Орестия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Орестия
Ὀ ρέστεια
Автор Есхил
Създаден 458 пр.н.е.
Гърция, Атина
Оригинален език Старогръцки език
Жанр Трагедия
Вид Трилогия
Произведения

Агамемнон, Хоефорите,

Евменидите
Орестия в Общомедия

Орестия (на гръцки Ὀρέστεια) на Есхил е единствената антична трилогия, която достига в пълния си вид до нас. Трагедията е поставена през 458 г. пр.н.е. Съставена от три части – Агамемнон, Хоефорите, Евменидите. Поетът разглежда всяка от тези трагедии като голяма съставка от една трилогийна цялост. „Орестия“ е най-късното произведение на Есхил, което е посветено на трагичната съдба на рода на Атрей. То е абсолютно сравнително постижение на античната драматургия, където читателят може да види смело поетическо новаторство.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Сюжетът е съдбата на потомците на Атрей, над които тежи проклятието за ужасното престъпление на техния прадядо Атрей, който враждувал с брат си Тиест, убил децата му и нагостил Тиест с тяхното месо. Ето защо в рода на Атрей не се прекратяват тежките престъпления, породени от демона на отмъщението Аластор: синът на Атрей. Агамемнон принася в жертва на боговете дъщеря си Ифигения, а жената на Агамемнон – Клитемнестра – убива мъжа си с помощта на Егист, останалия жив син на Тиест. Синът на Агамемнон – Орест – отмъщава за баща си, като убива майка си и Егист. След като убил майка си, Орест бил „очистен“ от Аполон. Благодарение на тази божествена намеса, родовото проклятие загубва силата си и се прекъсва веригата от престъпления.

Сцена от Орестия (Ватикански музеи).

Особености[редактиране | редактиране на кода]

  • Наличие на митологична основа – гибелта на Агамемнон;
  • Има значение на исторически извор;
  • Изграждане на действието спрямо перипетия (обрати);
  • Внушително изображение на катастрофалните падения;
  • Многобройни второстепенни образи и въвеждане на втория актьор;
  • Нарастване на драматизма;
  • Героите – личности, наясно със себе си и каузата си;
  • Ясно изразени политическите възгледи на автора;
  • Важна част са както монолозите, така и диалозите;

Мотиви и проблеми[редактиране | редактиране на кода]

  • Мотив за родовата мъст;
  • Мотив за невярната жена, която коварно убива мъжа си;
  • Мотив за скритата логика на човешките отношения;
  • Проблем между матриархат и патриархат;
  • Проблемът за престъплението и наказанието – двупланов;

Централни образи в трилогията[редактиране | редактиране на кода]

  • Агамемнон – цар на Аргос, съпруг на Клитемнестра, баща на Орест, Ифигения и Електра. Мъдър воин, намиращ се под знака на трагическата ирония. Противоположен и противопоставящ се образ на Клитемнестра.
  • Клитемнестра – съпруга на Агамемнон, любовница на Егист, майка на Орест, Електра и Ифигения. Твърда до демоничност, праволинейна, без да бъде статична и еднотонна. Не се разкрива самоцелно и абсолютно. Злоба, коварност, лицемерие са епитетите, които най-добре я описват.
  • Егист – представен е като тиран узурпатор, който получава трона от жена си Клитемнестра, чийто любовник и съучастник в престъплението – убийството на Агамемнон е бил.
  • Орест – син на Агамемнон и Клитемнестра, брат на Електра. Единен и многообразен образ. Решителен в действията си. Проявява се като добър и изкусен актьор.
  • Електра – дъщеря на Агамемнон и Клитемнестра, сестра на Орест. Нерешителна, съмнителна.
  • Дойката – притежава буден, примитивен ум и човешко сърце. Със своята делничност, контрастира на високопоставените фигури. Тя е едно от човешки съчувстващите същества. Има точна и ясна позиция по въпросите.
  • Пилад– образът притежава праволинейност на действието. Представител на това добро средно съсловие, образец на честност и на здрав разум.

Структура на трагедията[редактиране | редактиране на кода]

В античната трагедия реалните събития стават зад сцената.

  1. Пролог – в тази част се открива трагедията без да се изпълняват песни. Странично лице или някой от актьорите представя действащите лица и конфликта, който ще се разглежда.
  2. Парод – хорът заема мястото си на орхестрата с маршова стъпка, изпълнявайки песен. Тази част играе роля на повествователно встъпление.
  3. Епизоди – в тях се наблюдава развитието на драматичното действие чрез диалогични и монологични части.
  4. Стазими – това са части, състоящи се от две части – строфа и антистрофа. Ясно диференцирани от епизодите. На сцената остава само хорът, който пее статично и неподвижно.
  5. Екзод – край, завършек на действието на трагедията. Хорът напуска орхестрата с песен и маршова стъпка.
  • Хорът е най-важното действащо лице. Той се обръща към публиката, за да разясни нещо, представено в епизодите.

