Григорий Александров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Григорий Александров
Григорий Васильевич Александров
съветски режисьор
Роден
Починал
ПогребанНоводевическо гробище, Хамовники, Русия

ПартияКПСС
НаградиОрден „Ленин“
Герой на социалистическия труд
Червена звезда
народен артист на СССР
Червено знаме на труда (СССР)
Режисура
Активностот 1920 г. до 1983 г.
Семейство
СъпругаЛюбов Орлова

Уебсайт
Григорий Александров в Общомедия

Григорий Василевич Александров (23 януари 1903, Екатеринбург – 16 декември 1983, Москва) е съветски режисьор, актьор, филмов сценарист, народен артист на СССР (1948), носител на Държавна нарада на СССР (1941 и 1950). Член на КПСС от 1954 г. Развива жанра на ексцентричната музикална кинокомедия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Александров е роден на 23 януари 1903 в Екатеринбург. Още на 9 години започва да работи. През 1912 г. работи в Екатеринбургския оперен театър като асистент-реквизитор и асистент-режисьор. През 1917 г. завършва музикалното училище в Екатеринбург по цигулка. През 1920 г. завършва режисура.

През 1921 г. работи като актьор в театър в Москва. Там се запознава със Сергей Айзенщайн. Заедно участват в създаването на няколко спектакъла. През 1924 г. помага за сценария на първия филм на Сергей Айзенщайн „Стачка“ и „Броненосецът „Потьомкин““, в който и участва. През 1932 г. на Московския международен филмов фестивал получава почетна награда „За изключителен и траен принос за развитието на световното кино.“ През 1979 г. отново получава награда на Международния филмов фестивал в Москва.

На 16 декември 1983 г. Александров умира от инфекция в бъбреците в Кремълската болница, където е бил подложен на изследвания.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • Броненосецът Потьомкин – 1925 г.
  • Октомври – 1927 г.
  • „Веселите момчета“ – 1934 г.
  • „Волга, Волга“ – 1938 г.
  • „Цирк“ – 1937 г.
  • „Светлият път“ – 1940 г.
  • „Пепеляшка“ – 1947 г.
  • „Пролет“ – 1947 г.
  • „Среща с Елба“ – 1949 г.
  • „Руски сувенир“ – 1960 г.
  • „Лястовица и лира“ – 1974 г.
  • „Вива Мексико“ – 1979 г.