Едуард Фогел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Едуард Фогел
Eduard Ludwig Vogel
германски астроном
Едуард Фогел в ориенталски костюм
Едуард Фогел в ориенталски костюм

Роден
Починал
февруари 1856 г. (26 г.)

Националност Германия
Научна дейност
ОбластАстрономия
Едуард Фогел в Общомедия

Едуард Лудвиг Фогел (на немски: Eduard Ludwig Vogel) е германски астроном, пътешественик и изследовател на Африка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Младежки години (1829 – 1852)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 7 март 1829 година в Крефелд, Германия. Той е син на Йохан Карл Христоф Фогел (1795 – 1862), немски теолог, педагог и писател, и дъщерята на писателя Фридрих Карл Ланг (1766 – 1822). Брат е на писателката Елизе Полко (1823 – 1899), на астронома Херман Карл Фогел (1841 – 1907) и на писателката Юлие Домке (1827 – 1913).

От 1848 г. следва астрономия, математика и природни науки в Университета в Лайпциг и в Хумболтовия университет на Берлин. През 1851 г. става асистент на астронома Джон Хинд в частната обсерватория George Bishop's в Лондон.

Експедиционна дейност (1853 – 1856)[редактиране | редактиране на кода]

През 1853 г. е изпратен от британското управление да се присъедини като астроном на мястото на умрелия Адолф Офервег в експедицията, изпратена през 1849 под ръководството на британския мисионер Джеймс Ричардсън с германците Хайнрих Барт и Адолф Офервег в Централна Африка.

През януари 1854 г. стига до езерото Чад, определя положението му и височината на голямата пустиня, промъква се до 9 градуса северна ширина до Мусгу и изследва земите западно от Чад. През декември същата година с Барт стигат близо до Зиндер в Нигерия и отива до Якоба, където още не е стъпвал европеец. Опитва се да влезе в планините Адамауа, но на брега на река Бенуе се налага да се върне заради недоброжелателни племена. През декември 1855 г. се отправя към султаната Уадаи в Сахел. В началото той е приет добре, но на 8 февруари 1856 (само на 27 години) при Абешр (Абеше), южно от Оуара, е убит по заповед на султана на Уадаи.

Години наред не се знае за съдбата му, изпращат се помощни експедиции за неговото спасение. Едва през 1873 г. Густав Нахтигал успява да изясни до известна степен неговото убийство.

От Фогел са издадени писма и съобщения в географското списание „Петерманс Географише Митейлунген“ на Аугуст Петерман.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Eduard Vogel, Reise in Centralafrika: Ed. Vogel's Reise in Centralafrika: eine Darstellung seiner Forschung und Erlebnisse nach den hinterlassenen Papieren des Reisenden. Berlin, 1863.
  • Hermann Wagner (Hrsg.), Schilderungen der Reisen und Entdeckungen des Dr. Eduard Vogel in Central-Afrika, in der großen Wüste, in den Ländern des Sudan (am Tsad-See, in Mußgo, Tubort, Mandara, Sinder, Bautschi u.s.w.) Nebst einem Lebensabriß des Reisenden. Leipzig, 1860.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • „G. Hth.“, Eduard Vogel und die Versuche zur Aufhellung seines Schicksals, in: Die Gartenlaube 1863, S. 411 f. (E-Text)
  • Martin Müller, In Afrika verschollen: Eduard Vogel und Moritz v. Beurmann. Leipzig, 1952 (2. Auflage 1953).
  • Издания на E. Фогел, Astrophysics Data System
  • August Petermann, Theodor v. Heuglin’s Expedition nach Inner-Afrika, zur Aufhellung der Schicksal Dr. Eduard Vogel’s und zur Vollendung seines Forschungswerkes. Gotha, 1860.
  • Elise Polko, Erinnerungen an einen Verschollenen. Leipzig, 1863