Дудипта

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Дудипта
Relief Map of Krasnoyarsk Krai.jpg
72.3635° с. ш. 97.7495° и. д.
70.8759° с. ш. 89.9047° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Flag of Russia.svg Русия
Красноярски край
Дължина 687 km
Водосборен басейн 33 100 km²
Начало
Място ез. Макар
Красноярски край,
Таймирски автономен окръг
Координати 72°21′48.6″ с. ш. 97°44′58.2″ и. д. / 72.3635° с. ш. 97.7495° и. д.
Надм. височина 53 m
Устие
Място ПясинаКарско море
Координати 70°52′33.24″ с. ш. 89°54′16.92″ и. д. / 70.8759° с. ш. 89.9047° и. д.
Надм. височина 15 m
Карта на водосборния басейн на река Пясина

Дудипта (на руски: Дудыпта) е река в Азиатската част на Русия, Северен Сибир, Красноярски край, Таймирски (Долгано-Ненецки) автономен окръг, десен приток на река Пясина. Дължината ѝ е 687 km, която ѝ отрежда 101-во място по дължина сред реките на Русия.

Река Дудипта води началото си от северозападния ъгъл на езерото Макар (9,36 km2), разположено в централната част на Северосибирската низина, 53 m н.в., в централната част на Таймирския (Долгано-Ненецки) автономен окръг, Красноярски край. По цялото си протежение река Дудипта тече в югозападна посока по изключително заблатени и необитаеми тундрови райони, със стотици меандри, през централната част на Северосибирската низина. Влива се отдясно в река Пясина, при нейния 674 km, на 15 m н.в., до малкото селище Крести.

Водосборният басейн на Дудипта има площ от 33,1 хил. km2, което представлява 18,19% от водосборния басейн на река Пясина и обхваща централните части на Таймирския (Долгано-Ненецки) автономен окръг, Красноярски край. В басейна на реката има няколко хиляди малки езера. Басейнът на реката изцяло е разположен в зоната на вечната замръзналост, мощността на която в района достига до 500 m.

Границите на водосборния басейн на реката са следните:

  • на север – водосборния басейн на река Таймира, вливаща се в Карско море;
  • на изток и югоизток – водосборния басейн на река Хатанга, вливаща се в море Лаптеви;
  • на югозапад и северозапад – водосборните басейни на малки и къси реки, десни притоци на Пясина.

Река Дудипта получава над 30 притока с дължина над 15 km, като 7 от тях са дължина над 100 km.

  • 334 ← Голяма Тундрова 137 / 341
  • 244 → Каменна 117 / 1120
  • 232 ← Тундрова 126 / 552
  • 135 → Авам 115 / 17230
  • 130 ← Батайка 141 / 1620
  • 96 ← Угарная 124 / 2140
  • 71 → Кистиктях 175 / 4590

Подхранването на реката е смесено, като преобладава снежното (60%). Пълноводието на Дудипта продължава от юни до октомври. Змръзва в края на септември, а се размразява в началото на юни.

Реката протича през почти безлюдни райони и по нейното течение няма населени места, с изключение на малкото село Крести в устието на реката.

Дудипта е плавателна на 150 km от устието си през юли и август. Поради безлюдните райони, през които тече реката и липсата на промишлени предприятия водата в Дудипта е изключително чиста и в нея обитават множество видови риби, а през лятото по бреговете ѝ гнездят стотици хиляди прелетни птици.

Река Дудипта е открита, проследена и описана по цялото си протежение през октомври 1739 г. от руския топограф Василий Медведев, участник в експедицията на руския морски офицер Харитон Лаптев. През 1843 г. руския географ Александър Мидендорф по време на експедицията му на полуостров Таймир извършва първото сравнително точно картиране на цялото течение на реката.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Дудыпта“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.