Животът си тече тихо...
| Животът си тече тихо... | |
| Режисьори | Бинка Желязкова Христо Ганев |
|---|---|
| Сценаристи | Христо Ганев |
| В ролите | Богомил Симеонов, Георги Георгиев – Гец, Емилия Радева, Иван Братанов |
| Музика | Георги Тутев |
| Оператор | Васил Холиолчев |
| Разпространител | Българска национална филмотека |
| Премиера | 1957 г. |
| Времетраене | 120 минути |
| Страна |  Народна република България |
| Език | български |
| Цветност | черно-бял |
| Външни препратки | |
| IMDb | |
„Животът си тече тихо...“ (оригинално заглавие „Партизани“[1]) е български игрален филм (драма) от 1957 година на режисьорите Бинка Желязкова и Христо Ганев – първият им съвместен филм. Сценарият е на Христо Ганев. Оператор е Васил Холиолчев. Музиката във филма е композирана от Георги Тутев.
Филмът на двамата режисьори, които са с леви идеи още отпреди 9 септември 1944 г. (Ганев е партизанин, а Желязкова – репресирана) се оказва неудобен за комунистическата власт. Смята се, че той за първи път в Източния блок извежда на преден план десакрализацията на комунистическите идеали, показва моралното падение и злоупотребата с властта на бившите партизани, заели високи постове в партията“.[2]
Спрян е от цензурата, а ЦК на БКП излиза със специално постановление, в което се казва: „Този филм фактически развенчава образа на народния партизанин, хвърля клевета върху тяхната борба и всеотдайност към народното дело, прави неверни обобщения за нашата действителност“.[1]
Разправата на властта с филма довежда до вцепенение и страх сред българските кинодейци и сковаване на цялостното развитие на киното в България, поради което то не достига международното признание, което получават кинематографиите от други страни от Източния блок.[2]
Филмът е показан пред публика едва 31 години след създаването му и получава годишната награда на Съюза на филмовите дейци през 1988 г.[3][4]
Сюжет
[редактиране | редактиране на кода]След тригодишно обучение в Съветския съюз Павел, бивш партизанин, се завръща в България и постъпва на работа в Районния комитет на партията. Още с пристигането си разбира, че нещата са се променили: бойните му другари са с нарушени отношения, съдбата им е нерадостна. Баща му, Жельо, народен представител и бивш партизански командир, пък изглежда е загубил връзка с обикновения живот – цялото му внимание е съсредоточено върху проекта за паметник на партизаните. Филмът поставя акцент върху ценностния конфликт, който противопоставя бившите партизани, и върху реалността, която ги разделя. Както личи в диалога между Ванката (Иван Братанов) и съпругата му Величка (Кунка Баева):
„– Като не си партиец, не си ли им другар? Не сте ли се били заедно?
– Тогава беше друго, бе. Тогава бяхме все равни. Сега един по-горе, друг – по-долу. Това има значение.“
Състав
[редактиране | редактиране на кода]Актьорски състав
[редактиране | редактиране на кода]| Изпълнител | Роля |
|---|---|
| Богомил Симеонов | Желю |
| Георги Георгиев – Гец | Петко |
| Емилия Радева | Шели |
| Иван Братанов | Ванката |
| Димитър Буйнозов | Павел |
| Иванка Димитрова | Люба |
| Любомир Димитров | Велко |
| Никола Дадов | бай Станю |
| Кунка Баева | Величка |
| Адриана Андреева | Кремена |
| Иван Кондов | Марков |
| Павел Йовков | Вихър |
| Николай Атанасов | Бойко |
| Владимир Братанов | Огнян |
| В епизодите | |
| Никола Попов | |
| Енчо Тагаров | |
| Катя Зехирева | |
| Иван Обретенов | |
| Йордан Спасов | |
| Рина Пенчева | |
| Стоил Попов |
Екип
[редактиране | редактиране на кода]| Режисьори | Бинка Желязкова Христо Ганев |
| Сценарий | Христо Ганев |
| Оператор | Васил Холиолчев |
| Художник | Асен Грозев |
| Музика | Георги Тутев (като Георги Иванов) |
| Звукооператор | Николай Попов |
| Грим | Кирил Траянов |
| Монтаж | Маргарита Попова |
| Архитект | Иванка Ганчева |
| Втори художник | Владимир Гоев |
| Асистент-режисьори | Зако Хеския (като Исак Хеския) Асен Игнатов |
| Асистент-оператори | Васил Младенов |
| Директор | Христо Цоликов |
| Музиката изпълнява | Софийската държавна филхармония Диригент: Константин Илиев |
| Производство | Българска кинематография Студия за игрални филми /Copyright © 1957/ |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Пенка Ангелова. Почина Бинка Желязкова // БНТ Новини, 31 юли 2011.
- ↑ а б Друмева, Маргарита. Неравнодушните филми на Бинка Желязкова // svet.bg. 2015. Архивиран от оригинала на 2016-03-12. Посетен на 2022-12-23.
- ↑ Почина първата жена кинорежисьор у нас // vesti.bg. 31 юли 2011. Посетен на 23 декември 2022.
- ↑ Христова, Наталия. Някои „съображения“ относно „Априлската линия“ в киното: 1958 година // Пламен Дойнов (съст.), „Генерация на властта: „Априлското поколение“ в българската литература“. София, Изд. Кралица Маб. 2016. с. 298-310.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Животът си тече тихо...“ в сайта на Българската национална филмотека
- „Животът си тече тихо...“ в
Internet Movie Database - „Животът си тече тихо...“ в сайта bgmovies.org
| ||||||||||||||