Части на трилогията[редактиране | редактиране на кода]

Първа част[редактиране | редактиране на кода]

Агамемнон .jpg
Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Първа част наречена „Агамемнон“ (на гръцки Ἀγαμέμνων) представя смъртта на Агамемнон при завръщането му от Троя. Убива го съпругата му Клитемнестра, отмъщавайки за дъщеря им Ифигения. Действието на трагедията се развива в Аргос в двореца на Агамемнон, и започва в момента, когато огньовете, запалени по планинските върхове, възвестяват за падането на Троя. Хорът на аргоските старци пее мрачни песни за принасянето на Ифигения в жертва. Глашатаят, който известява за пристигането на царя, е принуден да съобщи и за трагедията, която сполетяла голяма част от гръцката флота. Агамемнон влиза в дома си, за да се срещне лице в лице със съдбата си. Края на трагедията завършва с предсмъртният вик на Агамемнон. Отсега нататък Аргос ще бъде управляван от Клитемнестра и нейният любовник – Егист. Хорът отказва да ги признае и ги заплашва със скорошното отмъщение на Орест.

Анализ[редактиране | редактиране на кода]

Пародът на Агамемнон говор и за две престъпления – едното делото на Парис, а другото на Агамемнон, без съмнение второто е по–съществено. Хорът смята за осъдително решението на вожда да пожертва дъщеря си и обвинява Агамемнон в безумна дързост. Трагедията показва свързаност между Приамидите и Агамемнон чрез идеята за прекомерното щастие. Точно това щастие води до катастрофата. След значителни размишления, хорът променя своето отношение към Агамемнон и изрично заявява то когато го посреща.

И когато провождаше нашата рап
По Елена (не крия), ти беше за мен
Безразсъден човек, неспособен водач
И кормчия на своята мисъл, че ти
бе подкарал на смърт,
Пряко воля народна, войската.
Но сега дружелюбно и с цяло сърце
Поздравявам достойните воини аз.

/Ст. 799 – 806/

Хорът е първостепенно действуващо лице в диалога. Началните му песни са експозиция спрямо събития, с които зрителят те първа ще се запознае. Чрез парода той се представя като пълноценен трагически герой. Осъществява градацията на трагическото напрежение. Този похват цели да поддържа напрежението до момента на срещата с Агамемнон. Хорът е този, който внася тон на тревога. След дълги размишления, той достига до следнота теза – престъплението неизбежно ражда нови престъпления.

В тази част Есхил разкрива своите социални възгледи. Речта, с която си служи Агамемнон е пример за умереност. Законът за родовата мъст го обвързва с предците му, въпреки личната му невинност. Хорът по никакъв начин не осъжда Агамемнон като потомък на престъпен род. Егист и Клитемнестра, които обосновават извършеното убийство със закона за кръвната родова мъст, и Хорът, който не приема доводите им принадлежат на различни епохи, които по различни начини оценяват отмъстителния акт.

От гледна точка на правото, начинът, по който се извършва престъплението, е без значение. Следователно няма значение, че Егист е убил чрез подлост. Но тъкмо тази подлост на страхливец получава драматургическо значение, чрез което се обосновава враждебността на Хора в тази част на трилогията. От друга страна пък нямат значение личните качества на жертвата. Агамемнон, който показва мъдрост и благочестие, все пак пада мъртъв, защото е потомък на Атрей. Отличителните му качества са от значение за развоя на действието. Те са тези, които успяват да въздействат и да вдъхновят Орест. След смъртта на Агамемнон недомлъвките, изказани по–рано, се превръщат в основна теза на частта.

Ала има закон: ако земната твърд
Е поръсена с кървави капки, кръвта
иска кръв! Та убийството вика за мъст,
за ериния! Заради нявгашна смърт
Тя беди връз бедите натрупа.

/ст. 400 – 404/

Hизостта на Егист и Клитемнестра не подлежи на съмнение. Те все пак убиват достойния Агамемнон. Кръвопролитието подлежи на съд и често присъдата е осъдителна. Към края на частта се появява образът на Касандра – трагична, с това, което е преживяла, и това, което те първа и предстои. Тя е тази, която предрича гибелта на Агамемнон. Зловещата атмосфера достига своят кулминационен момент със сцената – видението на троянска пророчица за предстоящото убийство на Агамемнон. Идеята за проклятието, което се предава по наследство се е запазило в пълна сила, но то действа чрез съзнателната воля на хората.

