Никола Дадов

Никола Дадов
	Никола Дадов
български актьор
Роден	20 ноември 1921 г. Струмица, Кралство на сърби, хървати и словенци
Починал	21 ноември 2005 г. (84 г.) Лиляче, България
Уебсайт	Страница в IMDb

Никола Томов Да̀дов е български драматичен и киноактьор, заслужил артист.^[1]^[2]

Биография

Роден е на 20 ноември 1921 г. в град Струмица, тогава в Кралството на сърби, хървати и словенци,^[1]^[2] в семейството на Тома и София Дадови. Баща му е потомствен градинар, а майка му е текстилна работничка от Гевгели. Никола е вторият син в семейството има трима братя Димитър, Алекси и Владимир. В 1925 година семейството, преследвано от властите, емигрира в България и се установява в Горна Джумая, където Тома Дадов продължава да се занимава с градинарство.^[2]

В Горна Джумая Дадов се сближава с актьорите Илия Бръчков и съгражданина си Владимир Давчев и посещава Театралното студио, ръководено от Георги Бръчков. Работи в театъра първоначално като сценичен работник, а по-късно участва в четири постановки.^[2]

Участва във Войната срещу Германия в 1944 година и е раняван два пъти. Носител е на 9 ордена.^[2]

Дадов учи в Българската държавна консерватория.^[1] В 1948 година прави дебют като актьор в Горноджумайския театър в ролята на Гордей Карпич от пиесана „Бедността не е порок“ на Александър Островски.^[1]^[2] До 1949 година работи в Горноджумайския театър, а след това в Драматичния театър в Кюстендил (1949 – 1951),^[1]^[2] където играе в Калинова горичка“, „Семейство Борсанови“, „Гласът на Америка“ и други.^[2] След това работи в Драматичния театър във Враца (1951 – 1953 и 1964 – 1986) и Българска кинематография (1953 – 1964).^[1]

В 1973 година става член на Съюза на българските филмови дейци. Известен е с ролята си на Гатьо във филма „Дърво без корен“ на режисьора Христо Христов.^[2]

Играе и телевизионни и кинороли.^[1]

Обявен е през 1999 г. за почетен гражданин на Враца за цялостната му актьорска дейност в киното и театъра.^[2]

Умира на 21 ноември 2005 г. в село Лиляче, Врачанско.^[1]

Награди и отличия

Заслужил артист (1978).^[2]
Бойни ордени и медали за участието му в Отечествената война.
Орден „Кирил и Методий“ I степен (1967).^[2]
Награда на „прегледа за българска драма и театър за деца и юноши“ за пиесата „Кантон 705“.
III награда „за актьорско майсторство“ на прегледа на детско-юношеските фирми (1969).
Почетен гражданин на Враца (1999).

Театрални роли

„Хъшове“ на Иван Вазов – Македонски^[1]
„Боряна“ на Йордан Йовков – Златил^[1]
„Одисей пътува за Итака“ на Константин Илиев – Ноно^[1]
„Любов под брястовете“ на Юджийн О'Нийл – Кейбъл^[1]
„Ретро“ на Александър Галин – Чмун^[1]
„Хъшове“ на Иван Вазов – Македонски^[1]
„Хъшове“ на Иван Вазов – Македонски^[1]
„Едно момиче търси истината“ на Вадим Собко – Дякона
„Владетелите на ключове“ на Милан Кундера – Седалчек
„А утрините тук са тихи“ на Борис Василиев – старшина Васков

