Направо към съдържанието

Алберто Моравия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Алберто Пинкерле
Alberto Pincherle
Писателят през 1982 г. Фотография на Паоло Монти
Писателят през 1982 г. Фотография на Паоло Монти
ПсевдонимАлберто Моравия
Роден28 ноември 1907 г.
Починал26 септември 1990 г. (82 г.)
Рим, Италия
Професияписател, журналист
Националност Италия
Активен период1929 –
Жанрроман, разказ, новела, есе, репортаж, пътепис, драма, сценарий
Дебютни творби„Равнодушните“ (1929)
Известни творби„Римлянката“ (1947)
„Конформистът“ (1951)
„Чочарка“ (1957)
Награди„Стрега“ (1952)
„Марцото“ (1954)
„Виареджо“ (1961)
СъпругаЕлса Моранте (1941 – 1962)
Уебсайт
Алберто Пинкерле в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Албèрто Морàвия (на италиански: Alberto Moravia), с истинско име Алберто Пинкерле (Alberto Pincherle), е италиански писател от световна класа, наричан „баща на италианския неореализъм“.

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в семейство от средната класа. Като малък често боледува и прекарва принудителните си престои на легло в четене. По-късно става журналист. Предприема много пътувания и научава няколко езика.

Първият му роман „Безразличните“ е издаден, когато Моравия е на 22 години. По това време в Италия на власт вече е Бенито Мусолини. Официалната критика и власт го приемат враждебно. Притискат го все повече, забраняват публикациите му, дори подписаните с псевдоним. Около 9 месеца е принуден да се укрива в обор в планината. Спасяват го настъплението на американската армия през 1944 г. и краят на Втората световна война.

Веднага след войната Моравия издава няколко романа, най-известният сред които е „Римлянката“. Стилът му не може да се нарече блестящ, но творбата се отличава с разказваческо майсторство и жив диалог. Моравия, който вижда в жената по-висше създание от мъжа, създава много силни женски образи. В романите си изследва отношението между любовта и секса, като заявява, че сексът е убиец на любовта. Други негови книги нападат дясната политика, фалшивото морализаторство и корупцията.

През 1952 г. творчеството му отново е забранено, този път от Ватикана. Пише няколко сценария, а по романите му са заснети прочути филми като „Чочарка“, „Конформистът“, „Римлянката“.

  • Gli indifferenti (1929)
    Безразличните, изд.: „Георги Бакалов“, Варна (1989), прев. Гергана Калчева
  • Le ambizioni sbagliate (1935)
  • La mascherata (1941)
  • Agostino (1943)
  • La romana (1947)
    Римлянката, изд.: ОФ, София (1989), прев. Анелия Желязкова
  • La disubbidienza (1948)
  • L'amore coniugale (1949)
    Съпружеска любов, изд. „Рива“ (2023)
  • Romanzi brevi (1949) – сборник с La disubbidienza, L’amore coniugale, Agostino, La mascherata
  • Il conformista (1951) – Награда „Стрега“ (1952)
    Конформистът, изд.: „Народна култура“, София (1986), прев. Виолета Даскалова
  • Il disprezzo (1954)
    Презрението, изд.: „Народна култура“, София (1964), прев. Виолета Даскалова
  • La Ciociara (1957)
    Чочарка, изд.: „Народна култура“, София (1985), прев. Мария Касърова
  • La noia (1960)
    Скука, изд.: „Златорогъ“, София (1993), прев. Виолета Даскалова
  • L'attenzione (1966)
  • Io e lui (1971)
    Аз и той, изд.: „Петриков“, София (1997), прев. Хубан Стойнов
  • La vita interiore (1978)
  • 1934 (1983)
  • L'uomo che guarda (1986)
    Воайорът, изд.: „Фама“, София (2005), прев. Никола Иванов
  • Il viaggio a Roma (1989)
  • La donna leopardo (1991), незавършен, посмъртно
    Жената леопард, изд.: „Петриков“, София (1993), прев. Божан Христов
  • I due amici. Frammenti di una storia fra guerra e dopoguerra (2007), незавършен, посмъртно
  • La bella vita, 1935; 1976. (11 разказа, написани между 1927 и 1932, отчасти излезли в сп. 900)
  • L'imbroglio. Cinque romanzi brevi, 1937 (5 повести)
  • I sogni del pigro. Racconti, miti e allegorie, 1940 (разкази)
  • Le donne fanno dormire, 1941 (разказ)
  • L'amante infelice. Novelle, 1943 (повести)
  • La cetonia, 1944 (разказ)
  • L'epidemia. Racconti surrealistici e satirici, 1944 (разкази, почти всичките написани между 1935 и 1945)
  • Due cortigiane e Serata di Don Giovanni, 1945 (повести)
  • L'amore coniugale e altri racconti, 1949 (разкази)
  • Le chiese rosse, 1950 (разказ)
  • I racconti, 2 тома, 1952; после Racconti 1927-1951, 1953. (24 разказа)
  • Racconti romani, 1954. (Racconti romani и Nuovi racconti romani включват 130 разказа)
    Римски разкази, изд.: ИК „Хр. Г. Данов“, Пловдив (1975), прев. Петър Драгоев
  • L'epidemia. Racconti surrealisti e satirici, 1956; после Racconti surrealisti e satirici, 1975. (разкази)
  • Nuovi racconti romani, 1959. (разкази, написани между 1954 и 1959)
    Нови римски разкази, изд.: ИК „Хр. Г. Данов“, Пловдив (1977), прев. Петър Драгоев
  • L'automa. Racconti, 1962. (41 разказа)
    Съвместно безсъние, изд.: „Профиздат“, София (1988), прев. Маргарита Иванова
  • Cortigiana stanca, 1965 (разкази)
  • Una cosa è una cosa, 1967. (44 разказа)
  • Lo sgambetto, 1967. (разказ)
  • Il paradiso, 1970. (34 разказа)
  • Un'altra vita, 1973 ()
  • Boh, 1976 (разкази)
  • Tre storie della preistoria, 1977 (разкази)
  • Un miliardo di anni fa..., 1979 ()
  • Cosma e i briganti, 1980. (излиза на части в седмичника «Oggi» през 1940)
  • Storie della preistoria, 1982 (разкази)
  • La cosa e altri racconti, 1983 (разкази)
  • La tempesta. Racconto lungo, 1984 (повест)
  • L'avaro, 1987 ()
  • Il vassoio davanti alla porta, 1989 (разказ, после включен в сборника La villa del venerdì e altri racconti, 1990)
  • La villa del venerdì e altri racconti,1990 (разкази)
  • Romildo ovvero racconti inediti, perduti e d’autobiografia, 1993 (разкази, излезли във вестници и списания между 1928 и 1990), посмъртно
  • Le chiese rosse e altri racconti, 1998 (разкази), посмъртно
  • Racconti dispersi 1928-1951, 2000. (69 разказа, излезли във вестници, списания и алманаси между 1928 и 1951), посмъртно
  • La cetonia e altri racconti smarriti, 2022 (разкази), посмъртно
  • Крадци в храма (разкази), Профиздат, 1964
  • Онова нещo: любовни истории. Пламък, 1993
  • Poesie, 2019 (стихосбирка), посмъртно
  • La speranza, ossia Cristianesimo e Comunismo, 1944, есе
  • L’uomo come fine ed altri saggi, 1964 (сборник)
  • Impegno controvoglia. Saggi, articoli, interviste: trentacinque anni di scritti politici, 1980 (сборник)
  • L’inverno nucleare, 1986
  • Diario europeo. Pensieri, persone, fatti, libri, 1984-1990, 1993, посмъртно
  • Non so perché non ho fatto il pittore. Scritti d’arte [1934_1990], 2017. (90 есета на художествена тема, написани между 1934 и 1990), посмъртно

