Направо към съдържанието

Антонио Скурати

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Антонио Скурати
Antonio Scurati
Антонио Скурати, 2016 г.
Антонио Скурати, 2016 г.
Роден25 юни 1969 г. (55 г.)
Професияписател, журналист
Националност Италия
Активен период2002 –
Жанрдрама, исторически роман, биография, документалистика
Известни творбипоредица „Мусолини“
НаградиСтрега
награда за европейска книга
Уебсайтantonioscurati.com
Антонио Скурати в Общомедия

Антонио Скурати (на италиански: Antonio Scurati) е италиански академик, журналист и писател на произведения в жанра исторически роман, биография, публицистика и документалистика.[1][2][3][4][5]

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Антонио Скурати е роден на 25 юни 1969 г. в Неапол, Италия.[3] Следва философия в Миланския университет, а после продължава обучението си във Висшата школа за социални науки в Париж.[5] По-късно получава докторска степен по теория и анализ на текст в Университета на Бергамо.[4]

След дипломирането си работи като преподавател в Бергамо, където координира център за изучаване на езиците на войната и насилието.[4] В Бергамо преподава и теория и елементи на телевизионния език.[3] През 2005 г. става научен работник в областта на киното, фотографията и телевизията.[2] През 2008 г. се премества в университета IULM в Милано, където е доцент преподавател и провежда семинар по творческо писане и семинар по устна реч и реторика.[2][4]

Първият му роман „Тъпият звук на битката“ е издаден през 2002 г., който преработва през 2006 г През 2003 г. е публикувано есето му „Война. Разкази и култури в западната традиция“, което е финалист за наградата „Виареджо“. Романът му „Оцелелият“ от 2005 г. получава наградата „Кампиело“ и наградата „Пиза“ за национална литература.[3] През 2006 г. е публикувано есето му „Литературата на неопитността. Писане на романи във времето на телевизията“ – размисъл върху медиите, дадаизма, литературата и хуманизма.[2]

Негови статии и колони са публикувани в седмичното издание „Интернационале“ и в ежедневника „Стампа“.[3] През 2007 г. е издаден историческия му роман „Романтична история“, който получава наградата „Мондело“.[4] През същата година той продуцира документален филм, който изследва темите за любовта в съвременното италианско общество и продължава разследването, проведено от режисьора Пиер Паоло Пазолини във филма му „Любовни срещи“ (1965).[5] През 2009 г. е издаден романът му „Детето, което мечтаеше за края на света“, който смесва реалност и измислица, и е яростна критика на масмедиите и информациония медиен бизнес като цяло. През 2010 г. е издаден сборникът му „Годините, които не живеем. Време за новини“, който съдържа негови статии по съвременни теми от престъпността, политиката и текущите събития. През 2015 г. е издаден биографичния му роман „Най-хубавото време в живота ни“, който е посветен на живота на писателя Леоне Гинзбург.[5] Романът получава наградата „Виареджо“.[2] През 2019 г. започва да пише като колумнист за вестник „Кориере дела Сера“.[5]

През 2018 г. е издаден първият му роман „Мусолини. Синът на века“ от поредицата „Мусолини“.[2] Историята за Бенито Мусолини започва от 23 март 1919 г., деня, в който е основан Италианският съюз на борбата и завършва с речта на Мусолини пред Камарата на депутатите на 3 януари 1925 г., с която официално създава Италия като диктатура след политическата криза, причинена от убийството на Джакомо Матеоти.[1] Романът става бестселър, публикуван е в над 40 страни по света и получава престижната награда „Стрега“.[3] По романа е направен едноименен телевизионен сериал с участието на Лука Маринели в ролята на Мусолини. Вторият роман от поредицата за Мусолини, „Мусолини. Човекът на провидението“, получава наградата за европейска книга за 2022 г.[2][5]

Антонио Скурати живее в Милано.

Самостоятелни романи

[редактиране | редактиране на кода]
  • Il rumore sordo della battaglia (2002)[2][4][5]
  • Il sopravvissuto (2005)
  • Una storia romantica (2007)
  • Il bambino che sognava la fine del mondo (2009)
  • La seconda mezzanotte (2011)
  • Il padre infedele (2013)
  • Il tempo migliore della nostra vita (2015)

Поредица „Мусолини“ (Mussolini)

[редактиране | редактиране на кода]
  1. M. Il figlio del secolo (2018) – награда „Стрега[2][4][5]
    Мусолини. Синът на века, изд.: „Унискорп“, София (2021), прев. Тонина Манфреди
  2. M. L'uomo della provvidenza (2020) – награда за европейска книга
  3. M. Gli ultimi giorni dell'Europa (2022)
  • Guerra. Narrazioni e culture nella tradizione occidentale (2003)[2][5]
  • Televisioni di guerra. Il conflitto del Golfo come evento mediatico e il paradosso dello spettatore totale (2003)
  • La letteratura dell'inesperienza. Scrivere romanzi al tempo della televisione (2006)
  • Gli anni che non stiamo vivendo. Il tempo della cronaca (2010)
  • Letteratura e sopravvivenza. La retorica letteraria di fronte alla violenza (2012)
  • Dal tragico all'osceno. Raccontare la morte nel XXI secolo (2016)
  • ?? M. Il figlio del secolo – тв сериал, 8 епизода, с Лука Маринели
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Antonio Scurati в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​