Густав Нахтигал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Густав Нахтигал
Gustav Nachtigal
германски военен лекар и изследовател

Роден
Починал
20 април 1885 г. (51 г.)
Националност Флаг на Германия Германия
Медицина
Образование Вюрцбургски университет
Густав Нахтигал в Общомедия

Густав Нахтигал (на немски: Gustav Nachtigal) е германски военен лекар, колонизатор, изследовател на Африка.

Ранни години (1834 – 1869)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 23 февруари 1834 година в Айхщат, близо до град Стендал в провинция Саксония-Анхалт, Германия, в семейство на лютерански пастор.[1] Завършва медицина в университетите в Хале, Вюрцбург и Грайфсвалд и започва практика като военен лекар. През 60-те години на ХIХ в., поради здравословни проблеми заминава за Алжир, а след това за Тунис и там продължава своята медицинска практика като придворен лекар на туниския бей. Там Нахтигал се среща с друг германски пътешественик – Герхард Ролфс, който му предлага да изпълни молбата на пруския крал, като предаде кралски подаръци на владетеля на държавата Борну.[1]

Експедиционна дейност (1869 – 1874)[редактиране | редактиране на кода]

През януари 1869 г., официално като германски емисар по поръчение на крал Вилхелм I, тръгва от Триполи на юг, без да предполага, че пътешествието му ще продължи близо шест години. След като достига до Марзук (25°55′ с. ш. 13°55′ и. д. / 25.916667° с. ш. 13.916667° и. д.) му се налага четиримесечно чакане на попътен керван, с който да продължи пътя си и той използва тази принудителна почивка, като става първият европеец, който прониква и изследва масива Тибести (3415 м). Успява да се изкачи до 3000 м в Тибести, съставя първата орографска схема на масива и събира детайлни сведения за денонощните температурни контрасти и суровата природа на масива. След четирите месеца прекарани в Тибисти Нахтигал се завръща в Марзук и продължава своето пътешествие.

От Марзук Нахтигал се отправя на юг към езерото Чад, като пръв пресича Сахара през пустинята Билма (18° – 20º с.ш., 12° – 16º и.д.) и пристига в столицата на Борну. След като връчва кралските подаръци на местния владетел и завършва официалната си дейност, Нахтигал продължава своята изследователска дейност, като остава в областта почти три години. Опитва се да събере повече сведения за областта Вадаи, като попътно се опитва да изясни съдбата на изчезналите германски изследователи Едуард Фогел и Карл Мориц фон Бойрман. През този период неколкократно изследва езерото Чад (12 – 26 хил. км2). През 1871 г. изследва областите Канем и Борку на североизток от езерото, а през 1872 – областта Багирми на югоизток от него.

През 1873 г. Нахтигал узнава, че във Вадаи има нов управител, който не е настроен враждебно към чужденците и решава да осъществи своя отдавна замислен план – да се върне обратно през Източен Судан. Същата година тръгва на изток от езерото и достига до Абеше (13°50′ с. ш. 20°50′ и. д. / 13.833333° с. ш. 20.833333° и. д.) столицата на Вадаи, като по пътя открива езерото Фитри (12°47′ с. ш. 17°31′ и. д. / 12.783333° с. ш. 17.516667° и. д.) и вливащата се от изток в него река Бата. Почти година Нахтигал преживява във Вадаи и изяснява съдбата на Фогел и Бойрман. От Вадаи продължава на изток, пресича платото Дарфур и през август 1874 г. достига до Ел Обейд, а от там до река Нил и по нея се спуска до Средиземно море.

В периода 1879 – 1889 е публикуван тритомният му труд: „Sahara und Sudan“ (Bd. 1 – 3, Berlin-Leipzig, 1879 – 1889).

Дипломатическа и колонизаторска дейност (1880 – 1885)[редактиране | редактиране на кода]

През 1880 г., след като Франция създава протекторат в Тунис, Нахтигал е изпратен от Германската империя като консул в Тунис. През 1884 е изпратен като германски комисар с кораб в Гвинейския залив и от 5 до 11 юли 1884 установява германски протекторат над териториите на днешните страни Того и Камерун.

По време на всичките свои пътувания той педантично записва подробно маршрутите, по които минава и обработва почти на 100% още в движение всички събрани данни за географията, историята и културата на страните. Живо се интересува и практикува тропическа медицина. Радетел е за премахване на робството и търговията с роби.

Умира на 20 април 1885 година на борда на кораба „Мове“ на юг от Канарските о-ви. Погребан е в Лас Палмас, а през 1888 г. тленните му останки са пренесени в Камерун.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Sahara and Sudan: The Results of Six Years Travel in Africa. // 1879 – 1889. Посетен на 2013-10-02.
  • Горнунг, М. Б., Ю. Г. Липец и И. Олейников, История открытия и исследования Африки, М., 1973 г., стр. 164 – 166.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Gustav Nachtigal“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.