Филмография

Година	Филми и Сериали	Серии	Копродукции	Роля
1990	Сирна неделя
1990	Под игото	9	България / Унгария	Мичо Бейзадето
1989	Делото
1989	Заплахата
1988	Пазачът на планетата (тв сериал)	2
1988	Време разделно	2		селянин
1985	По следите на капитан Грант – (В поисках капитана Гранта)	7	СССР / България
1985	Константин Философ	2		робът Селям
1984	Кажи им, майко, да помнят	6		бай Петко – в 5 серии (2, 3, 4, 5 и 6-а)
1984	Златният век	11		(в 4 серии – 3,4,5 и 7-а)
1984	На другия бряг е свободата – (Na druhom brehu sloboda)		Чехословакия / България / ГФР	бай Рачко, овчарят
1983	Константин Философ	6		робът Селям
1982	24 часа дъжд			бай Панчо
1981	Хан Аспарух	3
1980	Концерт за флейта и момиче			партизанският командир Чапай
1979	Мъжка песен			бай Милан, началник на бригадата на язовира
1979	Грях			дядо Пано, бивш селски кмет
1979	Булевард			овчарят Йордан Бабин Дженин
1979	Гонитба			горския пазач Карабоил
1979	Когато вадиш кестени от огъня			бригадирът Георги Кумалиев, дългогидшен майстор
1978	Адиос, мучачос
1978	Всички и никой			бай Данчо
1978	Певецът – (El cantor)		ГДР / България	бай Данчо
1977	Бой последен			бай Христо
1977	Завръщане от Рим	5	България / Италия
1977	От другата страна на огледалото
1976	Допълнение към Закона за защита на държавата			Вълчо Иванов
1976	Циклопът			бащата на Еди
1976-1980	Записки по българските въстания	13		дядо Райно, пощальонът от Панагюрище (в 7 серии: VII, VIII, IX, X, XI, XII)
1976	Апостолите	2		дядо Райно, пощальонът от Панагюрище
1975	Сладко и горчиво			Асен Йотов, закупчик и баща на Асен
1975	Мечтател			кочияш
1975	Буна			бандит
1975	Нефт			партийният секретар
1974	Гонитба			Кара Въльо
1974	Засада
1974	На живот и смърт	3
1974	Дърво без корен			Гатьо^[3]
1974	Иван Кондарев	2		комунист, приятел на Кондарев
1973	Очакване			мълчаливият моряк
1973	Дъщерите на началника	2
1973	Последната дума			стражарят
1972	Момчето си отива			посетител в ресторанта
1971	Тримата от запаса
1971	Края на песента			предводителят на стражарите
1969-1971	На всеки километър	26		(в 2 серии: 11-а – „Възкръсналият мъртвец“ (1969) и 20-а)
1969	Село край завод
1968	Шибил			Драган
1967	Привързаният балон			глупавия
1966	Горещо пладне			селянин, на реката
1965	Паролата			селянинът, който си търси телицата
1965	До града е близо
1964	Невероятна история			треньорът
1964	Крадецът на праскови			старият войник
1964	Приключение в полунощ			Ракил Колибаров
1964	Веригата
1964	Черната река			бай Васил
1964	Незавършени игри			Младен
1963	Ивайло			Хрельо
1963	Легенда за Паисий			пътник в каруцата
1963	Калоян
1962	Златният зъб			Мечо
1962	Тютюн
1961	Вятърната мелница			Моко
1960	В тиха вечер			Дерменски
1960	Стубленските липи			Дойчинов
1959	Командирът на отряда
1958	Законът на морето			„Скаридката“
1958	Гераците			Нако
1958	Големанов			политически деец
1958	Сиромашка радост
1957	Хайдушка клетва			хайдутин
1957	Животът си тече тихо...			бай Станю
1957	Тайната вечеря на Седмаците			бай Генчо, овчар
1957	Земя			Нако
1956	Ребро Адамово
1956	Точка първа			дежурният в милицията
1956	Екипажът на „Надежда“			Асен
1956	Димитровградци			Богдан
1954	Септемврийци			Петър^[4]

Бележки

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 Енциклопедия на българския театър : Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Книгоиздателска къща Труд,, 2008. ISBN 978-954-528-771-8. с. 112.
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 100 години от рождението на Никола Дадов // Враца Плюс. Посетен на 4 април 2026 г.
↑ Дърво без корен, сайт на Българска национална филмотека.
↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия България. Том 5. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104272. с. 1664.

Външни препратки

Никола Дадов в КиноПоиск
Никола Дадов в Кино-Театр
Марин Ботунски, ДОБРЕ Е, ЧЕ ТЕ ИМАШЕ, МАМА! (90 години от рождението на Никола Дадов), zovzaistina.com

[Енциклопедия-1] 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 Енциклопедия на българския театър : Актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, композитори, педагози, хореографи, критици, театри, институции, печат. Книгоиздателска къща Труд,, 2008. ISBN 978-954-528-771-8. с. 112.

[Враца_Плюс-2] 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 100 години от рождението на Никола Дадов // Враца Плюс. Посетен на 4 април 2026 г.

[3] Дърво без корен, сайт на Българска национална филмотека.

[4] Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия България. Том 5. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104272. с. 1664.

[1]

[2]

[3]

[4]