Лесосибирск
| Лесосибирск Лесосибирск | |
|---|---|
| — Град — | |
.png) | |
 Жп гара Лесосибирск. | |
  Лесосибирск  Лесосибирск | |
| Страна |
 Русия |
| Федерален субект | Красноярски край |
| Район | Лесосибирски |
| Площ | 277 km² |
| Надм. височина | 80 m |
| Население (2016) |
59 844 души 216 души/km² |
| Кмет | Андрей Хохряков |
| Основаване | 1975 |
| Град от | 1975 |
| Пощенски код | 662541, 662543, 662544, 662546 – 662549 |
| Телефонен код | +7 39145 |
| МПС код | 24, 84, 88, 124 |
| Часова зона | UTC+7:00 |
| Лесосибирск в Общомедия | |
Лесосибирск (на руски: Лесосибирск) е град в Красноярски край, Русия. Разположен е на брега на река Енисей, на около 250 km северно от Красноярск. Административен център е на Лесосибирски район. Към 2016 г. има население от 59 844 души.[1]
Съдържание
История[редактиране | редактиране на кода]
На мястото на днешен Лесосибирск през 1640 г. е съществувало село Маклаков Луг. През 19 век се нарича Маклаково. В началото на 20 век тук заработва дървообработваща фабрика. След Втората световна война дървообработващата промишленост се разраства значително. През 1975 г. селищата от градски тип Маклаково и Новомаклаково са слети и е образуван град Лесосибирск. През 1989 г. в състава на града е включено и селището от градски тип Новоенисейск.[2]
Население[редактиране | редактиране на кода]
| 1979[2] | 1989[2] | 1992[2] | 1996[2] | 1998[2] | 2000[2] | 2003[2] |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 38 600 | 68 300 | 69 900 | 69 700 | 69 300 | 68 500 | 65 400 |
| 2005[2] | 2007[2] | 2010[2] | 2012[2] | 2014[2] | 2015[2] | 2016[1] |
| 64 900 | 64 400 | 64 000 | 60 900 | 60 300 | 59 900 | 59 844 |
Климат[редактиране | редактиране на кода]
Климатът в Лесосибирск е умереноконтинентален. Средната годишна температура е -1,1 °C, а средното количество годишни валежи е около 461 mm.[3]
|
Климатични данни за Лесосибирск
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
Основните отрасли, развивани в града са дърводобивът и дървообработването. Градът разполага с речно пристанище.[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б ((ru)) Численность населения Российской Федерации по муниципальным образованиям на 1 января 2016 года
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п ((ru)) Народная энциклопедия "Мой город". Лесосибирск
- ↑ а б ((ru)) Климат: Лесосибирск – Климатический график, График температуры, Климатическая таблица. Посетен на 18 август 2016 г.
.png)
