Алберто Моравия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Алберто Пинкерле
Alberto Pincherle
Paolo Monti - Servizio fotografico - BEIC 6361580.jpg
Писателят през 1982 г. Фотография на Паоло Монти
Псевдоним Алберто Моравия
Роден 28 ноември 1907 г.
Починал 26 септември 1990 г. (82 г.)
Професия писател, журналист
Националност Флаг на Италия Италия
Активен период 1929-
Жанр роман, разказ, новела, есе, репортаж, пътепис, драма, сценарий
Дебютни работи „Равнодушните“ (1929)
Известни творби „Римлянката“ (1947)
„Конформистът“ (1951)
„Чочарка“ (1957)
Награди „Стрега“ (1952)
„Марцото“ (1954)
„Виареджо“ (1961)
Съпруга Елза Моранте (1941 - 1962)
Уебсайт Страница в IMDb
Алберто Пинкерле в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Алберто Моравия (на италиански: Alberto Moravia), с истинско име Алберто Пинкерле (Alberto Pincherle), е италиански писател от световна класа, наричан „баща на италианския неореализъм“.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в семейство от средната класа. Като малък често боледува и прекарва принудителните си престои на легло в четене. По-късно става журналист. Предприема много пътувания и научава няколко езика.

Първият му роман „Безразличните“ е издаден, когато Моравия е на 22 години. По това време в Италия на власт вече е Бенито Мусолини. Официалната критика и власт го приемат враждебно. Притискат го все повече, забраняват публикациите му, дори подписаните с псевдоним. Около 9 месеца е принуден да се укрива в обор в планината. Спасяват го настъплението на американската армия през 1944 г. и краят на Втората световна война.

Веднага след войната Моравия издава няколко романа, най-известният сред които е „Римлянката“. Стилът му не може да се нарече блестящ, но творбата се отличава с разказваческо майсторство и жив диалог. Моравия, който вижда в жената по-висше създание от мъжа, създава много силни женски образи. В романите си изследва отношението между любовта и секса, като заявява, че сексът е убиец на любовта. Други негови книги нападат дясната политика, фалшивото морализаторство и корупцията.

През 1952 г. творчеството му отново е забранено, този път от Ватикана. Пише няколко сценария, а по романите му са заснети прочути филми като „Чочарка“, „Конформистът“, „Римлянката“.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Les Indifférents (1929)
  • Hiver de malade (1930)
  • Les ambitions déçues (1935)
  • L'amant malheureux (1943)
  • L'épidémie (1944)
  • Agostino (1944)
  • La Belle Romaine (1947)
  • La Désobéissance (1948)
  • L'Amour conjugal (1949)
  • Le Quadrille des masques (1950)
  • Le Conformiste (1951) - награда „Strega“ (1952)
  • Le Mépris (1954)
  • La Provinciale et autres récits (1954)
  • La Ciociara (1957)
  • L'Ennui (1960)
  • L'Attention (1966)
  • Moi et lui (1971)
  • Le Paradis (1971)
  • Une autre vie (1974)
  • Désidéria (1979)
  • Bof ! (1982)
  • 1934 (1983)
  • L'Homme qui regarde (1986)
  • Le Voyage à Rome (1989)
  • La Femme-léopard (1991)
посмъртно
  • Histoires d'amour (2000)
  • Histoires de guerre et d'intimité (2002)
  • Les deux amis (2007)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]