Декан (плато)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Декан.

Декан
Спътникова снимка на плато Декан.
Спътникова снимка на плато Декан.
India relief location map.jpg
17° с. ш. 77° и. д.
Местоположение на картата на Индия.
Общи данни
Местоположение Азия, Индия
Декан в Общомедия

Дека́н (на хинди: दक्खिन), или Деканско плато, е плато в Индия.

Заема вътрешната част на полуостров Индостан, между реките Нармада на север и Кавери на юг. Площ около 1 млн. km². Повърхността на платото е приповдигната по периферията и основно е наклонена на изток, в резултат на което повечето от реките текат от запад на изток и се вливат в Бенгалския залив. На север платото зявършва до Индо-Гангската равнина. На западния му край са разположени Западните Гхати, които в южния си край се простират покрай Малабарския бряг, а в източния му край – Източните Гхати разположени покрай Короманделския бряг.[1]

Релефът на платото в района на щата Махаращра

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Наименованието на платото идва от санскрит – दक्षिण (dakṣiṇa), което означава „южен“, тъй като е разположено в южната част на Индийския субконтинент.[2]

Природа[редактиране | редактиране на кода]

Релеф, геология[редактиране | редактиране на кода]

Плоският релеф на платото се определя от широко разпространените повърхностни заравнявания през мезозоя, палеогена и неогена, разположени на височина 1000 – 1500 m, 600 – 900 m и 300 – 500 m. Те са покрити с дебела до 100 m латеритна кора, над които се издигат островни планини с височина 1000 – 2000 m и куполообразни хълмове. За северозападните части на Деканското плато е характерен столово-стъпаловидния структурно-денудационен релеф. Долините на реките в централните части са широки, а по перифериите – тесни и с голям наклон. Платото е част от Индийската платформа, изградена предимно от архайски и протерозойски гнайси, кристалинни шисти и кварцити, често пронизани от интрузии. На северозапад са разположени т.н. трапи с горнокредна и еоценска възраст, с мощност до 1500 – 1800 m, заемащи площ около 520 хил. km².[1]

Климат, води[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на Деканското плато е субекваториолен, мусонен. Основните сезони са: прохладен и сух (ноември-февруари), горещ и сух (март-април) и горещ и дъждовен (май-октомври). Годишната сума на валежите в централните части е 500 – 700 mm, а по наветрените склонове – 2500 – 3000 mm, с максимум през лятото. Средна майска температура (най-топлия месец в годината) 29 – 32°С, средна януарска 21 – 24°С. Най-големите реки течащи през него са Нармада, Маханади, Годавари, Кришна, Кавери и др. Те имат мусонен режим и не са плавателни.[1]

Почви, растителност[редактиране | редактиране на кода]

Преобладаващите почви са червени латеритни, червено-кафяви, а на трапите – черни тропически почви (регури). Зоналните типове ландшафти са: по наветрените склонове – мусонни листопадни гори, в централните части – сухи савани и редки гори, а на запад, в дъждовната сянка хвърлена от Западните Гхати – опустинени савани. Естествените гори са се съхранили само на 10 – 15% от територията на платото.[1]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Основната култура в платото е памук, но се отглеждат и захарна тръстика, ориз и тютюн. Земеделието, обаче, е силно затруднено до въвеждането на напоителни системи, поради сухия климат. В плантациите на хълмовете Нилгири и на западните склонове на Западните Гхати се отглеждат също кафе, чай, кокосови орехи, арека, кашу, тапиока и кардамон. От скоро се отглежда и ятрофа. На платото са изградени над 150 хил. малки язовира (т.н. „танкове“), за напояване и водоснабдяване.

Декан е район, богат на полезни изкопаеми. Открити са и се разработват находища на различни руди: мед, желязо, манган, волфрам, злато, както и въглища и азбест. През 2011 г. тук са открити изключително големи залежи на уран.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

Между 14 и 17 век тук се развива индо-мюсюлмански архитектурен стил, наричан „стил на Декан“. Между 16 и 18 век процъфтява миниатюрен стил, наречен „Декани“, в султанатите, намиращи се на територията на платото. Платото е населено главно от дравиди. Съществуват мюсюлмански анклави от 14 век, както и популации от бхили и гонди в северните и североизточните части на платото.

Източници[редактиране | редактиране на кода]