Алексей Чириков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Алексей Чириков
руски изследовател
Алексей Чириков 
Роден: 24 декември* 1703
Лужное, Русия
Починал: 4 юни* 1748  (на 44 години)
Москва, Русия

Алексей Илич Чириков (на руски Алексей Ильич Чириков) (13 (24) декември 1703 - 24 май (4 юни) 1748) руски мореплавател и военноморски офицер - капитан-командор.

Ранни години 1703-1725[редактиране | edit source]

Роден в с. Лужное, Московска губерния (сега в Тулска област) в семейство на дребен помешчик. Детството му преминава в Москва. През 1715 постъпва в Московското училище за математически и навигационни науки. Една година по-късно е в списъка на най-добрите 20 ученици, които са прехвърлени в създадената от Петър І в Санкт Петербург Морска академия, която завършва през 1721 с чин унтер-лейтенант и е назначен в Балтийския флот. С решение на адмиралтейската колегия през 1722 е върнат в Морската академия като преподавател по навигация.

Първа и Втора камчатски експедиции 1725-1742[редактиране | edit source]

Първа камчатска експедиция 1725-1730[редактиране | edit source]

През 1724 Чириков е произведен в чин лейтенант и назначен за помощник на Витус Беринг в Първата Камчатска експедиция 1725-1730. По време на пътуването от Петербург до Камчатка астрономически определя координатите на 28 пункта, като по този начин за първи път се установява истинскато простиране на Сибир от запад на изток. На построения в Нижнекамчатск кораб "Свети Гавраил" участва в изследването на северната част на Тихия океан. Една от задачите е установяването на наличието на проток между Азия и Северна Америка.

През 1728 е произведен в чин капитан-лейтенант.

Втора камчатска експедиция 1733-1742[редактиране | edit source]

От 1733 до 1743 участва във Втората Камчатска експедиция(Велика Северна) отначало като помощник на Витус Беринг, а след неговата смърт – като ръководител на експедицията. През 1740 участниците основават на п-ов Камчатка бъдещия град Петропавловск Камчатски, на името на двата нови построени кораби "Свети Петър" и "Свети Павел".

През 1741 на кораба „Свети Павел“ плава от Камчатка на изток към Аляска. На 15 и 16 юли достига до Северна Америка на 55º 11` с.ш., като открива островите Принц Уелски и Чичагов от архипелага Александър. На 1 август открива п-ов Кенай, от 1 до 3 август – о-вите Афогнак (58°15′ с. ш. 152°30′ з. д. / 58.25° с. ш. 152.5° з. д.) и остров Кодиак (9300 км2), на 5 септември – остров Умнак (168º 20` з.д., от групата о-ви Лиси), на 10 септември – остров Адах (176º 38` з.д., от Андреяновските о-ви), на 22 септември – островите Агату (173º 36` и.д.) и Атту (173º и.д., от Близките о-ви).

От май до 1 юли 1742 плавал до остров Атту и вторично след Витус Беринг на 22 юни открива остров Беринг (55°00′ с. ш. 166°15′ и. д. / 55° с. ш. 166.25° и. д.) и на югоизток от него – остров Медни (23 юни, 54°40′ с. ш. 168°00′ и. д. / 54.666667° с. ш. 168° и. д.) и двата от Командорските о-ви.

Последни години 1743-1748[редактиране | edit source]

През 1746 е назначен за директор на Морската академия в Санкт Петербург. На 7 септември 1747 е произведен в звание капитан-командор и е преместен в Москва, където ръководи Московската кантора на адмиралтейската колегия. Умира в Москва от туберкулоза вследствие на дългогодишното боледуване от скорбут.

Памет[редактиране | edit source]

Неговото име носят:

Източници[редактиране | edit source]

  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 524-525. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962., стр. 219-224. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279858/
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г.
Т. 3 Географические открытия и исследования нового времени (середина XVII – XVIII в.), М., 1984 г., стр. 91-95, 100-101, 105-106. http://www.bookshunt.ru/b8101_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.3