Данте Габриел Росети

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Данте Габриел Росети
английски художник и поет
Автопортрет, 1847 г.
Автопортрет, 1847 г.

Роден
Починал
9 април 1882 г. (53 г.)
Националност Флаг на Англия Англия
Кариера в изкуството
Стил Прерафаелити
Академия Кралска академия по изкуствата
Учители Форд Мадокс Браун
Литература
Жанрове стихотворение, сонет
Дебютни работи „Небесна другарка“ (1850)
Семейство
Съпруга Елизабет Сидал
Подпис Dante Gabriel Rosetti signature.svg
Данте Габриел Росети в Общомедия

Данте Габриел Росети, на английски: Dante Gabriel Rossetti е английски поет, преводач, илюстратор и живописец.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Данте Габриел Росети е роден в дребнобуржуазно интелигентско семейство. Баща му, Габриел Росети, е карбонар, избягал през 1821 г. от Италия. В Англия става преподавател по италиански език в King’s College.

През 1850 г. Росети публикува първото си стихотворение „Небесна другарка“ (на английски: The blessed damozel), повлияно от „Гарвана“ на Едгар По. Повечето от останалите стихотворения на Росети са писани през 60—70-те години; издадени са под общото заглавие „Ballads and sonnets“ (Балади и сонети) през 1881 г. Сестрата на Габриел, Кристина Росети, също е известна поетеса.

През 1848 г. на изложба на Кралската Академия на изкуствата Росети се запознава с Холман Хънт, който му помага да завърши картината „Детството на Дева Мария“, изложена през 1849 г. Хънт запознава Росети с Джон Евърет Миле. Заедно те основават Прерафаелитското братство. Хънт, Миле и Росети съзнателно хвърлят предизвикателство на общоприетите възгледи. Те написват свой манифест и го публикуват в собственото си списание „Росток“. Впоследствие Росети се оттегля от прерафаелитизма.

Beata Beatrix, 1864 – 1870. Портрет на Елизабет Сидал

Огромно влияние върху живота и творчеството му оказва женитбата и последвалото самоубийство на жена му – поетесата Елизабет Сидал (на английски: Elizabeth (Lizzie) Siddal). Тя е негова ученичка, модел и възлюбена. Росети прави множество скици с Елизабет, някои от които по-късно служат като ескизи за картините му.[1] Меланхолична и болна от туберкулоза, Лизи умира две години след женитбата им от предозиране с опиум. На нея е посветено едно от най-добрите платна на Росети – „Беатриче благословена“ (Beata Beatrix, 1864 – 1870). Беатриче е изобразена седнала, в полусън, приличащ на смърт, докато птицата, вестител на Смъртта слага в дланта ѝ цветче от мак. Росети в пристъп на мъка погребва заедно с Елизабет ръкописите си с множество поеми. Няколко години по-късно той разрешава гробът да се разкопае и поемите му буквално се връщат на бял свят. Първото издание на събраните му съчинения излиза през 1870 г.

С времето поетът почва да води затворен начин на живот и достъп до него имат само най-близките му приятели.

Късните години на Росети са белязани от все по-болезнени настроения, пие много, живее като затворник в дома си, страда от мания за преследване и за известен период го смятат за безумен. Въпреки това Росети продължава да работи и да пише.

Росети има множество последователи както в изобразителното изкуство, така и в поезията.

Един от многобройните портрети на Джейн Бърдън. The Day Dream, 1880 г.,
Музей Виктория и Алберт, Лондон

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • I.
    • Collected works, 2 vv., 1886;
    • Letters, 2 vv., 1895;
    • Preraphaelite diaries a. letters, 1900;
    • Letters to his publisher, F. S. Ellis, L., 1928.
  • II.
    • Swinburne A. C., Essays a. studies, 1875;
    • Sharp W., D. G. Rossetti, 1882;
    • Hamilton W., The aesthetic movement in England, 1882;
    • Pater W., D. G. Rossetti (the English poets, ed. Ward, v. IV), 1883;
    • Knight J., Life of D. G. Rossetti, 1887 (с библиография);
    • Benson A. C., D. G. Rossetti (English men of letters), 1904;
    • Brooke S. A., A study of Clough Arnold, Rossetti a. Morris, 1908;
    • Boas F. S., Rossetti a. his poetry, 1914;
    • Dupré H., Un italien d’Angleterre, P., 1921;
    • Caine H., Recollections of Rossetti, 1928, Bachschmidt F. W., Das italienische Element in D. G. Rossetti, Münster Diss., Breslau, 1930;
    • Klenk H., Nachwirkung D. G. Rossettis, Erlanger Diss., 1932;
    • Waller R. D., The Rossetti Family, 1824 – 1854, 1932;
    • Klinnert A., D. G. Rossetti u. St. George, Diss., Würzburg, 1933.
  • III. Rossetti W. M., Bibliography of the works of D. G. Rossetti, 1905.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Лоранс де Кар. Прерафаелити: модернизъм по-английски