Тристан да Куня

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Тристан да Куня (Tristan da Cunha) представлява група вулканични острови, архипелаг, намиращ се в южната част на Атлантическия океан на 2816 km от Южна Африка и на 3360 km от Южна Америка. Така се нарича и най-големият остров в групата с площ от 98 km2. Тази територия е наречена „най-отдалеченото място на света“[1]

Островите са част от задморската територия Света Елена, Възнесение и Тристан да Куня на Обединеното кралство.

Счита се, че северните острови от групата са открити през 1506 г. от португалеца Трищау да Куня, но той не слиза на брега. Остров Гоф е открит от английския мореплавател Чарлз Гоф през 1731 година. За първи път на острова слизат френски мореплаватели през 1767 година.

Първият заселник на острова е американецът Джонатан Ламберт в 1810 година, който умира през 1812 година. В 1815 година Великобритания анексира острова.

Климатът е умерен океански, дъждовит и ветровит.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]