Самюъл Уолис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Самюъл Уолис
Samuel Wallis
английски мореплавател и изследовател
Portrait of Samuel Wallis.jpg
Портрет на Самюъл Уолис от Хенри Стъбъл, 1785 г.
Роден
23 април 1728 година
Починал
21 януари 1795 година (66 г.)
Лондон, Англия

НационалностFlag of the United Kingdom (3-5).svg Великобритания
Научна дейност
Известен соткриването на о-в Уолис и Футуна
Самюъл Уолис в Общомедия

Самюъл Уолис (на английски: Samuel Wallis) е английски военноморски офицер, мореплавател, пътешественик-изследовател.

Ранни години (1728 – 1766)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 23 април 1728 година близо до Кемълфорд, графство Корнуол, Англия. Служи в Британския кралски флот и като капитан командва военни кораби край бреговете на Канада и в Ла Манш по време на Седемгодишната война (1756 – 1763).

Експедиционна дейност (1766 – 1768)[редактиране | редактиране на кода]

През 1766 в Тихия океан е изпратена английска експедиция начело със Самюъл Уолис с два кораба – „Делфин“ и „Суейлоу“, като командир на втория е Филип Картерет. Експедицията отплава от Англия през август 1766 и на 17 декември достига до Магелановия проток, но поради насрещните ветрове се задържа там до 11 април 1767. Край западния вход на протока двата кораба се разделят и всеки поема в различни посоки.

Маршрутът на плаване на Самюъл Уолис (1766 – 1768)

От 6 до 13 юни 1767 в архипелага Туамоту Уолис открива островите Пинаки (6 юни, 19°23′ ю. ш. 138°40′ з. д. / 19.383333° ю. ш. 138.666667° з. д., 1,3 км2), Нукутаваке (7 юни, 19°17′ ю. ш. 138°47′ з. д. / 19.283333° ю. ш. 138.783333° з. д., 5,5 км2), Ваираатеа (7 юни, 19°21′ ю. ш. 139°13′ з. д. / 19.35° ю. ш. 139.216667° з. д., 3 км2), Параоа (9 юни, 19°08′ ю. ш. 140°40′ з. д. / 19.133333° ю. ш. 140.666667° з. д., 4 км2), Мануханги (10 юни, 19°12′ ю. ш. 141°15′ з. д. / 19.2° ю. ш. 141.25° з. д., 1 км2) и Ненгоненго (вторично, 13 юни).

На 17 юни в Дружествените о-ви открива остров Мехетиа (17°52′ ю. ш. 148°04′ з. д. / 17.866667° ю. ш. 148.066667° з. д., 2,3 км2), а на 18 юни – остров Таити (1042 км2, 17°37′ ю. ш. 149°26′ з. д. / 17.616667° ю. ш. 149.433333° з. д.). На 23 юни хвърля котва в залива Матаваи на северозападния бряг на острова и е посрещнат радушно от таитяните. На северозапад от Таити Уолис открива и островите Моореа (17°30′ ю. ш. 149°50′ з. д. / 17.5° ю. ш. 149.833333° з. д., 134 км2), Маиао (18 юни, 17°39′ ю. ш. 150°38′ з. д. / 17.65° ю. ш. 150.633333° з. д., 9 км2), Хуахине (16°44′ ю. ш. 151°00′ з. д. / 16.733333° ю. ш. 151° з. д., 74,8 км2), Мануае (Фенуа Ура, 16°31′ ю. ш. 154°42′ з. д. / 16.516667° ю. ш. 154.7° з. д., 3,5 км2), Тупаи (Моту Ити, 16°17′ ю. ш. 151°49′ з. д. / 16.283333° ю. ш. 151.816667° з. д., 11 км2), Раиатеа (16°44′ ю. ш. 151°27′ з. д. / 16.733333° ю. ш. 151.45° з. д., 238 км2), Тахаа (16°37′ ю. ш. 151°30′ з. д. / 16.616667° ю. ш. 151.5° з. д., 88 км2), Борабора (вторично) и атола Маупихаа (Мопелиа, 16°48′ ю. ш. 153°57′ з. д. / 16.8° ю. ш. 153.95° з. д., 2,6 км2).

На 16 август, на 13°16′ ю. ш. 176°12′ з. д. / 13.266667° ю. ш. 176.2° з. д., открива остров Увеа (Уолис), а в Маршаловите о-ви – атолите Ронгерик (3 септември, 11°22′ с. ш. 167°26′ и. д. / 11.366667° с. ш. 167.433333° и. д., 0,7 км2) и Ронгелап (вторично). След това през Батавия и Кейптаун на 20 май 1768 завършва околосветското си плаване в Англия.

Следващи години (1768 – 1795)[редактиране | редактиране на кода]

След експедицията Уолис продължава да е капитан на военни кораби. През 1780 е повишен като комисар на Адмиралтейството, която позиция заема до смъртта си на 21 януари 1795 година.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носи остров Уолис (Увеа, 13°16′ ю. ш. 176°12′ з. д. / 13.266667° ю. ш. 176.2° з. д.), в Тихия океан, задморско владение на Франция (Уолис и Футуна).

Източници[редактиране | редактиране на кода]