Карло Емилио Гада

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Карло Емилио Гада
Carlo Emilio Gadda
италиански писател
Gadda 1921.jpg
Роден
Починал
21 май 1973 г. (79 г.)

Образование Политехнически университет Милано

Уебсайт www.carloemiliogadda.it
Карло Емилио Гада в Общомедия

Ка̀рло Емѝлио Га̀да (на италиански: Carlo Emilio Gadda, [ˈkarlo eˈmiːljo ˈɡadda]) е италиански писател и поет.[1]

Роден е на 14 ноември 1893 година в Милано в семейството на индустриалец, който по-късно се разорява. Участва като доброволец в Първата световна война и прекарва последната ѝ част в германски плен. След войната завършва Миланската политехника, след което работи като инженер, за няколко години и в Аржентина. През 30-те години започва да публикува първите си книги, а от 1940 година се занимава изцяло с литература. Известен е със стилистичните си експерименти, включващи фрагментиран и несвързан език, пародия, използване на диалектизми и умишлени правописни грешки. Най-известните му произведения са „Пренеприятна суматоха на Виа Мерулана“ („Quer pasticciaccio brutto de via Merulana“, 1957) и „Познание на болката“ („La cognizione del dolore“, 1963).[2]

Карло Емилио Гада умира на 21 май 1973 година в Рим.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]