Пиер Паоло Пазолини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пиер Паоло Пазолини
Pier Paolo Pasolini
Pier Paolo Pasolini.jpg
Роден
Починал
2 ноември 1975 г. (53 г.)
Националност Флаг на Италия Италия
Професия писател, режисьор, публицист
Направление артхаус, неореализъм
Награди на БАФТА Номинация за Евангелието по Матея (1968)
Други награди Златна мечка на Берлинския международен кинофестивал за Кентърбърийски разкази (1972)
Подпис Pier Paolo Pasolini signature.svg
Страница в IMDb
Пиер Паоло Пазолини в Общомедия

Пиер Паоло Пазолини (на италиански: Pier Paolo Pasolini) е италиански писател, режисьор, публицист.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Пазолини е определян като един от най-противоречивите и провокативни кинематографисти в историята на киното. Името му нашумява през 60-те години, когато той надскача своите връстници, вдъхновени от френската Нова вълна и търси вдъхновение в изкуството, литературата, фолклора и музиката. Концентрира се върху темите за въздействащото отчаяние от живот на ръба. Роден е в Болоня като син на офицер. Започва да пише стихове едва 7-годишен. Като студент, през 1942 г. публикува първата си поетична книга - "Поезия от Казарза". Служи в армията в последните месеци на Втората световна война, след обявяването на капитулацията на Италия е пленен от германците, но избягва и няколко години се крие в малкото градче Казарза. Става член на Комунистическата партия през 1946 г., но е изключен три години по-късно, тъй като е арестуван за "морално позорене" - заради хомосексуалните си връзки. Но остава под влиянието на марксизма и намира вдъхновение в трудовете на Антонио Грамши и неговата вяра в революционната сила на италианското селячество. В ноща на 1 срещу 2 ноември 1975 г. Пазолини е брутално убит на плаж в Остия, край Рим при недоизяснени обстоятелства. След като пребива режисьора до смърт, убиецът го прегазва няколко пъти със собствената му кола. Сериозните подозрения и улики са, че убиецът е мъжка проститутка - образ от улицата, пресъздаден убедително на екрана в негови филми. Но мистерията около смъртта на скандалния режисьор остава неразгадана. Дебютира в киното през 1954 г. като сценарист. Автор е на някои от най-интересните филми в новата европейска кинематография: „Декамерон“, „Евангелието по Матея“, „Едип цар“, „Медея“, „Теорема“, „Земята, видяна от Луната“, „Кентърберийски разкази“, „Кочина“, „Любовни срещи“, „Мама Рома“, „Сало, или 120-те дни на Содом“, други, по-слабо известни игрални, както и няколко документални филми. В игралните филми участват знаменити актьори като Силвана Мангано, Тото, Франко Чити, Терънс Стамп, Ана Маняни и други. Известен е с левите си убеждения, смелите си творчески решения, философската си поезия и откритата си хомосексуалност.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

На български[редактиране | редактиране на кода]

  • „Жесток живот“. Превод от италиански Никола Иванов. София: Народна култура, 1979, 329 с.
  • „Поезия“. Превод от италиански Любен Любенов. София: Нов Златорог, 2006.
  • „Теорема“, роман, превод от италиански Огнян Стамболиев, сп. „Съвременник“, бр 1 – 2013.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Режисьор[редактиране | редактиране на кода]

Игрални филми[редактиране | редактиране на кода]

година филм оригинално заглавие бележки
1961 Безделник Accattone
1962 Мама Рома Mamma Roma
1963 Ро.Го.Па.Г. Ro.Go.Pa.G. (La ricotta) сегмент: (Изварата)
1964 Евангелието по Матея Il vangelo secondo Matteo
1966 Птичища и птички Uccellacci e uccellini
1967 Едип цар Edipo re
1967 Вещиците Le streghe (La Terra vista dalla Luna) сегмент: (Земята, наблюдавана от Луната)
1968 Теорема Teorema
1968 Каприз по италиански Capriccio all'italiana (Che cosa sono le nuvole?) сегмент: (Какви са облаците?)
1969 Кочина Porcile
1969 Медея Medea
1969 Любов и гняв Amore e rabbia (La sequenza del fiore di carta) сегмент: (Последствията на хартиеното цвете)
1971 Декамерон Il Decameron
1972 Кентърбърийски разкази I racconti di Canterbury
1974 Цветът на Хиляда и една нощ Il fiore delle Mille e una Notte
1975 Сало, или 120-те дни на Содом Salò o le 120 giornate di Sodoma

Документални филми[редактиране | редактиране на кода]

  • Гняв (1963)
  • Любовни изявления (1964)
  • Бележки за африканска Орестия (1968 – 1969)
  • Бележки за филм за Индия (1969)
  • Стените на Сана (1971)

Сценарист[редактиране | редактиране на кода]

Пазолини при снимките на „Безделник“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]