Момчето си отива
Момчето си отива | |
Режисьори | Людмил Кирков |
---|---|
Сценаристи | Георги Мишев |
В ролите | Невена Коканова, Филип Трифонов, Сашка Братанова, Кирил Господинов |
Музика | Борис Карадимчев |
Оператор | Георги Русинов |
Разпространител | Българска кинематография Студия за игрални филми |
Премиера | 19 май 1972 г.[1] |
Времетраене | 94 минути |
Страна | Народна република България |
Език | български |
Цветност | черно-бял |
Хронология | |
„Не си отивай!“ (1976) | |
Външни препратки | |
IMDb Allmovie |
„Момчето си отива“ е български игрален филм от 1972 г. на режисьора Людмил Кирков, по сценарий на Георги Мишев. Оператор е Георги Русинов. Музиката във филма е композирана от Борис Карадимчев.
Репликата на Ран „Една боза от 6 стотинки“ е считана за култова и емблематична за филма от много негови почитатели. Главната роля се изпълнява от Филип Трифонов. Това е една от първите роли на актьора и остава една от най-известните му. Филмът е заснет изцяло във Враца. Песента „Хора и улици“ от филма, в изпълнение на Мими Иванова и Борис Гуджунов, остава и до днес една от най-популярните песни на българската поп музика.
Сюжет
[редактиране | редактиране на кода]Действието във филма се развива в последните дни преди абитуриентския бал на училищен клас в малък нестоличен град. Главните действащи лица са учениците от завършващия випуск. Рангел Рангелов, наричан от съучениците си Ран, е интелигентен ученик, който проявява интерес към журналистиката, въпреки неодобрението на родителите си и изпитва силно увлечение по Тинка – продавачката от близката сладкарница Тинтява, често я посещава и си купува боза, само за да я види. Той не забелязва, че Мариана – негова съученичка, е влюбена в него. По това време в града пристига известната певица Нели Йорданова, с която Ран флиртува. Нощта на бала отминава и Ран изпраща Мариана до дома ѝ. Тогава става ясно, че двамата заминават да учат заедно в София.
Състав
[редактиране | редактиране на кода]Актьорски състав
[редактиране | редактиране на кода]Роля | Изпълнител |
---|---|
Ран | Филип Трифонов |
Тинка | Народна артистка: Невена Коканова |
Мариана | Сашка Братанова (като Александра Братанова) |
Филип к. Филипов | Кирил Господинов |
Редакторът Каменов | Антон Карастоянов |
Художникът Ацата | Васил Попов |
Певицата Нели Йорданова | Елена Райнова |
Цура, майката на Ран | Лили Енева |
Бащата на Ран | Евстати Стратев (като Ефстати Стратев) |
Катаджията | Никола Тодев |
Директорката Савова | Катя Чукова |
учителката по литература | Христина Русева |
Вуйчото на Ран | Васил Вачев |
Николай Ламбрев | |
Михаил Ботевски | |
съученик на Ран | Валентин Гаджоков |
Красимир Кацаров | |
Николай Атанасов | |
колежката на Симов | Златина Джамбазова |
Цветана Георгиева | |
Асен Георгиев | |
Заслужил артист: Владимир Давчев | |
Ева-Мария Радичкова (като Ева Радичкова) | |
Иван Джамбазов | |
Нели Монеджикова (като Недялка Монеджикова) |
Творчески и технически екип
[редактиране | редактиране на кода]Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Награда на кинокритиката, Варна, 1972
- Награда на Съюза на българските писатели (СБП) за сценарий, Варна, 1972
- Награда за женска роля на Невена Коканова, Варна, 1972
- Наградата на публиката от Фестивала на българския игрален филм (ФБИФ), 1988 г.
- Наградата за сценарий на Съюза на българските филмови дейци (СБФД), 1988 г.
- Наградата за режисура от Международния филмов фестивал в Москва, 1989 г.
- Голямата награда от Международния филмов фестивал в Сан Ремо, 1989 г.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Момчето си отива“ в Internet Movie Database
- „Момчето си отива“ в сайта bgmovies.org
- „Момчето си отива“ в сайта на Българската национална филмотека
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
|