Путорана

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Путорана
Спътникова снимка на плато Путорана, септември 2003 г.
Спътникова снимка на плато Путорана, септември 2003 г.
Russia edcp relief location map.jpg
69° с. ш. 93° и. д.
Местоположение на картата на Русия.
Общи данни
Местоположение Азия, Русия
Част от Средносибирско плато
Най-висок връх Камен
Надм. височина 1701 m
Путорана в Общомедия

Платото Путора́на (на руски: Плато Путорана) е силно разчленен базалтов масив в северозападната част на Средносибирското плато и южно от Таймирския полуостров, разположено в северозападната част на Красноярски край в Русия. Най-високият връх на платото е връх Камен (1678 m[1]).

Районът съдържа едни от най-големите запаси на никел в света. Географският център на Русия, езерото Виви, е разположен в платото, както и най-високият водопад в Азия – Талникови (482 m). Най-голямото селище в района е град Норилск.

Наименованието „Путорана“ произлиза от евенкски език и се превежда като „страната на езерата със стръмни брегове“. Някои езера са достатъчно големи и сформират цели екосистеми, разпростиращи се на десетки километри. В платото са разположени повече от 25 000 езера, някои от които са дълбоки между 180 и 240 метра, и заедно те представляват вторият по големина източник на сладка вода в Русия, след езерото Байкал.[2]

През 1988 г. е създаден природен резерват Путорана, с администрация в Норилск. Той покрива площ от 1 887 251 хектара и буферна зона с площ 1 773 300 хектара. Първоначално е създаден за опазване на най-голямото стадо северни елени в света, както и сибирския снежен овен.

През юли 2010 г. платото Путорана е включено в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, като „пълен комплекс субарктични и арктични екосистеми в изолирана планинска верига, включваща девствена тайга, тундра и арктическа пустиня, както и недокоснати системи от езера и реки“.[3]

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Платото е с вулканичен произход и образувано към края на палеозоя. Това е второто най-голямо лавово плато в света след платото Декан в Индия. На запад и север чрез стръмни откоси се издига над съседните низини – ширкота долина на река Енисей и Северосибирската низина. Релефът му е относително равнинен с големи и дълбоки (до 500 – 800 m) проломи и долини, чиито дъна често са запълнени от езера (Лама, Кета, Хантайско, Дюпкун, Виви, Аян и др.). Реките, пробивайки си път през различните скали, образуват каньони, водопади и бързеи. Тук са концентрирани най-много водопади на територията на Руската федерация. Тъй като южната граница на платото се явява Северния полярен кръг, климатът в платото е суров субарктичен.[4] От него водят началото си множество големи реки: Пясина с притока си Дудипта; Хета и Котуй (лява и дясна съставящи на Хатанга); Кочечум, Тембенчи, Виви, Тутончана и Северна (десни притоци на Долна Тунгуска); Курейка, Хантайка и Дудинка (десни притоци на Енисей). На северозапад до височина 300 – 350 m, а на юг до 500 m платото е обрасло с лиственично-смърчови гори, като на изток те се сменят нагоре с редки лиственични гори. От 500 до 700 m се простира храстова тундра, а по високите вододелни била – камениста и лешейна тундра.[5]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

  • Топографска карта R-45,46; М 1:1 000 000[6]
  • Топографска карта R-47,48; М 1:1 000 000[7]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Putorana Plateau“ и страницата „Путорана“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.