Семьон Челюскин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Челюскин.

Семьон Челюскин
Семён Иванович Челюскин
руски изследовател
Роден
около 1700 г.
Починал
ноември 1764 г. (64 г.)
Националност Флаг на Русия Русия

Семьон Иванович Челюскин (на руски: Семён Иванович Челюскин) е руски полярен изследовател.

Ранни години (1700 – 1735)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е около 1700 година в Калужка губерния, Руска империя, в семейство на дребен помешчик. Завършва Московското училище за математически и навигационни науки и Морската академия. През 1726 е зачислен в Балтийския флот с чин подщурман.

Експедиционна дейност (1735 – 1742)[редактиране | редактиране на кода]

През 1735 участва във Втората Камчатска експедиция като щурман в плаването на Василий Прончищев и Харитон Лаптев на корабчето „Якутск“. След смъртта на Прончищев на 29 август 1736 Челюскин става командир на „Якутск“ и експедицията се установява на зимуване в устието на река Оленьок. През декември завършва съставянето на картата на изследваното от Прончищев крайбрежие и обработката на събраните материали и на 14 декември с еленови впрягове се отправя за Якутск, където пристига едва на 28 юли 1737 г. В края на лятото същата година боцманът Василий Медведев докарва и кораба в Якутск.

През 1739 г. за командир на отряда е назначен лейтенант Харитон Лаптев, а Челюскин за негов заместник. След гибелта на „Якутск“ през 1740 изследването на северното крайбрежие продължава по суша. На 17 март 1741 предприема поход с три кучешки впрягове от устието на Хатанга и към 1 юни успява да опише и изследва цялото течение на река Пясина и 500 km от западния бряг на п-ов Таймир на север от устието на Пясина до нос Стерлегов (75º 25` с.ш.). Целият отряд зимува в Туруханск.

На 5 декември 1741 г. предприема поход от Туруханск до устието на Хатанга, като минава покрай платото Путорана и на 3 април 1742 се отправя на север, като изследва източния бряг на полуострова. На 8 май 1742 открива най-северната точка на Азия (77°43′ с. ш. 104°15′ и. д. / 77.716667° с. ш. 104.25° и. д.) – нос, наименуван впоследсвие на неговото име Челюскин. Оттам изследва брега на п-ов Таймир на югозапад от носа до 76º 42` с.ш. и по Енисей на 20 юли пристига в Туруханск.

Дължината на геодезически заснетото крайбрежие от Челюскин съставлява около 1600 km, а общата дължина на неговите походи – 6300 km. По време на всички пътешествия води подробен пътен дневник, където описва маршрута и указва измерените координати.

Следващи години (1742 – 1764)[редактиране | редактиране на кода]

През 1745 г. Челюскин е произведен лейтенант. Връща се в Санкт Петербург и командва придворните яхти, но скоро е снет от тази длъжност. През 1754 става капитан-лейтенант, а през 1760, с чин капитан 3-ти ранг, излиза в оставка и скоро след това умира.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. http://www.gpavet.narod.ru/
  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 519. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г.
Т. 3 Географические открытия и исследования нового времени (середина XVII – XVIII в.), М., 1984 г., стр. 117 – 123. http://www.bookshunt.ru/b8101_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.3