Луиджи Коменчини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Луиджи Коменчини
Luigi Comencini
италиански режисьор

Роден
Починал
6 април 2007 г. (90 г.)
Рим, Италия
ПогребанФламинио, Рим, Италия

Националност Италия
Учил вПолитехнически университет Милано
Режисура
Активност1937 – 1991
Семейство

Уебсайт
Луиджи Коменчини в Общомедия

Луиджи Коменчини (на италиански: Luigi Comencini) е италиански филмов режисьор[1] и сценарист.

В кариерата си режисира най-големите италиански актьори, включително Виторио Де Сика и Джина Лолобриджида в „Хляб, любов и фантазия“ – филм, с който поставя началото на комедията по италиански, на която е един от най-големите представители заедно с Марио Моничели и Дино Райс.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Коменчини е роден в Сало – град в района на Бреша, разположен на езерото Гарда. Прекарва детството си в град Ажан, Франция, където семейството му се премества поради финансови проблеми. Още в училище той става голям почитател на киното.

След завръщането си в Италия учи архитектура в Миланската политехника, където се среща с режисьора Алберто Латуада. В тези години, като член на Фашистката университетска група, той участва в пропагандното фашистко събитие „Крайбрежия на културата и изкуството“, като печели едно издание. Още от самото начало, с късометражния филм „Деца в града“ (1946) и първия си филм „Краденето забранено“ (1948), той проявява особен интерес към периода на детството/юношеството – тема, която ще го съпътства през цялата му кариера.

По-късно работи като архитект и като филмов критик: заедно с брат си Джани и с Алберто Латуада участва в създаването на Миланската кинематека (официално основана през 1947 г.).

През 1946 г. снимайки Милано разрушен от бомбардировките, решава да направи документален филм за живота на децата сред руините и така се появява филмът „Деца в града“.

След като се премества в Рим по съвета на Карло Понти, той създава първия си успешен филм – „Императорът на Капри“ (1949), в който участва Тото. През 1951 г. Федерико Фелини му предлага да напише сценария за „Спуснати щори“ заедно с Фелини в сътрудничество с Тулио Пиели. Детският филм „Хайди“ (1952) му носи голям публичен успех. Следващият филм, който се смята за един от първите в стила „комедия по италиански“, е „Хляб, любов и фантазия“ (1953). В главните роли са Виторио Де Сика и Джина Лолобриджида. След успешното представяне на филма следва втора част – „Хляб, любов и ревност“ (1954).

През 1955 г. по екраните тръгва филмът „Красотата на Рим“, в който участва Алберто Сорди. След няколко по-слаби филма (с изключение на „Прозорецът към Луна Парк“ от 1957 г., излязъл без много шум и днес считан за един от най-добрите му творби), той режисира Сорди в това, което обикновено се смята за негов шедьовър – Всички у дома“ (1960), трагикомедия за Италия след 8 септември.[2] Филмът разказва историята на първите дни след подписването на примирието, което слага край на войната в Италия. Този филм е голям успех и в допълнение към националните филмови награди получава специалната награда на Международния филмов фестивал в Москва. По темата за съпротивата той прави и „Момичето на Бубе“ (1963), базиран на едноименния роман на Карло Касола, посветен на съдбата на партизаните в Следвоенна Италия. Филмът е посрещнат с одобрение от автора на книгата. Коменчини също прави няколко екранни версии, включително адаптиране на цикъла на творбите на Джованино Гуарески за Дон Камило (1965), последван от драматичния „Неразбран“ (1966) и „Детството, призванието и първите преживявания на Джакомо Казанова, венецианец“ (1970).

Телевизионната версия на „Приключенията на Пинокио“ на Карло Колоди в съкратената му версия за големия екран е показана на Международния филмов фестивал в Москва през 1973 г. и печели златната награда в детското филмово състезание. Други успешни телевизионни филми са „Сърце“ (1984) и „Историята“ (1986).

През 1987 г. на Филмовия фестивал във Венеция Коменчини получава наградата „Златен лъв“ за своята филмова кариера.

Сред последните му кинематографични творби трябва да се споменат „Обърни се „Еудженио“ (1980), „В търсене на Христос“ (1982), „Калабрийско момче“ (1987), „Весела коледа... честита нова година“ (1989) и „Марчелино хляб и вино“ (1992), както и филмовата адаптация на операта „Бохеми“ на Джакомо Пучини, в която премества времето на действието на операта в началото на XX век.

