Великденски остров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Великденски остров
на испански: Isla de Pascua,
рап. Rapa Nui
Ahu-Akivi-1.JPG
Easter Island map-ru.svg
Местоположение Тихи океан
Страна Чили Чили
Акватория Тихи океан
Площ 163,6 km² km²
Население 5806 души жители
Часова зона UTC-6
Pacific Ocean laea relief location map.jpg
-27.1194° с. ш. -109.3547° и. д.

Великденският остров (на нидерландски: Paasch-Eyland, на испански: Isla de Pascua, наричан още Рапа Нуи и Пасха) е островно владение на Чили в южната част на Тихия океан. Островът се намира на 3514 километра западно от Чили и 2075 километра източно от островите Питкерн, което съвместно с архипелага Тристан да Куня го прави най-изолираното населено място в света. Създаден е от три вулкана: Поике, Рано Као и Теревака. Заедно с необитаемия остров Сала и Гомес образува провинция Исла де Паскуа в състава на област Валпараисо. Местното название на острова е Рапа Нуи. Площта му е 163,6 км², а населението 5806 души[1]. Островът е открит от холандския пътешественик Якоб Рогевен в навечерието на Великден, 1722 г.

Столица на острова и негов единствен град е Ханга Роа.

Рапа Нуи е известен благодарение на моаи, или каменните статуи от пресована вулканична пепел, в които според поверията на местните жители е заключена свръхестествена сила на предците на първия крал на острова — Хоту Мату’а. В 1888 г. е анексиран от Чили. В 1995 г. става част от списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.[2]

Наименование[редактиране | редактиране на кода]

Името Великденски остров е дадено от първия записан европейски посетител на острова, холандският пътешественик и изследовател Якоб Рогевен на Великден, 5 април 1722 г. Той го нарича Paasch-Eyland (на холандски от 18-ти век това означава Великденски остров).[3] На официалния испански език, името на острова Isla де Паскуа, също означава Великденски остров.

Сегашното полинезийско име на острова, Рапа Нуи („Голяма Рапа“), му е дадено след набезите за роби през ранните 1860-те, и се отнася за топографската прилика на острова с остров Рапа от островите Баса от групата на Австралските острови.[4] Въпреки това, норвежският етнограф Тур Хейердал твърди, че Рапа е оригиналното име на Великденския остров и че е наричан Рапа Ити от бежанци от там. Възгледите на Хейердал са, че двата острова са приблизително със същия размер, така че голям и малък не са физически, а исторически атрибути. В действителност обаче, Великденският остров е повече от четири пъти по-голям от Рапа Ити. Хейердал също така заявява, че има остров, наречен Рапа в езерото Титикака в Южна Америка, но засега няма карта, показваща остров с това име в езерото.

Името Te Пито оте енуа става оригиналното име на острова, след като Алфонс Пинар му дава романтичния превод „пъпа на света“ в своята книга „Пътешествие до Великденския остров“ (Voyage à l'Île de Pâques), публикуван през 1877 г.[5] Уилям Чърчил (1912 г.) задава въпрос за фразата и получава отговор, че има три Te Пито оте енуа, тъй като това са три носа (краища на сушата) на острова.

Според Бартел (1974 г.), устната традиция на острова сочи, че първото име е Te pito o te kainga a Hau Maka (в превод „Малкото парче земя на Хау Мака“).[6] Въпреки това, има две думи, които се произнасят „пито“ в Рапа нуи, едното значение е „край“, а другото „пъп“; фразата по този начин може да означава и „пъпът на света“. Това очевидно е действителното му значение: френският етнолог Алфонс Пинар дава действителния превод. Съществува и друго име, Mata ki te rangi, което означава „Очи, които гледат към небето“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Великденски остров
Rapa Nui National Park*
Световно наследство (ЮНЕСКО)

Moai Rano raraku.jpg
Държава Флаг на Чили Чили
Тип Културно
Критерии i, iii, v
Справка
Регион** Америка
Регистрационна справка
Вписване 1995  (19та сесия)
* Името, което е вписано в ЮНЕСКО.
** Региони, групирани от ЮНЕСКО.