Лицата в трагедията[редактиране | редактиране на кода]
  • Страж
  • Хор от аргоски старейшини
  • Клитемнестра
  • Вестител
  • Агамемнон
  • Касандра
  • Егист

Втора част[редактиране | редактиране на кода]

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Носи заглавието „Хоефорите“ (на гръцки Χοηφόροι), което се превежда „Приносителките на надгробно възлияние“. Орест, който е израснал в чужбина, се завръща в Аргос, за да отмъсти по заповед на Аполоновия оракул за смъртта на своя баща – Агамемнон. Настъпва моралният конфликт: дългът да отмъсти за баща си изисква ново ужасно престъпление – убийство на собствената му майка. Началото на трагедията се разиграва на гроба на Агамемнон – там Орест среща своята скърбяща сестра Електра и хора от робини, които са изпратени тук от Клитемнестра, за да извършат възлияния на гроба, тъй като тя била изплашена от мрачно съновидение. Идва сцената на „познаването“ – Електра разпознава в лицето на чужденеца своя брат. Срещата със сестра му, оплакванията на гроба на баща му, съобщението за съня на Клитемнестра, укрепват решителността на Орест. Прониква в двореца, преоблечен като чужденец и съобщава за собствената си смърт. Вече успял да влезе в двореца, той убива най-напред Егист – любовника на Клитемнестра, а след това и самата нея. Волята на Аполон е изпълнена, но след убийството на майка си Орест е обзет от безумие и побягва, преследван от Ериниите /богините на отмъщението/.

Анализ[редактиране | редактиране на кода]

Между събитията на действието на „Агамемнон“ и събитията на „Хоефорите“ са минали седем години, през които над Аргос властват убийците. Тук се появява вече порасналият син – Орест. Възмездието започва с началната сцена – на надгробното възлияние. Явяването на Орест е моментът, който довежда до трагическото себеусъзнаване и слага край на съмненията на Електра. Надгробният плач, в който участват Орест и Електра, е молитва за помощ – аргумент на възмездието.

Втората част носи в себе си много по–голяма яснота за убийството на Агамемнон. Според Хора, наказанието за това убийство трябва да бъде смърт. За тези седем години Клитемнестра се е превърнала в нещастно същество, обзето от собствения си страх за предстоящото бъдеще. Егист има кратка, но ефектна поява в трагедията. Той успява доста добре да покаже лицемерието си, чрез изказването за „фалшивата“ смърт на Орест. Мисли, че е избавен от греховете си. Но той не знае, че е измамен и осъден на смърт, от същия, когото е смятал за мъртъв. След смъртта на Егист, Клитемнестра е изправена, лишена от опора, пред суровия поглед на този, когото носи смъртта и за нея. В тази част на " Хоефорите" тя вече е обикновена, жалка жена, целяща да събуди страх и съжаление в собсвения си син – Орест.

Сцената на убийството .jpg
Нима, о, чедо, ще убиеш майка си?

Според Орест: убитият е „воин“, убийцата е „къщна безделница“.

Уви! Змия родих и кърмих! Ето я!

Tова са думите, с който се слага край на диалога.

Участници в трагедията[редактиране | редактиране на кода]
  • Орест
  • Хор от робини
  • Електра
  • Дойка
  • Клитемнестра
  • Егист
  • Роб
  • Пилад
Евменидите.jpg

Трета част[редактиране | редактиране на кода]

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Носи заглавието Евменидите (на гръцки Εὐμενίδες)– превежда се „Благосклонните богини“. Орест е изправен пред съда в Атина, за извършеното престъпление и проливането на кръвта на собствената му майка. Хорът е съставен от еринни, която са богове на отмъщението, обвиняват Орест за извършеното деяние. Аполон обаче го защитава и се опитва да го оправдае пред тях. От своя страна Орест дава обет, че неговото царство Аргос няма да напада Атина. Ериниите недововолстват. Аполон възразява на Ериниите като посочва значението на родството и светостта на брака. Гласовете на съдиите се разделят по равно, но Атина дава гласа си, което води до оневиняването на Орест. По този начин Орест е оправдан. В края на тази част става ясно, че в подножието на хълма, ще бъде издигнато светилище, където Ериниите ще бъдат почитани.