След публикуването на автобиографичната книга „Детство, призвание, преживявания на един режисьор“ (1999) Луиджи Коменчини умира в Рим на 6 април 2007 г. на 90-годишна възраст. Погребан е в гробището „Прима Порта“.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

От 1980-те години на режисьорът страда от болестта на Паркинсон.

От съпругата си принцеса Джулия Грифео ди Партана има четири дъщери: режисьорките Кристина и Франческа (които помагат в режисирането на последната му творба – римейк на „Марчелино хляб и вино“), сценографката Паола и ръководителката на продукцията Елеонора. Неговият внук Карло Календа, син на Кристина, е министър в Правителството на Ренци (2014 – 2016) и в Правителството на Джентилони (2016 – 2018).

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Кино[редактиране | редактиране на кода]

година филм оригинално заглавие бележки
1943 Краденето забранено Proibito rubare
1949 Императорът на Капри L'imperatore di Capri
1951 Спуснати щори Persiane chiuse
1952 Трафикът на белите жени La tratta delle bianche
1952 Хайди Heidi - Son tornata per te
1953 Куфарът на мечтите La valigia dei sogni
1953 Хляб, любов и фантазия Pane, amore e fantasia
1954 Хляб, любов и ревност Pane, amore e gelosia
1955 Красавицата на Рим La bella di Roma
1957 Прозорецът към Луна Парк La finestra sul Luna Park
1957 Съпрузи в града Mariti in città
1958 Опасни съпруги Mogli pericolose
1959 И това в понеделник сутрин Und das am Montagmorgen
1959 Изненадите на любовта Le soprese d'amore
1960 Всички у дома Tutti a casa
1961 Яхнал тигъра A cavallo della tigre
1962 Комисарят Il commissario
1963 Момичето на Бубе La ragazza di Bube
1964 Fatebenefratelli сегмент Tre notti d'amore
1964 Еритрея Eritrea сегмент La mia signora
1965 Трактат по евгенетика Il trattato di eugenetica сегмент Le bambole
1965 Лъжкинята La bugiarda
1965 Другарят Дон Камило Il compagno Don Camillo
1966 Неразбраният Incompreso
1968 Италиански тайни служби Italian Secret Service
1969 Детство, призвание и първи изживявания на Джакомо Казанова, венецианец Infanzia, vocazione e prime esperienze di Giacomo Casanova, veneziano
1969 Без да знаеш нищо за нея Senza sapere niente di lei
1972 Научното скопоне Lo scopone scientifico
1974 Престъпление от любов Delitto d'amore
1974 Боже мой, колко съм пропаднала! Mio Dio, come sono caduta in basso!
1975 Неделна жена La donna della domenica
1976 Недоразумението L'ecquivoco сегмент Basta che non si sappia in giro
1976 Няколко странни случая Quelle strane occasioni сегмент L'ascensore
1976 Лека нощ, дами и господа Signore e signori, buonanotte сърежисьор
1977 Котката Il gatto
1979 Голямото задръстване L'ingorgo – Una storia impossibile
1980 Обърни се, Еудженио Voltati Eugenio
1982 В търсене на Христос Cercasi Gesù
1987 Калабрийско момче Un ragazzo di Calabria
1988 Бохеми La bohème
1989 Весела Коледа... честита нова година Buon Natale... buon anno
1991 Марчелино хляб и вино Marcellino pane e vino

Телевизия[редактиране | редактиране на кода]

година филм оригинално заглавие бележки
1970 Децата и ние I bambini e noi документален сериал
1972 Приключенията на Пинокио Le avventure di Pinocchio тв минисериал в 6 еп.
1978 Любовта в Италия L'amore in Italia документален тв сериал
1983 Сватбата на Катерина Il matrimonio di Caterina епизод от тв сериал Dieci registi italiani, dieci racconti italiani
1984 Сърце Cuore тв минисериал от 6 епизода
1986 Историята La storia тв филм
1988 Pèlerinage à Agen e Les Gaulois епизод от тв минисериал Les français vus par

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.imdb.com
  2. Pitassio, Armando, Una storia riscritta : l'Italia nei Balcani e in Grecia (1940-1945), Mestiere di storico : rivista della Società italiana per lo studio della storia contemporanea : VI, 1, 2014.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Luigi Comencini в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​