Алберто Моравия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Алберто Пинкерле
Alberto Pincherle
Писателят през 1982 г. Фотография на Паоло Монти
Писателят през 1982 г. Фотография на Паоло Монти
ПсевдонимАлберто Моравия
Роден28 ноември 1907 г.
Починал26 септември 1990 г. (82 г.)
Рим, Италия
Професияписател, журналист
НационалностFlag of Italy.svg Италия
Активен период1929-
Жанрроман, разказ, новела, есе, репортаж, пътепис, драма, сценарий
Дебютни творби„Равнодушните“ (1929)
Известни творби„Римлянката“ (1947)
„Конформистът“ (1951)
„Чочарка“ (1957)
Награди„Стрега“ (1952)
„Марцото“ (1954)
„Виареджо“ (1961)
СъпругаЕлза Моранте (1941 – 1962)
Уебсайт
Алберто Пинкерле в Общомедия
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Алберто Моравия (на италиански: Alberto Moravia), с истинско име Алберто Пинкерле (Alberto Pincherle), е италиански писател от световна класа, наричан „баща на италианския неореализъм“.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в семейство от средната класа. Като малък често боледува и прекарва принудителните си престои на легло в четене. По-късно става журналист. Предприема много пътувания и научава няколко езика.

Първият му роман „Безразличните“ е издаден, когато Моравия е на 22 години. По това време в Италия на власт вече е Бенито Мусолини. Официалната критика и власт го приемат враждебно. Притискат го все повече, забраняват публикациите му, дори подписаните с псевдоним. Около 9 месеца е принуден да се укрива в обор в планината. Спасяват го настъплението на американската армия през 1944 г. и краят на Втората световна война.

Веднага след войната Моравия издава няколко романа, най-известният сред които е „Римлянката“. Стилът му не може да се нарече блестящ, но творбата се отличава с разказваческо майсторство и жив диалог. Моравия, който вижда в жената по-висше създание от мъжа, създава много силни женски образи. В романите си изследва отношението между любовта и секса, като заявява, че сексът е убиец на любовта. Други негови книги нападат дясната политика, фалшивото морализаторство и корупцията.

През 1952 г. творчеството му отново е забранено, този път от Ватикана. Пише няколко сценария, а по романите му са заснети прочути филми като „Чочарка“, „Конформистът“, „Римлянката“.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Gli indifferenti (1929)
    Безразличните, изд.: „Георги Бакалов“, Варна (1989), прев. Гергана Калчева
  • Hiver de malade (1930)
  • Les ambitions déçues (1935)
  • L'amant malheureux (1943)
  • L'épidémie (1944)
  • Agostino (1944)
  • La Belle Romaine (1947)
    Римлянката, изд.: ОФ, София (1989), прев. Анелия Желязкова
  • La Désobéissance (1948)
  • L'Amour conjugal (1949)
  • Le Quadrille des masques (1950)
  • Le Conformiste (1951) – награда „Strega“ (1952)
    Конформистът, изд.: „Народна култура“, София (1986), прев. Виолета Даскалова
  • Il disprezzo (1954)
    Презрението, изд.: „Народна култура“, София (1964), прев. Виолета Даскалова
  • Racconti romani (1954)
    Римски разкази, изд.: ИК „Хр. Г. Данов“, Пловдив (1975), прев. Петър Драгоев
  • La Ciociara (1957)
    Чочарка, изд.: „Народна култура“, София (1985), прев. Мария Касърова
  • Nuovi racconti romani (1959)
    Нови римски разкази, изд.: ИК „Хр. Г. Данов“, Пловдив (1977), прев. Петър Драгоев
  • La noia (1960)
    Скука, изд.: „Златорогъ“, София (1993), прев. Виолета Даскалова
  • L'automa (1962) – разкази
    Съвместно безсъние, изд.: „Профиздат“, София (1988), прев. Маргарита Иванова
  • L'Attention (1966)
  • Io e lui (1971)
    Аз и той, изд.: „Петриков“, София (1997), прев. Хубан Стойнов
  • Le Paradis (1971)
  • Une autre vie (1974)
  • Désidéria (1979)
  • Bof ! (1982)
  • 1934 (1983)
  • L'uomo che guarda (1986)
    Воайорът, изд.: „Фама“, София (2005), прев. Никола Иванов
  • Le Voyage à Rome (1989)
  • La donna leopardo (1991)
    Жената леопард, изд.: „Петриков“, София (1993), прев. Божан Христов
посмъртно
  • Histoires d'amour (2000)
  • Histoires de guerre et d'intimité (2002)
  • Les deux amis (2007)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]