Анализ[редактиране | редактиране на кода]

Основната тема, която се разглежда в третата част на „Орестия“ е борбата майчинско право и е бащинско право; между умиращия матриархат и побеждаващият патриархат. В третата част на трилогията за повишаване на напрежението допринасят не само живите диалогически части, но и ефектни лирически късове. Речта на Аполон подсказва за хода на действието. Заключителната трагедия „Евмениди“ изобразява борбата между Ериниите – старите богини и младите богове Атина и Аполон заради деянието на Орест. Самият съдебният процес е представен като борба между принципите на бащиното и майчиното право. Целият предмет на спора се формулира от тезите на Орест и Ериниите. Присъдата е ясна – Орест оневинен и напуска Атина. Въпреки това следва част, в която зрителят се сблъсква с гнева на ериниите. Гневните реплики на Хора се противопоставят на уравновесена реч на Атина, построена в ямби. В чест на Ериниите в Атина се издига техен култ и старинните богини отсега нататък ще се почитат под името „Евмениди“. Със създаването на ареопага се отменя кръвното отмъщение и се поставя началото на религиозно прочистване. Трагедията се превръща в защита на компромиси, в драма с щастлив край, показваща как се възстановява нарушеното морално равновесие. Но към този щастлив край на трилогията не се стига по права линия, а чрез множество от перипетии, схватки и напрежения. Бащата на трагедията – Есхил, разрешава проблема за престъплението и наказанието не като историк, на обществено съзнание, а като драматически поет.

Участници[редактиране | редактиране на кода]
  • Питийската пророчица
  • Аполон
  • Орест
  • Сянката на Клитемнестра
  • Хор на евменидите
  • Атина
  • Придружници

Oбразът на Агамемнон при Есхил и Омир[редактиране | редактиране на кода]

Mежду образа на Агамемнон, изграден от Омир в „Илиада“ и образа на Есхиловия Агамемнон се открива разлика. Героят на Есхил е представен като пример за мъдрост и благочестие. Бляскавите му бойни дела по никакъв начин не са успели да заслепят правилната му преценка. Той живее със съзнание за неоценима подкрепа, която са му оказали боговете.

Образите в трагедиите на Есхил, Еврипид и Софокъл[редактиране | редактиране на кода]

Сюжетът, който се разглежда в трилогията на Есхил, „Орестия“, е сходен с този, който се наблюдава в произведението „Електра“ на Еврипид и „Електра“ от Софокъл. В отделните произведения се откриват съществени различия както при изграждането на самата трагедия, така и при охарактеризирането и описанието на определени образи.

При Еврипид, Електра е представена като главното действащо лице. Тя е тази, която допринася за премахването на злото от родния и град Аргос. В трилогията „Орестия“, Есхил дава на Електра второстепенна роля, която оплаква преди всичко участта си. Софокъл, в трагедията си „Електра“, представя героинята си с обзета от ненавист към майка си – Клитемнестра.

В трилогия на Есхил, Орест е изобразен с голяма нерешителност, която се дължи на убийството, което трябва да извърши, за да отмъсти за пролятата кръв на баща си. За разлика от Есхил, Софокъл го показва като на решителен и самоуверен, който се завръща в царството си с ясни цели – да се възкачи на трона и да отмъсти за убития Агамемнон.

И тримата драматурзи включват в произведенията си Хора като персонаж, но всеки един от тях му придава специфични функции и различна активност. Често пиесите на Есхил, Софокъл и Еврипид са посветени на нещастията в дома на Атридите. При Есхил, Орест извършва отмъщението, напътстван от боговете. При Софокъл, обаче при отмъщението си той е ръководен от усета си за справедливост.

В трагедията на Еврипид, Ериниите са упоменати в тирада на Кастор. В края на своите трагедии Есхил и Софокъл също упоменават богините, преследвайки Орест като майцеубиец.

Адаптации[редактиране | редактиране на кода]

Балет и опера[редактиране | редактиране на кода]

  • През XIX век Сергей Танеев поставя оперета „Орестия“;
  • Юрий Александрович създава трагедията „Орестия“ под формата на балет в един акт;
  • През 1958 година хореографът Марта Греъм създава танцова драма, носеща името Клитемнестра;

Кино[редактиране | редактиране на кода]

  • Италианският поет и режисьор Пиер Пазолини прави версия на триголията през 1975 гогина, която представя в Африка;
  • Версия на „Орестия“ се представя и в модерна Гърция през 1975 във филма „Пътуващи актьори“ / The Travelling Players/, режисирана от Тео Ангелополис;

Радио[редактиране | редактиране на кода]

През 2014 година Би Би Си радио излъчва „Орестия“ в три последователни седмици;

Театър[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Ничев, Ал., „Есхил и неговата драма“, – в: Есхил. Трагедии. София: Народна култура, 1982
  • Богданов, Б. От Омир до Еврипид, НП. С. 1971
  • Богданов, Б. История на старогръцката култура, НИ. С. 1989
  • Богданов, Б. и А.Николова. „Антична литература“ енциклопедичен справочник. София, „Д-р Петър Берон“, 1988.
  • Ников, Иво и др. Антична литература. Учебно помагало. София: „Фотоника“, 2001

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикикниги
В Уикикниги има на разположение:
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Orestea“ и страницата „The Oresteia in the arts and popular culture“ в Уикипедия на италиански и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на тeхните съавтори.