Репортажи и пътеписи

[редактиране | редактиране на кода]
  • Un mese in URSS, 1958
  • Un'idea dell'India, 1962
  • La rivoluzione culturale in Cina ovvero il Convitato di pietra, 1967
  • A quale tribù appartieni?, 1972
  • Lettere dal Sahara, 1981
  • Alcune Afriche, 1983, с Андреа Андерман
  • Passeggiate africane, 1987
  • Viaggi. Articoli 1930-1990, 1994 (сборник със статии)
  • Andando altrove, 2016, с Андреа Андерман, посмъртно
  • In Africa, 2016, с Лоренцо Капелини, посмъртно
  • Al cinema. Centoquarantotto film d’autore, 1975
  • Cinema italiano. Recensioni e interventi 1933-1990, 2010 (сборник), посмъртно
  • Lettere, 1982, с Джузепе Прецолини
  • Lettere ad Amelia Rosselli con altre lettere familiari e prime poesie (1915-1951), 2010, посмъртно
  • Se è questa la giovinezza vorrei che passasse presto. Lettere [1926-1940] с оригинален разказ, 2015, посмъртно
  • Quando verrai sarò quasi felice. Lettere a Elsa Morante [1947_1983], 2016, посмъртно
  • La mascherata (1954, 1958 в сборник)
  • Beatrice Cenci (1955; 1958 в сборник)
  • Il mondo è quello che è, 1966
  • L’intervista, 1966
  • Il dio Kurt, 1968, трагедия
  • Omaggio a James Joyce (1968; 1986 в сборник)
  • La vita è gioco,1969
  • La cintura (1984)
  • Voltati parlami (1984)
  • L’angelo dell’informazione (1985)
  • L’angelo dell’informazione e altri testi teatrali (1986), сборник
  • Teatro, 2 тома, 1998, 2004, сборник, посмъртно
  • Vita di Moravia, 1990, с Ален Елкан
  • Енцо Сичилиано, Alberto Moravia: vita, parole e idee di un romanziere, 1982
  • Intervista sullo scrittore scomodo, A cura di Nello Ajello, 1978

Филмография и радиография

[редактиране | редактиране на кода]

Режисьор и сценарист

[редактиране | редактиране на кода]
  • Colpa del sole (1951)

(непълен списък)

  • L'imbroglio, радиоадаптация на Марко Висконти, реж. Пиетро Масерано Тарико, излъчена на 25 май 1951.
  • La signora dalle camelie, на Алексадър Дюма, превод на А. Моравия, реж. Гулиелмо Моранди, излъчена на 22 декември 1952

Филми по негови произведения

[редактиране | редактиране на кода]