Когато Якоб Рогевен пристига на острова, той заварва 2 000-3 000 души коренно население. По-късно посещения на Великденския остров правят и капитан Джеймс Кук, капитан Жан-Франсоа Лаперуз, както и моряци от първата руска околосветска експедиция (1803-1806 г.), ръководена от Иван Крузенщерн. През 1786 г. френският изследовател Жан-Франсоа Лаперуз посещава острова и прави цялостна карта.

На Великденския остров се намират т. нар. моаи – уникални каменни статуи, направени от пресована вулканична пепел. Те изобразяват човешки фигури и са с различни височини — от един до единадесет метра. Броят им е около 900. В каменна кариера на острова, в кратера на вулкана Рано Рараку, се намират много недовършени и съответно неизправени фигури, една от които е трябвало да бъде висока повече от 20 метра. Не е ясно кога точно, как и защо са били издигнати статуите, но видът на недовършените статуи говори за това, че производството им внезапно е било прекратено.

В кратера на най-големия вулкан на острова Рано Кау се намира Оронго — церемониално селище с 53 къщи от камъни без прозорци и врати, а само с един отвор за провиране. Казват, че като постоиш в някоя от тях 1-2 минути, очите ти започват да виждат в мрака, а изкачвайки се обратно нагоре, виждаш заровени моаи, като видимите от тях са около 395, а за броя на останалите се гадае.

Освен моаите друга загадка на острова е така наречения „Пъп на Света“. Казват, че това е най-кръглият камък, носещ тайните на всемира, събиращ най-важните енергийни линии на Земята. Следващата загадка са пещерите — те са под цялата повърхност на острова и човек може да броди из тях с месеци.

Предполага се, че Великденският остров е заселен между 300-1200 г. от полинезийци. В периода на най-голям разцвет на културата на Рапа Нуи (16-17 в.) вероятно там живеят 10 000-15 000 души. Те са обособени в два различни народа – „дългоухи“ и „късоухи“. „Дългоухите“ са по-многочислени и облагодетелствани, докато „късоухите“ заемат подчинено положение. Смята се, че „късоухите“ правят въстание, вследствие на което „дългоухите“ са напълно избити. Постепенно, поради непрекъснатите войни и човешката дейност, която редуцира и без това ограничените ресурси, културата на Рапа Нуи запада, населението намалява и се отдава на канибализъм и робовладелчески отношения.

През втората половина на 19-ти век голяма част от жителите на острова са пленени и натоварени на кораби като роби, за да работят на плантации в Перу. Това води до временно ограничаване броя на населението на остров Рапа Нуи до само 111 човека през 1877 г. През 50-те години на 20-ти век знаменитият норвежки пътешественик Тур Хайердал посещава острова. Той развива теорията, че Великденският остров е заселен от жители на Древно Перу. Тази теория е недоказана.

Сухият сезон на Рапа Нуи продължава от юни до октомври. Средната температура през януари е 25°C, а през юли – 19°C.

Начинът на живот на аборигенното население и крахът на съжителството между късоухите и дългоухите са художествено представени в игралния филм Рапа Нуи.

Великденският остров

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Isla de Pascua duplica su población en veinte años por fuerte migración desde el continente | Plataforma Urbana
  2. UNESCO World Heritage Centre.. Rapa Nui National Park.. // Архив на оригинала от 2011-08-18. Посетен на 2007-04-13.
  3. An English translation of the originally Dutch journal by Jacob Roggeveen, with additional significant information from the log by Cornelis Bouwman, was published in: Andrew Sharp (ed.), The Journal of Jacob Roggeveen (Oxford 1970).
  4. Thompson, William (1891), „Invention of the name 'Rapa Nui'“, http://web.archive.org/web/20071224061303/http://www.rongorongo.org/thomson/453.html 
  5. Pinart, Alphonse. Voyage à l'Ile de Pâques (Océan Pacifique). // Le Tour du Monde; Nouveau Journal des Voyags 36. Hachette, 1877. с. 225.
  6. Barthel, Thomas S. (1974), „The Eighth Land: The Polynesian Settlement of Easter Island“ (1978 ed.), University of Hawaii 

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]