Лукреция Борджия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лукреция Борджия
италианска благородничка
Лукреция Борджия 
Портрет на Лукреция Борджия
Родена: 18 април 1480 г.
Починала: 4 юли 1519 г. (39 г.)
Подпис на Лукреция Борджия

Лукреция Борджа (на италиански: Lucrezia Borgia, на испански: Lucrecia Borgia, на латински: Lucretia Borgia, 18 април 1480 в Субиако – 24 юни 1519 във Ферара) е италиано-испанска княгиня, господарка на Пезаро и Градара (12 юни 1492 – 20 декември 1497) и чрез женитба херцогиня на Ферара, Модена и Реджо (15 юни 1505 – 24 юни 1519).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Лукреция Борджа е родена на 18 април 1480 в Субиако, Италия.[1] Тя е извънбрачна дъщеря на кардинал Родриго Борджа, бъдещия папа Александър VI, от любовницата му Ваноца деи Катанеи, римска патрицианка.[2] Нейни братя са Чезаре Борджа, Джовани Борджа и Джофре Борджа.

Първоначално Лукреция живее с майка си, братята си и многобройните съпрузи на майка й (Ваноца деи Катанеи се омъжва четири пъти). Последният от съпрузите на майка й, Карло Канале, обучава Лукреция на старогръцки и латински език. В юношеството си тя се премества в двореца на баща си, който се представя за неин чичо и едва по-късно й признава, че й е баща. Отглеждана като истинска принцеса, тя получава превъзходно образование. Но въпреки че е обичана много от баща си и амбициозния си брат Чезаре Борджия, тя си остава в техните очи, подобно на всички жени с нейното положение в онази епоха, едно политическо средство за въздействие. Затова роднините й на няколко пъти ѝ уреждат годежи с влиятелни мъже, за да извлекат политически дивиденти. Омъжват я три пъти – през 1493 г., 1498 и през 1502 г.

Семейството на Лукреция по-късно става известно със своите политически амбиции, безскрупулни машинации, корумпираност и порочност, за които се твърди, че са постоянни характеристики на Папството през Ренесанса.

Няма исторически доказателства за твърденията, че Лукреция активно е участвала в множеството престъпления на баща си и братята си.[3] Тя остава в историята, от една страна, като покровителка на изкуството и науката, а от друга, като фатална жена, богата на любовни приключения, някои от които завършват фатално за нейните любовници.

Лукреция Борджия умира на 39-годишна възраст на 24 юни 1519 във Ферара от сепсис след раждането на дъщеря й Изабела Мария д’Есте.

Образът на Лукреция Борджия присъства в редица произведения на изкуството – ренесансови картини, трагедии, новели, опери и филми. Виктор Юго пише през 1833 г. пиесата си „Лукреция Борджия“.

Бракове и деца[редактиране | редактиране на кода]

Първият брак на Лукреция е с Джовани Сфорца, лорд на Пезаро, сключен на 12 юни 1493 г. През 1497 г. баща й анулира този брак от дипломатически съображения като за официална причина е посочено, че бракът не е консумиран. Сфорца, обиден и унижен, е принуден да признае пред свидетели, че е импотентен (което не отговаря на истината, тъй като той има няколко незаконородени деца). Заради изтърпяното унижение Джовани Сфорца пуска мълвата за кръвосмешение между Лукреция, баща й и брат й. Така или иначе Лукреция не е щастлива в този брак с десет години по-възрастен от нея съпруг, когото не обича, а и се отегчава бързо от провинциалния живот в Пезаро.

Вторият брак е с Алфонсо Арагонски (1481 – 1500), принц на Салерно, сключен на 21 юли 1498 г. Алфонсо е убит през 1500 г. от Микелето Кореля, доверен човек на брат й Чезаре. Според романиста Марио Пузо този брак удовлетворява Лукреция, тъй като Алфонсо е млад, привлекателен, образован и внимателен затова тя понася много тежко убийството му и по този повод се скарва с брат си. От този брак тя ражда сина си Родриго Борджия Арагон.

Въпреки скръбта си Лукреция е принудена от баща си и брат си бързо да приеме трети брак, този път с Алфонсо I д’Есте (1476 – 1534). Сватбата се провежда на 2 февруари 1502 г. Клаузите по този брачен договор са много трудно договорени. Бащата на младоженеца смята Борджиите за парвенюта и мъчително приема синът му да се ожени за извънбрачна дъщеря на папата. Макар това да е често срещано явление в тази епоха (редица кардинали и папи имат извънбрачни деца, които женят по политически съображения), да си незаконороден си остава петно. Поради тази причина бащата на Алфонсо д’ Есте иска баснословна зестра, но желанието му остава неудовлетворено от папата, който изпитва постоянни финансови затруднения.

Лукреция Борджия има седем или осем деца:

  • Джовани Борджия „infans Романус“ (ок. 1498 – 1548). Бащинството е признато на Перото (Педро Калдерон), въпреки, че баща й и брат ѝ Чезаре също са вероятни бащи. Възможно е това дете да е резултат от отношенията на бащата на Лукреция Родриго Борджия (папа Александър VI) и неизвестна жена и да не е дете на Лукреция. Папска була признава бащинството на Чезаре Борджия и неизвестна жена или на папа Александър VI и Джулия Фарнезе.
  • Родриго Борджия Арагон (1 ноември 1499—август 1512), херцог на Бишелие – син на Алфонсо Арагонски
  • Ерколе II д’Есте (4 април 1508 – 3 октомври 1559), херцог на Ферара, Модена и Реджо
  • Иполито II д’Есте (25 август 1509 – 1 декември 1572), архиепископ на Милано, 1538 кардинал.
  • Алесандро д’Есте (1514 – 1516).
  • Леонора д’Есте (3 юли 1515 – 15 юли 1575), монахиня
  • Франческо д’Есте (1 ноември 1516 – 2 февруари 1578).
  • Изабела Мария д’Есте (14 юни 1519 - 1521). Поради усложнения при раждането, Лукреция умира 10 дни след раждането й.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Sarah Bradford: Lucrezia Borgia, Penguin Group, 2004, p. 16/
  2. Lucrezia Borgia, Predator or Pawn?
  3. Le vrai visage des Borgia

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за