Ренесансова музика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Периоди в класическата музика
Средновековна музика   (500–1400)
Ренесанс (1400–1600)
Барок (1600–1760)
Класицизъм (1750–1830)
Романтизъм (1815–1910)
Авангард (1910–2000)
Съвременна музика (2000–досега)

С термина ренесансова музика се назовава периода на развитие на европейската музика през Възраждането (1400 – 1600 г.).

Ренесансова музика[редактиране | редактиране на кода]

„Концерт“ – картина на Герит ван Хонтхорст от 1623 г.

Основни черти[редактиране | редактиране на кода]

В музиката на Ренесанса се разпространяват философските идеи на неоплатонизма (Фичино) и пантеизма (Патриции, Бруно и др.)[1][2]. Ренесансовата музика се развива в епоха в която изкуството е приоритет, а творците се обръщат към античните традиции и форми. Настъпват съществени изменения в музикалната култура. Появяват се нови влиятелни творчески школи с водещи представители композиторите Франческо Ландини (XIV век), Гийом Дюфе и Йоханес Окегем (XV), Жоскен Депре (XVI) и др.

С нарастващото значение на битовите танци и изисканите светски жанрове ярко приложение намира необичайно сложното майсторство на полифониците и тяхната виртуозна техника. През ХV век се формира полифонията на т.нар. „строго писмо“ – „cantus firmus“.

В произведенията се проявява все повече лирико-драматизма и характера на самия автор.

Водещи жанрове[редактиране | редактиране на кода]

Църковната музика, представена от жанрове като меса и мотет, продължава „готическата“ линия в изкуството на Възраждането, насочено преди всичко към прославата на Божественото. Композиторите съчинявали своите меси, заимствайки мелодии от григорианския хорал, други канонични източници и народно-битова музика.

Музикални инструменти[редактиране | редактиране на кода]

Основните музикални инструменти, които се използват през Ренесанса са: орган, клавесин, флейти, средновековен обой, корнемюз, бомбардони, ренесансов тромбон, виола, лютня, китари, хиронда, тамора квинтерна, мандолина, арфа, средновековна гайда, спинет и перкусии.

Ранно Възраждане[редактиране | редактиране на кода]

Оформянето на ренесансовите черти в музикалната култура на редица европейски страни води началото си от ХV век. Най-изявени музиканти от този период са:

Късно Възраждане[редактиране | редактиране на кода]

През първата третина на ХVІ век в Италия се създава обществена прослойка, която полага усилия за устройването на музикални празници и театрални постановки. По време на развития Ренесанс светските жанрове са в своя разцвет. Вокалните жанрове се развиват в две главни направления – единият от тях е близък до битовите песни и танци (фротол, виланела и др.), другият е свързан с полифоничната традиция (мадригал). Придобиват самостоятелност и инструменталните форми – пиеси за лютни, виола, орган и други инструменти.

Развиват дейност различни академии на изкуствата. Малко по-късно разцвет настъпва и в музикалното развитие на Франция и Германия.

Огромно значение за разпространението на музикалните произведения имало изобретяването на нотното печатане.

Традиционните полифонични школи си остават по старому силни, но отношението към изборът на тематики се изменя, увеличава се емоционално-образната наситеност на произведенията, засилва се личното авторско начало.

В стремежа си да отстоява и усилва своето влияние, католическата църква през втората половина на ХVІ век въвежда жестока цензура и инквизиторски методи на борба с всевъзможните „ереси“.

Ярки представители:

  • Жоскен Депре (ок. 1450 – 1521) – италиански композитор. Той е един от най-великите композитори на нидерландската школа в края на ХV и началото на ХVІ век.
  • Джовани Пиерлуиджи да Палестрина (ок.1525 – 1594) – един от най-значимите италиански композитори на църковна музика в епогея на развитието на контрапунктовата духовна музика наречена „а капела
  • Джолани Мария Нанино – един от основателите на музикална школа в Рим
  • Орландо ди Ласо (1532 – 1594) – белгийски композитор прославил се с употребата на епико-драматична сила. При създаването на духовни съчинения Лассо се стреми към естественото водене на гласовете и първи разширява формите на [мотет|мотета], с лични теми. В своите произведения той прилага хроматизми и модулации, като се приближава до съвременните църковни ладове.
  • Томас Талис – английски композитор, роден през 1505 година. Заемал длъжността придворен органист при царуването на Хенри VIII, Едуард VI и Елисавета I. Технически, произведенията на Талис се считат за образец на своето време. Широко използвайки хроматизма.
  • Уилям Берд – най-талантливия ученик на Талис, основател на школа, която по своите традиции напомня нидерландската. В произведенията на Борд се срещат тоналности, близки до съвременния мажор и минор, правилна модулация, хармония и мелодика. Твори псалми, мотети, многогласни светски песни и съчинения за орган и клавесин.
  • Клаудио Монтеверди (1567 – 1626) – италиански композитор. Добавя инструментални части към песните, написал много мадригали
  • Винченцо Галилей (1525 – 1591) – италиански композитор, баща на известния учен Галилео Галилей

Източници[редактиране | редактиране на кода]