Велики географски открития

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Една от най-ранните запазени ръкописни карти – от 1502 г. (карта на Кантино), която съдържа информацията, получена при пътешествията на Христофор Колумб до Централна Америка, Гашпар Кортереал до Нюфаундленд, Васко да Гама до Индия и на Кабрал до Бразилия. Изобразена е разделителната линия по договора от Тордесиляс

Великите географски открития обхващат периода от началото на 15 век до 18 век, когато европейските кораби пътуват по света в търсене на нови търговски пътища. Това води до откриването на земи, непознати до този момент. Известни мореплаватели от този период са Христофор Колумб, Вашко да Гама, Фернандо Магелан, Америго Веспучи, Абел Тасман, Джеймс Кук. Голяма роля за откритията играе напредъкът на технологиите в корабостроенето и картографията. През 15-ти век вече се използват каравелите, а компасът получава широко разпространение. Първи крачки в опознаването на земите правят португалците начело с принц Енрике Мореплавателя. През 1419 г. е открит остров Мадейра, през 1427 г. – Азорските острови, а през 1434 г. Жил Еянеш преодолява всяващия дотогава страх у европейците африкански нос Бохадор. През втората половина на 15 век се организират поредните смели морски експедиции. През 1488 г. Бартоломеу Диаш открива нос Добра Надежда, което е предусловие за успеха на Вашко да Гама, който през 1498 г. открива морския път до Индия. През 1492 г. Христофор Колумб, който си поставя за цел да стигне до Индия плавайки на запад, открива Бахамските острови, Куба и остров Испаньола. През 1519 -1522 г. експедицията на Фернандо Магелан извършва първото в историята околосветско пътешествие, с което доказва окончателно кълбовидната форма на Земята. Следващите 2 века са време на колонизиране на новооткритите територии. Още с първите експедиции и в годините след това от Новия свят са пренесени много нови растителни култури, като слънчоглед, царевица, пипер, фасул, тютюн, домат, ананас, какао, памук, тиква и картоф, животни – като пуйката, но също така и една заразна болест.

Периоди на активно мореплаване е имало и в древността (финикийците), както и извън европейския свят (например в Източна Азия), но едва Великите географски открития довеждат до цялостно опознаване на света. Най-големи постижения в мореплаването преди периода на Великите географски открития постига китайският адмирал Джън Хъ (Zheng He), който в първите три десетилетия на 15 век извършва седем пътешествия от Китай през Индийския океан, като достига до Червено море, от Мека на север и до Малинди на юг.

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Пряка последица от Великите географски открития е възникването на колониалните империи, от които като най-голяма се оформя Испанската колониална империя. Испания завладява цялата централна и голяма част от Южна Америка, както и част от Северна. През 16 век 83% от световния добив на злато и сребро принадлежи на Испания. Нейното икономическо и политическо могъщество обаче трае кратко – въпреки географските открития и натрупаните богатства испанската икономика продължавала да носи всички недостатъци на вече умиращия феодален обществено-икономически строй. Съперникът на Испания, Португалия, овладява част от Южна Америка и крайбрежието на Африка (Ангола, Мозамбик), Ормуз в Персийския залив, Гоа в Индия, Малака (Сингапур) и Макао в далечния изток и др. Като сравнително малка страна (с население не повече от 1,5 милиона души) с не многобройна армия, Португалия обикновено създава само фактории по крайбрежията, чрез които организира извозването и търговията с екзотични стоки. По-късно колониални империи създават Холандия, Франция и Англия, които изтласкват старите сили Испания и Португалия от някои райони от Новия свят.

Освен възникването на колониите, други последствия от Великите географски открития са свързани с изместването на световните търговски пътища от Средиземно море към Атлантическия океан. Това се отразява неблагоприятно върху средиземноморските търговски центрове за сметка на европейските страни по Атлантическото крайбрежие – Испания, Португалия, Англия, Холандия, Франция. Увеличиният приток на злато и сребро довежда от своя страна до т.нар. „революция на цените“ – през 16 век цените на промишлените и селскостопански стоки рязко нарастват. Поскъпването за различните страни е различно, като най-голямо е в Англия и Испания, в по-малка степен във Франция. Тъй като корабите и товарите вече са изложени на много по-голям риск, се развива застраховането на товарите (в началото на 18 век е основана застрахователната компания „Лойдс“)

Заселниците на нови земи пренасят нови растения и животни. Пренесени са много дотогава непознати растения, разнообразяващи европейската трапеза и позволяващи по-сигурно прехранване на населението. Европа е залята от благородни метали. Променя се живота на различните социални групи и в крайна сметка великите географски открития допринасят за установяването на новите капиталистически обществено-икономически отношения.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни връзки[редактиране | редактиране на кода]