Норилск

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Норилск
Норильск
— Град —
Знаме    Герб
Първата построена къща
Първата построена къща
Страна Флаг на Русия Русия
Федерален субект Красноярски край
Район Таймирски автономен окръг
Площ 23 km²
Население (2010) 175 365 души
7625 души/km²
Кмет Сергей Шмаков
Основаване 1935
Пощенски код 663300 – 663341
Телефонен код +7 3919
МПС код 24
Часова зона UTC+7:00
Официален сайт www.norilsk-city.ru
Норилск в Общомедия

Норилск (на руски: Норильск) е град в Красноярски край на Русия.

Населението му наброява 175 365 души (2010)[1] при 174 673 души от преброяването през 1989 г. Обявен е за град през 1953 г.

Има статут на затворен град от 2001 г., единствено на руснаци и беларуси е позволено да го посещават[2].

Централата на „Норилски никел“

История[редактиране | редактиране на кода]

Основан през 1935 г., Норилск получава статут на селище от градски тип през 1939 г., а през 1953 г. вече е град.

По времето на сталинизма в периода 1935 – 1956 г. близо до града оперира лагер на ГУЛАГ, наречен Нориллаг, в който през 1951 г. са работили над 72 000 затворници. Лагерници са построили по-голямата част от инфраструктурата на града и са работили в рудниците в района.

През 1966 г. на 25 км северно от града се основава селището Талнах, което е присъединено към Норилск през 2005 г.

География[редактиране | редактиране на кода]

Заедно с прилежащите селища съставлява територия на краево подчинение, обединена в т.нар. Единно муниципално образувание «град Норилск». Голяма част от околните райони са заети от естествено безлесната тундра. В Норилск се срещат едва няколко вида дървета.

Той е най-северният град на планетата с население над 100 000 души, най-северният град в Сибир и 2-ят по население град след Мурманск северно от Северния полярен кръг. Норилск с Якутск и Воркута са единствените големи градове в непрекъснатата горска зона на тайгата, като са заобиколени на стотици километри от гора.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Градът се обслужва от 2 летища – Норилск Аликел и Норилск Валек. Железопътна гара с линия за Дудинка. Център на миннодобивен район. Развити са също металообработването, производството на строителни материали. В града е седалището на промишлената група „Норилски никел“ – най-големия производител на никел в света. Поради интензивния добив и преработка на тежки метали градът е сред 10-те най-замърсени градове в света.

Никеловата руда се претопява на място в Норилск. Процесът на топенето е пряка причина за тежкото замърсяване, смога и предимно киселинните дъждове. Замърсяването с тежки метали край Норилск е толкова силно, че вече е икономически оправдан добивът от повърхността на почвата, съдържаща икономически значимо количество платина и паладий[3][4].

Население по години
1939 1959 1962 1967 1970 1973 1976
14 000 118 000 117 000 129 000 135 000 150 000 167 000
1979 1982 1989 1992 1998 2002 2005
180 400 183 000 174 673 165 400 151 200 134 832 131 900
2010
175 365

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Всероссийская перепись населения 2010 года
  2. Russia closes city to foreigners
  3. For One Business, Polluted Clouds Have Silvery Linings. // New York Times. Посетен на 2014-07-25.
  4. PIA10627: Norilsk, Siberia. // Лаборатория за реактивно движение изследователски център на НАСА. Посетен на 2014-07-25.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]