Сергей Айзенщайн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сергей Айзенщайн
руски режисьор
Сергей Айзенщайн 
Роден: 23 януари 1898 г.
Починал: 11 февруари 1948 г. (50 г.)

Сергей Михайлович Айзенщайн (на руски: Сергей Михайлович Эйзенштейн) е съветски кинорежисьор и кинотеоретик. Най-известните негови филми са Броненосецът „Потьомкин“ и „Александър Невски“. Филмите му попадат в жанра на политическата пропаганда. Повлиява силно на ранните кинотворци заради иновативения му начин на монтаж и написани от него теоретични трудове.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Малкият Сергей с родителите си.

Сергей Айзенщайн е роден на 22 януари 1898 година в Рига, тогава част от Руската империя, в семейство от средната класа.[1] Негов баща е Михаил Айзенщайн, балтийски немец, според някои автори с еврейски корени, който е известен местен архитект.[2] Майка му, Юлия Конецкая, е рускиня, дъщеря на заможен търговец.[2] И двамата му родители са православни и Айзенщайн получава християнско възпитание, но по-късно става отявлен атеист.[3]

Юлия напуска Рига в годината на революцията в Русия от 1905 година и взима Сергей с нея в Санкт Петербург. Той често се връщал да види баща си, който около 1910 година се присъедил към тях.[4] Последвал развод и Юлия се преместила да живее във Франция.[4]

В Инженеро-строителен институт в Петербург Сергей учил архитектура и инженерство, професията на своя баща.[4] Заедно със състудентите си той се записва доброволец на страната на революцията, което ще го раздели с баща му. През 1918 година Сергей се присъединява към Червената армия, докато баща му Михаил подкрепя противоположната страна. След загубата баща му отишъл в Германия, а Сергей в Санкт Петербург, Вологда и Двинск.[4] През 1920 година Айзенщайн е преместен на ръководна позиция в Минск заради успешно осигуряване на пропаганда за Октомврийската революция. По това време Сергей учи японски - научава около триста канджи йероглифа и намира достъп до театъра Кабуки; тези занимания водят до пътуване до Япония.

Международна известност[редактиране | редактиране на кода]

Борис Пастернак (вторият), Айзенщайн и Владимир Маяковски (в средата).

През 1920 Айзенщайн се преместил в Моска и започнал кариерата си в театъра, работейки в „Пролеткулт“ (пролетарска култура, на руски - пролетарская культура). Постановките му там са „Противогази“, „Слушай, Москва“ и „Мъдрец“. След това Айзенщайн работи като дизайнер за Всеволод Майерхолд. През 1923 година Айзенщайн започва кариерата си на теоретик и написва „Монтаж на атракциите“ за журнала „ЛЕФ“ (Ляв фронт на изкуството, на руски - Левый фронт искусств). Първият филм на Айзенщайн - „Дневникът на Глумов“ (с който завършвала театралната постановка „Мъдрец“) е направен в същата година с Дзига Вертов като инструктор.[1]

„Стачка“ е първият пълнометражен филм на Айзенщайн. „Броненосецът „Потьомкин“ е посрещнат добре от критиката в цял свят. След него Айзенщайн режисира „Октомври“ и „Старо и ново“ като част от тържествените празненства по случай десетата годишнина от Октомврийската революция през 1917 година. Критиците в чужбина ги аплодирали, но в Съветския съюз ракурсите и монтажът, които Айзенщайн използвал, не се харесали на съветската филмова общност и той трябвало да публикува статии със самокритика и уверения, че ще промени начина си на снимки за да съответства на ученията на социалистическия реализъм.

През есента на 1928 година Айзенщайн се отправя на пътуване в Европа със своите колеги Григори Александров и оператора Едуард Тисе. Официално пътуването е имало за цел да позволи на Айзенщайн и компания да научат за звуковите филми и да представят известни съветски творци на капиталистическия Запад. Но за Айзенщайн това е възможност да види гледки и култури извън тези на Съветския съюз. Прекарва следващите две години пътувайки и изнасяйки лекции в Берлин, Цюрих, Лондон и Париж.[5]

Мексикански проект и завръщане в Съветския съюз[редактиране | редактиране на кода]

През април 1930 година, Парамаунт Пикчърс му предлагат възможност да снима филм в Съединените щати.[6] Той приема краткосрочен договор за 100 хиляди долара и пристига в Холивуд през май 1930 година. Но това споразумение се проваля. Особеният подход на Айзенщайн към киното се оказал несъвместим с по-стриктния и комерсиален начин за правене на филми в американските студия.

Прекараното време на запад накарали вярната сталиниска филмова индустрия да гледат на Айзенщайн с подозрение. Той прекарал известно време в психиатрична болница в Кисловодск през юли 1933 година, привидно резултат от депресия заради невъзможността му да монтира снимките от Мексико, предадени от Синклер на холивудски монтажисти, които непоправимо променили негативите.

Впоследствие е назначен на преподавателска позиция в филмовото училище в Москва (ВГИК), където през 1933 и 1934 бил ръководител на курса по обучение по сценаристика. Айзенщайн се оженил за режисьорката и писателка Вера Аташева (1900-1965) през 1934 година и остнал женен за нея до смъртта си през 1948.

