Британска антарктическа територия
| Британска антарктическа територия British Antarctic Territory | |
| Британски задморски територии | |
  | |
 Териториалните претенции на Великобритания в Антарктика | |
| Страна |  Великобритания |
|---|---|
| Главна станция | Ротера |
| Площ | 1 709 400 km² |
| Население | 0 души (2019) 0 души/km² |
| Интернет домейн | .aq, .uk |
| Британска антарктическа територия в Общомедия | |
Британска антарктическа територия (на английски: British Antarctic Territory) е британска задморска територия и асоциирана територия на Европейския съюз[1], съставляваща британското искане върху част на Антарктика. Този иск, направен през 1908 г. и предхождащ другите териториални претенции в региона, се основава на откриването на територията от британския търговец Уилям Смит през 1819 (първото откритие на земя южно от 60° ю.ш.) и икономическото усвояване от британски ловци на тюлени през 19 век.
Британският суверенитет върху територията е признат освен от ЕС и от отделни страни като Норвегия, Австралия, Нова Зеландия и Франция които имат свои собствени териториални претенции незастъпващи се помежду си.
Британската антарктическа територия в значителна степен се припокрива географски с по-късните претенции на Чили (от 1940 г.) и Аржентина (от 1943 г.).
Територията включва в частност Южните Шетландски острови, където е разположена българската антарктическа база Св. Климент Охридски.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||
.svg){kind=small}
| |||||||
| |||||