Карло Емилио Гада
| Карло Емилио Гада Carlo Emilio Gadda | |
| италиански писател | |
 | |
| Роден |
14 ноември 1893 г.
|
|---|---|
| Починал |
Рим, Италия |
| Погребан | Рим, Италия |
| Учил в | Политехнически университет Милано |
| Литература | |
| Период | 1913 – 1979 |
| Жанрове | Новела |
| Уебсайт | www.carloemiliogadda.it |
| Карло Емилио Гада в Общомедия | |
Ка̀рло Емѝлио Га̀да (на италиански: Carlo Emilio Gadda, [ˈkarlo eˈmiːljo ˈɡadda]) е италиански писател и поет.[1]
Роден е на 14 ноември 1893 година в Милано в семейството на индустриалец, който по-късно се разорява. Участва като доброволец в Първата световна война и прекарва последната ѝ част в германски плен. След войната завършва Миланската политехника, след което работи като инженер, за няколко години и в Аржентина. През 30-те години започва да публикува първите си книги, а от 1940 година се занимава изцяло с литература. Известен е със стилистичните си експерименти, включващи фрагментиран и несвързан език, пародия, използване на диалектизми и умишлени правописни грешки. Най-известните му произведения са „Пренеприятна суматоха на Виа Мерулана“ („Quer pasticciaccio brutto de via Merulana“, 1957) и „Познание на болката“ („La cognizione del dolore“, 1963).[2]
Карло Емилио Гада умира на 21 май 1973 година в Рим.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]
|
