Фридрих Герхард Ролфс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фридрих Герхард Ролфс
Friedrich Gerhard Rohlfs
германски изследовател
Friedrich Gerhard Rohlfs.jpg
Роден
Починал
2 юни 1896 г. (65 г.)
Националност Флаг на Германия Германия
Фридрих Герхард Ролфс в Общомедия

Фридрих Герхард Ролфс (на немски: Friedrich Gerhard Rohlfs) е германски пътешественик, изследовател на Африка.

Ранни години (1831 – 1861)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 14 април 1831 година в селището Вегезак (сега част от Бремен), Германия, като трети син в лекарско семейство. На 17-годишна възраст напуска гимназията в Целе и се записва в мускетарския батальон в Бремен, а след това е офицер в армията на Шлезвиг-Холщайн. За проявена смелост през юли 1850 е повишен в звание лейтенант, но скоро напуска армията и се записва да следва медицина в университетите в Хайделберг, Вюрцбург и Гьотинген. След като следва няколко семестъра напуска и отново се записва в армията, този път в австрийската, но и там не се задържа дълго и през 1855 заминава за Алжир, записва се в чуждестранния легион като военен лекар и остава в него до 1860 като участва в множество военни походи. По време на пребиваването си в легиона изучава отлично арабски език и ритуалите на исляма.

Пътешествия в Северна Африка (1861 – 1883)[редактиране | редактиране на кода]

През 1861 г., представяйки се за мюсюлманин, Ролфс постъпва на служба като главен военен лекар на султана на Мароко и в продължение на три години посещава градовете Танжер, Фес, Маракеш и други, и уточнява орографската схема на планинските хребети в Мароко.

През 1862 изследва атлантическото крайбрежие на Мароко от север на страната на юг до устието на река Сус и през Висок Атлас достига до оазиса Тифалалет (31°20′ с. ш. 4°20′ з. д. / 31.333333° с. ш. 4.333333° з. д.), където дотогава единствен е пребивавал Рене Огюст Кайе. Намерението му е да продължи на юг по пътя, по който Кайе пристига от Тимбукту, но не успява да осъществи намеренията си.

През 1864 Ролфс отново попада в оазиса Тифалалет и решава този път не да върви на юг, а на изток. Благополучно достига редица неизвестни дотогава оазиси за европейците, минава през оазиса Туат (Тидикелт) достига до Гадамес (31°10′ с. ш. 9°30′ и. д. / 31.166667° с. ш. 9.5° и. д.), а оттам до Триполи на север. По този начин той пръв прониква дълбоко в Алжирска Сахара. Съставя описание на маршрутите си и публикува две книги за пътешествията си.

През 1865 отново се стреми да осъществи намерението си да достигне Тимбукту от север през Сахара. Надява се от Триполи да достигна Ахагар в Централна Сахара и след това право на юг. Започналата война между туарегските племена го принуждава обаче да промени първоначалния си маршрут. От май 1865 до май 1867 става първия европеец, който пресича Сахара от Триполи до езерото Чад, като изследва платото Джос в Централна Нигерия и по реките Бенуе и Нигер се спуска до Гвинейския залив. Изследва река Нигер от Джеба (9°07′ с. ш. 4°50′ и. д. / 9.116667° с. ш. 4.833333° и. д.) до делтата ѝ. Оттам по суша преминава през Западна Нигерия до Ибадан, а след това достига до Лагос. Принципиално това голямо пътешествие на Ролфс не дава нищо ново на географите, но за него остава славата на човека, първи в едно пътуване да премине от Средиземно море до Гвинейския залив на Атлантическия океан.

През 1867 – 1868 участва като преводач в британска наказателна експедиция в Етиопия, по време на Англо-етиопската война.

През 1869 пресича северната част на Либийската пустиня от Триполи до Александрия и изследва античните градове Лептис Магна (32°40′ с. ш. 14°15′ и. д. / 32.666667° с. ш. 14.25° и. д.), Птолемаис и Кирена. Открива депресията Бир-Ресам и изследва соленото езеро Натрон. В тази експедиция за пръв път участва фотограф, който заснема и документира историческите забележителности на лента.

През 1870 – 1871, по време на Френско-пруската война, пътува тайно като агент до Тунис за организиране на тамошните берберски племена на въстание срещу френската колониална администрация.

През 1873 и 1874 по поръчение на хедива (управителя) на Египет изследва западната пустинна част на Египет. В състава ѝ влизат немските учени: Карл Цителгеолог, Паул Ашерсонботаник, Йордан – геодезист и Георг Швайнфурт – известен вече изследовател на Централна Африка. Основният резултат от тази експедиция е създаването на първата комплексна научна характеристика на природата в тази част на Либийската пустиня.

През 1878 – 1879 отново прониква в Либийската пустиня, като целта му е да достигне от север областта Вадаи, но плановете му отново са провалени. Независимо от неудачата Ролфс пръв от европейците достига до оазиса Куфра (24°11′ с. ш. 23°17′ и. д. / 24.183333° с. ш. 23.283333° и. д.), след което се завръща в Бенгази.

През 1880 извършва нова експедиция в Етиопия.

Последни години (1884 – 1896)[редактиране | редактиране на кода]

През 1884 – 1885 Ролфс е назначен за генерален консул на Германия на остров Занзибар, но скоро е отзован поради несправяне със задълженията си като дипломат.

Умира на 2 юни 1896 година в селището Рюнгсдорф, до град Бад Годесберг, на 65-годишна възраст.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • Reise dirch Marokko, Übersteigung des Grosen Atlas, Exploration der Oasen von Tafilet, Tuat und Tidikelt und Reise durch die grosse Wüste über Rhadames nach Tripoli, Bremen, 1867;
  • Von Tripolis nach Alexandria, Bremen, 1871;
  • Quer durch Afrika, Bd. 1 – 2, Leipzig, 1874 – 1875;
  • Drei Monate in der Libyschen Wüste, Cassel, 1875;
  • Kufra, Leipzig, 1881.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Gerhard Rohlfs (Afrikaforscher)“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.