Котуй

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Котуй
Река Котуй.jpg
Relief Map of Krasnoyarsk Krai.jpg
69.1283° с. ш. 95.2471° и. д.
71.9147° с. ш. 102.0968° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Flag of Russia.svg Русия
Красноярски край
Дължина 1 409 km
Водосборен басейн 176 000 km²
Отток 1600 m³/s
Начало
Място плато Путорана
Красноярски край,
Евенкски автономен окръг
Координати 69°07′41.88″ с. ш. 95°14′49.56″ и. д. / 69.1283° с. ш. 95.2471° и. д.
Надм. височина 1429 m
Устие
Място Хатангаморе Лаптеви
Координати 71°54′52.92″ с. ш. 102°05′48.48″ и. д. / 71.9147° с. ш. 102.0968° и. д.
Надм. височина 1 m
Котуй в Общомедия
Карта на водосборния басейн на река Хатанга

Коту̀й (в горното течение Сейси) е река в Азиатската част на Русия, Северен Сибир, Красноярски край, Евенкски автономен окръг и Таймирски (Долгано-Ненецки) автономен окръг, дясна съставяща Хатанга. Дължината ѝ е 1409 km, която ѝ отрежда 28-мо място по дължина сред реките на Русия.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Котуй води началото си от най-високите части на платото Путорана, на 1429 m н.в., в северната част на Евенкския автономен окръг, Красноярски край. Горното течение на Котуй (444 km) до устието на река Воеволихан е в югоизточна посока. Тук Котуй е типична планинска река, с дълбоко врязана долина в многослойните лавови отложения. Течението ѝ е бързо, с множество прагове и водопади и две големи проточни езера – Харпича и Дюпкун. След устието на Воеволихан Котуй рязко завива на север-североизток като долината и добива вече предимно равнинен характер. В този участък (около 730 km) реката тече в понижението между платото Путорана на запад и Анабарското плато, като последователно пресича котловини и междупланински падини, изградени от акумулативни наслаги и има широка заливна тераса, в която силно меандрира. След устието на река Котуйкан навлиза в южната част на Северосибирската низина, по която преминава долното ѝ течение – 234 km. В този последен участък долината ѝ става много широка, коритото ѝ достига до 600 m, разделя се на ръкави, с дълги и тесни пясъчни острови между тях. При село Крести, на 1 m н.в. се съединява с идващата отляво река Хета и двете заедно дават началото на пълноводната река Хатанга.

Водосборен басейн[редактиране | редактиране на кода]

Водосборният басейн на Котуй има площ от 176 хил. km2, което представлява 48,35% от водосборния басейн на река Хатанга и се простира на части от Таймирския (Долгано-Ненецки) автономен окръг и Евенкския автономен окръг на Красноярски край и Република Якутия. Речната система във водосборния басейн е добре развита, с гъстота от 0,44 km/km2 и няколко хиляди езера, най-голямо от които е езерото Есей.

Границите на водосборния басейн на реката са следните:

Притоци[редактиране | редактиране на кода]

Река Котуй получава над 120 притока с дължина над 15 km, като 17 от тях са с дължина над 100 km:

  • 1290 → Хусана 100 / 1550
  • 1159 → Дагалдин 102 / 2480
  • 1116 ← Хакома 124 / 1730
  • 965 ← Воеволихан 184 / 11 600
  • 832 ← Сида 217 / 4410
  • 757 → Чангада 320 / 11 100
  • 734 ← Еромохон 181 / 3030
  • 612 ← Мойеро 825 / 30 900
  • 572 → Тукалан 270 / 8160
  • 550 ← Аганили 202 / 6480
  • 494 → Бихитах 107 / 2460
  • 330 ← Долна Нале 155 / 2530
  • 234 ← Котуйкан 447 / 24 300
  • 132 ← Меча река 178 / 3080
  • 102 ← Ериечка 262 / 7250
  • 21 ← Оту Турара 144 / 1850
  • 15 → Сабида 257 / 5320

Хидрографски показатели[редактиране | редактиране на кода]

Подхранването на реката е смесено, като преобладава снежното, но съвсем не е малък и процентът на дъждовното подхранване. По време на пълноводието през месец юни преминава около 45% от общия годишен отток. Маловодието през краткия топъл период (юли и август) често се прекъсва от мощни дъждовни прииждания, съпроводени с рязко повишаване нивото на водата до 8 – 10 m. Среден многогодишен отток 1600 m3/s, което като обем представлява 50,498 km3/год. Котуй замръзва в края на септември или началото на октомври, а се размразява в края на май или началото на юни. Дебелината на ледената покривка достига до 2 m, а по-малките и средни по големина реки във водосборния басейн замръзват до дъно. Мътност 25 – 65 мг/л.

Селища, стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

Река Хета протича през безлюдни райони и по течението ѝ има само две малки села: Кариер и Каяк, в устието ѝ – село Крести.

В долното си течение реката е плавателна. Във водосборният ѝ басейн за открити находища на нефт, природен газ и каменни въглища и около 21% от запасите на апатити в Русия. Реката е богата на риба, поради липсата на замърсители в басейна ѝ.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]