През 1935 той започнал нов проект „Поляната на Бежин“, но и той страдал от много проблеми: Айзенщайн едностранно решил да заснеме две версии, една за възрастна публика и една за деца, не успял да направи ясен план за снимките и снимал филма мащабно, като резултат от които проектът нахвърлил бюджета си и пропуснал крайни срокове.

Спасението за кариерата на Айзенщайн дошла от Сталин. Той заел позицията, че катастрофата с „Поляната на Бежин“ и други проблеми в индустрията, не са свързани с начина на работа на Айзенщайн, а с изпълнителните продуценти, които не са го наблюдавали. Накрая виновен бил изкаран Борис Шумятски, изпълнителен продуцент от 1932 година, който през 1938 бил уволнен, арестуван, осъден за предателство и застрелян.

На Айзенщайн бил даден „още един шанс“ и той избрал, от две предложения, задачата за филм за живота на Александър Невски, с музика от Сергей Прокофиев. Този път обаче му били причислени и съсценарист, който да направи завършен сценарий, професионални актьори за ролите и акистент-режисьор, за да ускори снимките.

Резултатът е филм, който приел добре в Съветския съюз и му спечелил Орденът на Ленин и Наградата на Сталин. Филмът бил очевидна алегория и предупреждение за струпващите се сили на Нациска Германия. Той бил започнат, завършен и разпространяван в 1938 година и е бил не само първия филм на Айзенщайн от почти едно десетилетие, но и първия му звуков филм.

Няколко месеца след пускането му, Сталин влиза в пакт с Адолф Хитлер и „Невски“ е незабавно спрян от прожектиране. Айзенщайн се върнал към преподаването и му била дадена задача да режисира „Валкирия“ на Рихард Вагнер в Болшой театър. След избухването на войната с Германия през 1941, „Александър Невски“ е пуснат отново в кината и постигнал международен успех.

Трилогията за Иван Грозни[редактиране | редактиране на кода]

Когато немската армия наближила Москва, Айзенщайн и много други кинотворци се евакуирали в Алмати, където му дошла идеята да направи филм за цар Иван IV. Айзенщайн поддържал връзка с Прокофиев от Алмати и той се присъединил към него през 1942 година. Прокофиев написал музиката за филма на Айзенщайн и режисьорът му върнал услугата като проектирал декорите за оперното представление по Война и мир, което Прокофиев разбработвал.

Филмът на Айзенщайн „Иван Грозни, първа част“ показвал руския цар Иван IV като национален герой и спечелил одобрението на Сталин (както и Наградата на Сталин), но продължението „Иван Грозни, втора част“ бил критикуван от различни ръководни органи и не бил показван до 1958. Всички материали от още недовършения „Иван Грозни, трета част“ били конфискувани и повечето от тях унищожени.

Айзенщайн получава сърдечен удар по време на снимките на този филм и скоро умира от друг удар на 50 годишна възраст. Погребан е в Москва.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Заглавие на български Оригинално заглавие Бележки
1923 „Дневникът на Глумов“ „Дневник Глумова“
1924 „Стачка“ „Стачка“
1925 Броненосецът „Потьомкин „Броненосец Потёмкин“
1927 „Октомври“ „Октябрь“
1929 „Старо и ново“ „Старое и новое“
1935 „Поляната на Бежин“ „Бежин луг“ Недовършен и унищожен
1938 „Александър Невски“ „Александр Невский“ Първият звуков филм на Айзенщайн
1944 „Иван Грозни, първа част“ „Иван Грозный 1-я серия“
1958 „Иван Грозни, втора част“ „Иван Грозный 2-я серия“ Направен след първата част, но показан чак през 1958 заради цензурата
---- „Иван Грозни, трета част“ „Иван Грозный 3-я серия“ Недовършен и унищожен

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Эйзенштейн 2003.
  2. а б Bordwell 1993.
  3. LaValley 2001, с. 70.
  4. а б в г Seton 1952.
  5. Eisenstein 1972.
  6. Geduld 1970.
Цитирани източници
  • ((ru)) Эйзенштейн, Сергей. Автобиография. // lib.ru. lib.ru, 2003. Посетен на 2015-06-29.
  • ((en)) Bordwell, David. The Cinema of Eisenstein. Cambridge, Massachusetts, Harvard University Press, 1993. ISBN 978-0674131385.
  • ((en)) Eisenstein, Sergei. Que Viva Mexico!. New York, Arno, 1972. ISBN 978-0405039164.
  • ((en)) Geduld, Harry M. и др. Sergei Eisenstein and Upton Sinclair: The Making & Unmaking of Que Viva Mexico!. Bloomington, Indiana, Indiana University Press, 1970. ISBN 978-0253180506.
  • ((en)) LaValley, Al. Eisenstein at 100.. Rutgers University Press, 2001. ISBN 9780813529714.
  • ((en)) Seton, Marie. Sergei M. Eisenstein: A Biography. New York, A.A. Wyn, 1952.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]