Васил Димитров
Направо към навигацията
Направо към търсенето
Васил Димитров | |
---|---|
български актьор и театрален педагог | |
![]() На премиерата на „Избрани пиеси“ от Георги Данаилов, 11 декември 2010 г. |
|
Роден |
Васил Димитров Георгиев
|
Починал | |
|
|
Образование | Национална академия за театрално и филмово изкуство |
|
|
Уебсайт | |
Васил Димитров в Общомедия |
Проф. Васил Димитров Георгиев е български актьор и педагог. Почетен професор на НБУ[1].
Съдържание
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 12 август 1934 г. в София. Завършва актьорско майсторство през 1958 г. във ВИТИЗ „Кръстю Сарафов“.
Играл е в Драматичен театър „Адриана Будевска“ – Бургас (1958 – 1961), Младежки театър – София (1961 – 1966), Нов драматичен театър „Сълза и смях“ (от 1966) и в Театър 199.
Носител е на множество награди, между които Аскеер.
След 2001 г. става преподавател в департамент „Театър“ на Нов български университет. Има публикации в български вестници и списания.
Умира на 21 ноември 2019 г.[2]
Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]
- Заслужил артист (1985).
- Орден „Кирил и Методий“ II ст. (1980).
- Орден „Кирил и Методий“ I ст. (1984).
- Награда за мъжка роля в „Искрици от огнището“.
- Награда за мъжка роля в „Страстната седмица“.
Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]
- „Светът е малък“ (Иван Радоев) – Иван
- „Журналисти“ (Миродан) – Леу
- „Три сестри“ (А. П. Чехов)
- ТВ театър
- „Едно момче ходи по вълните“ (1977) (Михаил Величков)
- „Кукла от легло 21“ (Джордже Лебович) (1978)
- „Прекрасната свинарка“ (1980) (Марти Ларни)
- „Крадецът на тролейбуси“ от Георги Данаилов (1990)
- „Това ли е Атлантида ?“ (1980) от (Владимир Голев), 2 части
- „Червено и кафяво“ (1982) от (Иван Радоев)
- „Процесът“ (1982) (Ричард Уевърли)
- „Разплата“ (1982) (Алфред дьо Вини)
- „Сочно филе за Фрекен Авсениус“ (1982) (Свен Огорд), 2 части
- „Лунният камък“ (1982) (Уилки Колинс), 3 части
- „Съдията и жълтата роза“ (Георги Данаилов) (1984)
- „Стълбата“ (Самуил Альошин) (1986)
- „Йоан Кукузел“ (Делка Димитрова), 2 ч. (1987)
- „Делото „Опенхаймер““ (Хайнер Кипхарт), 2 ч. (1988)
- „Песен за сбогуване“ (Петър Анастасов) (1988)
- „Мариела“ (Йордан Попов) (1988)
- „Милионерът“ (Йордан Йовков) (1989)
- „Крадецът на тролейбуси“ (Георги Данаилов) (1990)
Филмография[редактиране | редактиране на кода]
Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
---|---|---|---|---|
2015 | Бартер | старецът | ||
2014 | Знакът на Българина: Кървавият код | 6 | попът | |
2010 | Станка се прибира в къщи | Стамен | ||
2008 | Преследвачът | хорист-пенсионер | ||
2005 | Ерудитъ 1928 | 2 | шивачът | |
2004 | Омагьосаният замък | |||
2000 | Пансион за кучета | цигуларя | ||
1999 | Дунав мост | 7 | доктор | |
1999 | Сламено сираче | 5 | Недялков | |
1995 – 2000 | Съботна история – („L'histoire du samedi“) | 82 | Франция | лекар (в „Пастьор, 5 години на ярост“) |
1994 | Игра на челик | |||
1994 | Престъпление от страст 2 заглавие: Престъпление от любов – (Delitto passionale) |
Италия | доктора | |
1993 | Жребият | 7 | старецът | |
1993 | Берлин’39 – (Berlin '39) | Италия / Франция | д-р Шулц | |
1991 | Резерват | Милев | ||
1991 | Дали – (Dalí) | Испания / България | Стравински | |
1988 | Вечери в Антимовския хан | 2 | дядо Гено | |
1988 | Пазачът на планетата | 2 | Кавръков, началник на отдел във ведомството | |
1987 | Пет жени на фона на морето | България / Полша | ||
1986 | За къде пътувате | д-р Пенчев | ||
1986 | Денят на владетелите | 2 | Михаил Ромгабе | |
1986 | Делници и празници | 4 нов. | ||
1985 | Горещи следи | 4 | ||
1985 | Горски хора | Косатев | ||
1985 | Тази кръв трябваше да се пролее | Манастирски | ||
1985 | Константин Философ | 2 | византиец | |
1985 | Скакалци | |||
1984 | Нощем с белите коне | 6 | Скорчев, сътрудник на Урумов | |
1984 | В името на народа | 8 | полицейският инспектор Гьоргов | |
1984 | Кутията на Пандора | |||
1983 | Голямата игра – (Большая игра) | 6 | СССР / България | Матен, полицейски комисар |
1983 | Константин Философ | 6 | византиец | |
1983 | Човек не съм убивал | |||
1983 | Арис | |||
1982 | Среща на силите | |||
1982 | Признавам всичко | 3 | д-р Фройнд | |
1982 | 24 часа дъжд | директорът на цирка | ||
1982 | Най-тежкият грях | Михалков | ||
1982 | Есенно слънце | |||
1981 | Пришествие | |||
1981 | Похищение в жълто | |||
1980 | Илюзия | |||
1980 | Уони | |||
1980 | Концерт за флейта и момиче | дядото на Лиляна | ||
1980 | Спилитим и Рашо | 20 | лошият цар (в 6-та серия) / (в 19-та серия) | |
1979 | Момчето с окарината | 3 | ||
1979 | Сами сред вълци | 5 | Цар Борис III | |
1979 | Фильо и Макензен | 7 | Михаил Фьодорович, учителят по пеене | |
1978 | Войната на таралежите | 5 | директорът на училището | |
1978 | Компарсита | Митев | ||
1978 | Чуй петела | немия | ||
1978 | Всички и никой | |||
1977 | Нечиста сила | 3 | отец Игнатий | |
1975 | Това спокойно ежедневие | |||
1975 | Мечтател | |||
1975 | Незабравимият ден | |||
1975 | Магистрала | |||
1974 | Иван Кондарев | 2 | ||
1973 | Най-добрият човек, когото познавам | директорът на вечерното училище | ||
1973 | Последна проверка | 12 | ||
1973 | Дъщерите на началника | 2 | учителят | |
1971 – 1972 | Това спокойно всекидневие | 3 | г-н Стенли | |
1969 – 1971 | На всеки километър | 26 | ||
1968 | Мъже в командировка | 3 нов. | Бончо Михов (в „Епизодът“) | |
1964 | Между релсите | агент |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Профил на проф. Димитров в раздела с почетни професори на Нов български университет на сайта на НБУ.
- ↑ Напусна ни актьорът Васил Димитров, 24 часа, 21 ноември 2019.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Професионална автобиография на сайта на НБУ
- ((en)) Васил Димитров в
Internet Movie Database
- Филмография в bgmovies.info
- ((ru)) Васил Димитров в КиноПоиск
- ((ru)) Васил Димитров в Кино-Театр
- Исак Гозес, „Васил Димитров – От калугер до папа“, в-к „Стандарт“, 2 ноември 2013