Джон Байрон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Байрон.

Джон Байрон
John Byron
английски мореплавател и изследовател
John Byron-Joshua Reynolds-1759.jpg
Джон Байрон, портрет от Джошуа Рейнолдс, 1759 г.
Роден
Починал
10 април 1786 г. (62 г.)
Националност Флаг на Великобритания Великобритания
Семейство
Баща Уилям Байрон
Съпруга София Треваниън
Джон Байрон в Общомедия

Джон Байрон (на английски: John Byron) е английски мореплавател, вицеадмирал, пътешественик-изследовател, дядо на великия английски поет Джордж Гордън Байрон.

Ранни години (1723 – 1764)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 8 ноември 1723 година в Нотингамшър, Великобритания. През 1740, едва 17-годишен, участва като мичман на кораба „Сандър“ в околосветската експедиция на английския пират Джордж Ансън. Корабът е разрушен през 1741 на изхода на Магелановия проток. Екипажът е заловен от испанците, които ги отвеждат в Чили в испански затвор. Три години по-късно Байрон успява да избяга и на кораб от Сен Мало се завръща в Европа.

През 1760 командва английска ескадра по време на Седемгодишната война (1756 – 1763) между Англия и Франция за териториално надмощие в Канада. По време на престоя си в канадски води корабите командвани от Джон Байрон нанасят значителни поражения на френския флот покрай източните брегове на Канада.

Околосветско плаване (1764 – 1766)[редактиране | редактиране на кода]

От 21 юни 1764 до 1766, на корабите „Делфин“ и „Томар“, Байрон извършва околосветско плаване, като инструкциите на Адмиралтейството са търсенето на неизвестни земи между протока Магелан и нос Добра Надежда и проучване на Фолкландските о-ви и о-в Пепи. По пътя към о-вите Мадейра и Кабо Верде, Байрон е принуден да спре в Рио де Жанейро за лекуването на болни моряци. Едва след като напускат бразилското пристанище Байрон информира екипажа си за действителната цел на пътуването, което преди това е пазено в тайна. Екипажът с ентусиазъм посреща новината заради обещаните ползи и награди.

Корабите продължават на юг и след като не успяват да намерят о-в Пепи се отправят към Фолкланските о-ви. Достигайки до Магелановия проток се запасяват с вода и дърва за огрев. На 5 януари 1765 достигат до Фолкландките о-ви, завладяват ги за английската корона, което става причина за изострянето на дипломатическите отношения между Англия и Испания и за малко не се стига до война. Оттам през февруари 1765 през Магелановия проток навлиза в Тихия океан.

На 7 юни 1765 в архипелага Туамоту открива атолите Напука (8 км2, 14°12′ ю. ш. 141°14′ з. д. / 14.2° ю. ш. 141.233333° з. д.) и Тепото Северен (2 км2, 14°08′ ю. ш. 141°24′ з. д. / 14.133333° ю. ш. 141.4° з. д.), числящи се към о-вите Кинг Джордж и вторично атола Манихи (Уилсън, 13 км2, 14°20′ ю. ш. 146°00′ з. д. / 14.333333° ю. ш. 146° з. д.). На 21 юни вторично открива остров Пукапука (Дейнджър, 1,3 км2, 10°53′ ю. ш. 165°51′ з. д. / 10.883333° ю. ш. 165.85° з. д.) в Северните Кукови острови и атола Атафу (8°33′ ю. ш. 172°30′ з. д. / 8.55° ю. ш. 172.5° з. д.) в северната част на о-вите Токелау.

На 9 май 1766, след 23 месеца, екипажът се завръща в Лондон. Пътешествието си Байрон описва в книга публикувана през 1768.

Следващи години (1766 – 1786)[редактиране | редактиране на кода]

От 1769 до 1772 е губернатор на остров Нюфаундленд. През 1775 става контраадмирал, а през 1778 – вицеадмирал, когато е назначен за главнокомандващ британския флот в Карибско море по време на Американската война за независимост.

Умира на 10 април 1786 година в Лондон на 62-годишна възраст.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • The narrative... containing an account of the great distresses suffered by himself and his companions on the coast of Patagonia (2 ed., 1768).

Източници[редактиране | редактиране на кода]