пародия на мотет от Брюмел) и свободните меси, широко използващи канона (Ad fugam изцяло в канон; Sine nomine, където само в находки напомнят за начина, по който само в частта Credo липсва канон). Всичките тези находки напомнят за начина, по който ги използва Окегем в своята Missa prolationum. В месите се прилага в новият метод на ostinato (Faisant regretz, Hercules dux Ferrariae). Superius - ът на последната меса пее тема ostinato, изграгеа от гласните на заглавието "e, u, e, u, e, a, i, e" (re, ut, re, ut, re, fa, mi, re) и "ла, сол, фа, ре, ми" - солмизацията на отрицателния отговор на кардинал Асканио Сфорца, Lascia fare a mi или "Оставете на мен", даван на всяка настойчива молба. Като цяло всяка една от месите му съдържа имитация - свободно очертава или ориентирана към най-строгата техника. Използват се кнтрапунктични формули под формата на самощрихни (L'homme armé sexti toni) или системно провеждани канони в продължание на цялото произведение: в секунда, кварта, квинта и октава (Sine nomine), в ретроградни (рачешко) движение (Benedictus от L'home armé supe voces musicales), с аугментация (Agnus dei II от същата меса).