Васил Вачев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Васил Вачев
български актьор
Роден
Починал
2000 г. (74 г.)

Уебсайт

Васил Атанасов Вачев е български актьор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в монтанското село Стубел, Фердинандско, на 14 юни 1925 г. Завършва гимназия в Берковица, а през 1949 г. и полувисш институт за учители във Враца. Година преди това става член на САБ.

От 1948 г. до 1950 г. е артист-стажант в Драматичен театър – Враца. Работи като редовен учител в родното си село, а от 1952 г. е в състава на Врачанската театрална група. Целият му творчески живот преминава във Врачанския народен театър, където изиграва над 70 роли. Участва в 25 игрални филма, две филмови копродукции и един телевизионен сериал, сред които „Крадецът на праскови“, „Най-дългата нощ“, „Непримиримите“, „Карамбол“, „Роялът“ и др. За постижения в киното, театъра и художествената самодейност е награден с орден „Кирил и Методий“ – I степен, Народен орден на труда – златен, Златна значка на народните читалища.

Има един син – Бойко Василев Вачев

Има един внук - Деан Бойков Вачев.

Умира през 2000 г.[1]

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми/Сериали Серии Копродукции Роля
1996 Закъсняло пълнолуние България / Унгария
1989 Юдино желязо
1984 Стената
1982 Бяла магия
1981 Търновската царица Костурков
1980 Игра на любов
1980 Илюзия
1979 Адаптация 3
1979 Роялът бай Найден
1978 Селцето 5 Гаврил
1978 Селцето 2 Гаврил
1975 Този хубав живот бащата
1974 Ламята колибарят
1974 Синята лампа 10 Тодоров в (4 с. „Краят на филма“)
1974 Спомен
1973 Опак човек (тв)
1972 Момчето си отива вуйчото на Ран
1971 Откраднатият влак бай Манол
1971 Демонът на империята 10 Будинов
1969 Осмият негостоприемният мъж на Надя
1969 Тръгни на път бай Начко
1967 Случаят Пенлеве 3 новели бай Стоян
1967 Привързаният балон честния
1967 Най-дългата нощ безработният баща
1966 Карамбол бай Евстати Евстатиев
1965 – 1974 Произшествие на сляпата улица 6 (в 5-а серия)
1964 Крадецът на праскови ординарецът
1964 Непримиримите немия
1945 Българи от старо време Павлин

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Наследие. Държавен архив – Враца, юни 2015 г., с. 1.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]