Димитър Буйнозов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Димитър Буйнозов
Роден
Починал
25 ноември 1995 г. (60 г.)
Активни години 1956–1991
Страница в IMDb

Димитър Христов Буйнозов е български актьор.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Произход и младост[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Буйнозов е роден на 7 ноември 1935 г. в Търново. Той е шестото, най-малко дете в семейството на Христо Буйнозов. Заедно с един от братята си, който играе в читалище „Надежда“, Димитър редовно посещава представления в театралния салон и се среща с големи актьори от близкото минало.

Самият Търновград с чудесиите си, с топлата си човешка среда, със старите къщи, прислонили глава до глава, рамо до рамо, говорещи за характера и човещината на хората, са онези вътрешни настроения, подготвили актьора в мене“, споделя Димитър Буйнозов в интервю за списание „Кино“. 

Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1960 г. със специалност актьорско майсторство в класа на професор Георги Стаматов.

Кариера в театъра и киното[редактиране | редактиране на кода]

Започва работа във Варненския театър, а от 1963 година е назначен в Народния театър на младежта в София. Първата му среща с киното е през 1956-а. Тогава като първокурсник играе ролята на Найден във филма „Тайната вечеря на Седмаците“ на Дако Даковски, припомни за Общинската информационна агенция Цветанка Денева от отдел „Изкуство“ на Регионалната народна библиотека „П.Р. Славейков“. Тя разказа още, че най-значителните роли на актьора са Димо от „А бяхме млади“, Борис от „Пленено ято“, Илия от „Въздушният човек“, Петко Д. Петков от „По дирята на безследно изчезналите“. Димитър Буйнозов като Гоце Делчев е и едно от най-сериозните попадения на филма „Мера според мера“ на Георги Дюлгеров

Буйнозов се утвърждава в амплоато на търсения през 50-те – 80-те години на ХХ век положителен герой, влагайки в неговата интерпретация неподправено достойнство, топлота и жизнена достоверност, примесени с типичните за тогавашните години романтика и дръзновение.

През целия си живот актьорът страни от светската суета и шумотевица, независимо че е сред основоположниците на след деветосептемврийското ни кино и на проходилата от 7 ноември 1959 г. родна телевизия.

Пъртината на времето оставя своя отпечатък върху част от творческите му изяви – „Червено и кафяво“ (1982) на Асен Шопов в телевизията, „Откраднатият влак“ (1971)на Владимир Явчев и „Над Сантяго вали“ (1976) на Елвио Сото в киното, които все пак с постигнатото ниво си остават част от творческата му биография.

Димитър Буйнозов изпитва и тръпката от участията си в първите по - значими телевизионни постановки у нас – „12 разгневени мъже“ (1965) на Вили Цанков, „Вампир“ (1970) на Георги Аврамов, „Рожден ден“ (1971), „Рози за доктор Шомов“ (1973), „Хъшове“ (1982) на Николай Савов и Димитрина Гюрова, и популярността от въздействието на телевизионните сериали върху масовата българска публика – „С пагоните на дявола“ (1967) на Неделчо Чернев, „По дирята на безследно изчезналите“ (1977) на Маргарит Николов, „Черните рамки“ (1989) на Генчо Генчев и „Под игото“ (1991) на Янко Янков.

Буйнозов не изневерява на първата си любов – киното, въпреки че след постигнатите сериозни успехи в поредица от актуални през 60-те години на ХХ век антифашистки филми като „А бяхме млади“ (1961) на Бинка Желязкова, „Пленено ято“ (1962) на Дучо Мундров и „13 дни“ (1964) на Стефан Сърчаджиев, артистът повече присъства в него – „Не се обръщай назад“ (1971) на Людмил Кирков, участва с амбициозни изяви в недооценени творби като „Въздушният човек“ (1980) на Киран Коларов или с великолепни поддържащи роли в „Мера според мера“ (1981) на Георги Дюлгеров, „Ева на третия етаж“ (1987) на Иванка Гръбчева и „Бащата на яйцето“ (1991) на Анри Кулев.

Участва и в една от първите коопродукции, снимани у нас след 10 ноември 1989 г. – „Дали“ (1990) на Антъни Рибас.

Димитър Буйнозов умира на 23 ноември 1995 г. в София.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]