Валерио Дзурлини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Валерио Дзурлини
Valerio Zurlini
италиански режисьор

Роден
Починал
Погребан Кампо Верано, Рим, Италия

Националност Флаг на Италия Италия
Образование Римски университет „Ла Сапиенца“
Филмова кариера
Активни години 1944-1976

Уебсайт
Валерио Дзурлини в Общомедия

Валерио Дзурлини (на италиански: Valerio Zurlini) е италиански филмов сценарист, режисьор.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

По време на обучението си в юридическия факултет на Римския университет, той организира студентски спектакли. През 1943 г. се присъединява към италианската съпротива и се присъединява към комунистическата партия. След войната започва да заснема документални късометражни филми. През 1954 г. организира първия си игрален филм „Момичетата от Сан Фредиано“ базиран на романа на Васко Праталини. След като заснема филма „Семейна хроника“ през 1962 г. получава филма „Златен лъв“ на филмовия фестивал във Венеция (заедно с Иваново детство на Андрей Тарковски). Последният му филм Татарската пустиня спечели две награди „Давид на Донатело“ (за най-добър филм и за най-добър режисьор) и „Сребърна лента“ за най-добър режисьор. Преподава и в Експерименталния център за кинематография.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Режисьор[редактиране | редактиране на кода]

година филм оригинално заглавие бележки
1954 Момичетата от Сан Фредиано Le ragazze di San Frediano
1959 Насилствено лято Estate violenta
1961 Момичето с куфара La ragazza con la valigia
1962 Семейна хроника Cronaca familiare
1965 Момичета войници Le soldatesse
1968 Седящият отдясно Seduto alla sua destra
1972 Първата спокойна нощ La prima notte di quiete
1976 Татарската пустиня Il deserto dei tartari

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]