24 часа дъжд
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| 24 часа дъжд | |
| Режисьори | Владислав Икономов |
|---|---|
| Продуценти | Българска кинематография |
| Сценаристи | Владислав Икономов, Никола Тихолов |
| В ролите | Ева Шикулска, Стефан Мавродиев, Стефан Данаилов, Кирил Варийски |
| Музика | Кирил Цибулка |
| Оператор | Крум Крумов |
| Разпространител | Студия за игрални филми „БОЯНА“ Втори творчески колектив |
| Жанр | драматичен филм |
| Премиера | 6 декември 1982 г. |
| Времетраене | 86 минути |
| Страна | Народна република България |
| Език | български |
| Цветност | цветен |
| Външни препратки | |
| IMDb | |
„24 часа дъжд“ е български игрален филм (драма) от 1982 година на режисьора Владислав Икономов, по сценарий на Владислав Икономов и Никола Тихолов. Оператор е Крум Крумов. Създаден е по разказа „Частният учител“ от цикъла Вечери в Антимовския хан на Йордан Йовков. Музиката във филма е композирана от Кирил Цибулка.[1]
От страницата към екрана
[редактиране | редактиране на кода]Сюжетът на разказа „Частният учител“ е запазен и във филма „24 часа дъжд“. Идеите на Йордан Йовков за доброто у човека, което не може да бъде победено от бедността, за богатата душевност на главния герой – всичко това е намерило отражение във филма.
Заглавието „24 часа дъжд“ подсказва, че във филма има единство на място и действие:
„Филмът в определена степен е филм за любовта, за това как тя се противопоставя на насилието и може да прероди човека... Искаше ми се да направя камерен филм (24 часа, единство на място и действие) за големите чувства, които обаче пораждат, ако е възможно, големи мисли у зрителите... Обогатихме обстоятелствено сюжета, без ни най-малко да го променяме, като пренесохме историята с около 30 години напред във времето и така тя се разиграва някъде към края на 20-те години (на миналия век – бел. ред.)“ – Владислав Икономов[2]
Действието във филма е ситуирано в други време, място и има различна социална обстановка от тази в разказа. Историята във филма е от края на 20-те години на ХХ век, а тогава в Царство България има сериозно противопоставяне между левите и десните политически идеологии. Това среща своето отражение във филма като подпоручика Алтънов обвинява Палазов, че е болшевик. Това е допълнителен щрих към образа на главния герой, който авторите на филма се опитват да му предадат. Филмът започва с неговия монолог за науката, за преходното време, в което живеят и теорията на Айнщайн за относителността. Началото на разказа „Частният учител“ е съвсем различно. То представя първата му среща с г-ца Шмид: „Той вече наближаваше хана и като подигна случайно очи, видя през отворения прозорец на една от стаите, в която живееше Сарандовица, непозната млада жена, която стоеше пред огледалото и правеше тоалета си.“[3]
Дъждът е изразно средство на киното, което навява тъга, меланхолия и символизира сълзите и тази идея е изведена от режисьора, докато в разказа не се акцентира на този мотив. Друг важен акцент във филмовото произведение е липсата на човечност у подпоручика Алтънов (изважда пистолет на Палазов, когато той се застъпва за г-ца Барбиери), фелдшера Марински и кръчмаря Сандьо, изразено чрез сцената на лов за птици. Палазов не участва в този акт на насилие. Той носи артистична душа и в разказа е описан по следния начин:
„Палазов наистина беше от ония хора, които можеха да разсмеят човека само като ги погледнеш. Слабичък, тесногръд и бледен, млад още, но със старческо лице, изпито и изсушено от някакъв порок, с дълъг и изострен нос, на пръв поглед той изглеждаше доста глупав и несръчен. Още по-смешен го правеха шаечените му дрехи, взети сякаш от някой много по-едър човек, в които той цял се губеше.“[3]
Съществуванието му е лишено не само от материална осигуреност и от самочувствието и увереността, която носи тази сигурност, но и от всякакви радостни чувства и изживявания. В цялото творчество на Йордан Йовков срещаме тези несретници – крайно бедни, лишени от естествените потребности на човека да бъде ценен, уважаван и приет на равни нога с другите, но запазили своята отзивчивост към хората и своя стремеж към щастие. Частният учител Палазов е толкова самотен в своето обкръжение, подложен на присмех заради несретата си, а всъщност среща любовта. Оптимизъм лъха от развоя на съдбата му. Той успява да избяга, да разчупи смазващата го действителност.
Състав
[редактиране | редактиране на кода]Актьорски състав
[редактиране | редактиране на кода]| Изпълнител | Роля |
|---|---|
| Ева Шикулска | Елиза Барбиери |
| Стефан Мавродиев | Станчо Палазов |
| Стефан Данаилов | Капитан Васил Алтънов |
| Кирил Варийски | Марински |
| Вельо Горанов | Фуджияма |
| Никола Дадов | Бай Панчо |
| Игор Кюлюмов | Кръчмаря Сандьо |
| Ламби Кондов | Ординарецът редник Панчев |
| Румен Иванов | |
| Иван Джамбазов | Фелдфебелът |
| Васил Димитров | Директорът на театралната група |
| Стефан Пеев |
и други
Екип
[редактиране | редактиране на кода]Награди
[редактиране | редактиране на кода]- „Наградите за сценография“ на Костадин Русаков на Съюза на българските филмови дейци (1982).
- „Наградата за мъжка роля“ на Стефан Мавродиев на Съюза на българските филмови дейци (1982).
- „Награда за режисура“ на фестивала в (Орлеан, Франция).[1]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 Янакиев, Александър. Енциклопедия Българско кино А – Я, изд. Титра, 2000. ISBN 954-90486-2-4, 3 февруари 2017 г.
- ↑ 24 часа дъжд // БНТ. Посетен на 13 ноември 2024.
- 1 2
- Йордан Йовков, „Частният учител“ на сайта
„Моята библиотека“
- Йордан Йовков, „Частният учител“ на сайта
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- „24 часа дъжд“ в
Internet Movie Database - „24 часа дъжд“ в сайта bgmovies.net
- „24 часа дъжд“ в сайта на Българската национална филмотека
| |||||||||||||||||