Направо към съдържанието

Дизелово гориво

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дизелово гориво в буркан

Дизелово гориво (нафта) е течен продукт, използван като гориво в дизеловите двигатели. Възпламенява се при температура около 350 °C. По принцип под този термин се разбира гориво, получено от керосиново-газьолеви дестилации на нефта (петрол, „земно масло“). Може да се получи и по синтетичен път чрез дестилация на кафяви каменни въглища, при процеса на Фишер-Тропш и др.

Дизеловото гориво може да се използва и за отопление, като в този контекст често е наричано газьол и в много страни е подложено на особен данъчен режим в сравнение с горивото за двигатели.[1]

Показатели и свойства

[редактиране | редактиране на кода]
  • Топлина на изгаряне на горивото е количеството топлина, получено при пълното изгаряне на единица маса от горивото. За нафтата долната граница е Hu = 42,7 MJ/kg
  • Температура на самовъзпламеняване е най-ниската температура, при която горивото се самовъзпламенява. За нафтата тази температура е над 300 °C. Това свойство количествено се оценява с т. нар. цетаново число, което представлява процентното количество на най-лесно възпламеняемото вещество, цетан16Н34, хексадекан), в горивната смес, в сравнение с количеството на най-трудно възпламеняемото вещество – алфаметилнафталин. Цетановите числа за дизеловото гориво са между 45 и 60 и зависят от фракционната дестилация на земното масло.
  • Плътност на дизеловото гориво е теглото в единица обем. Плътността на нафтата е от 860 до 890 kg/m³. От този показател е видно, че нафтата е по-лека от водата.
  • Температура на замръзване – определя се от момента, в който в горивото се образуват твърди кристали. За дизеловото гориво тя е от −22 до −25 °C.
Техническа спецификация газьол 0,1 % сяра за отопление
Показатели Единици за измерване Норми
10 % дестилират при температура  °С не по-ниска от 180
75 % дестилират при температура  °С не по-висока от 360
Температура на замръзване °С не по-висока от минус 10
Пламна температура в затворен тигел °С не по-ниска от 60
Сяра % (m/m) не повече от 0,1
Вода % не повече от 0,05
Коксов остатък % не повече от 0,15
Вода % не повече от 0,05
Механични примеси % не повече от 0,1
Пепел % не повече от 0,02
Специфична топлина на изгаряне (долна) MJ/kg не по-ниска от 41,868

Основните потребители на дизелово гориво са ЖП транспортът, товарният автотранспорт, леките автомобили с дизелов двигател и селскостопанската техника.

В много страни, включително в България и останалите страни от Европейския съюз, дизеловото гориво за автомобили е обложено с акцизи, но употребата за отопление (в някои страни и за други цели, например като гориво за селскостопански машини) е частично или изцяло освободена от акциз.[2]

За улесняване на данъчния контрол още при производството горивото с данъчни облекчения (наричано в България газьол) се маркира със специален оцветител, в повечето страни червен, така че да се отличава от дизеловото гориво за автомобилния транспорт. Маркираното по този начин гориво обикновено е подложено на ограничения в начина на транспортиране и съхраняване. Например, в някои страни транспортните средства, с които се транспортира горивото, трябва да имат инсталирани специални уреди за измерване на количеството гориво, както и система за проследяване на движението им чрез GPS.

Газьолът най-често се използва за отопление като гориво за котли. Основните потребители са фирми,[3] отопляващи ведомствени сгради, промишлени обекти, собственици на хотели и почивни домове, както и общински учреждения като болници, детски градини, училища, социални домове и други.