Голямата игра (филм)
| Голямата игра | |
| Большая игра | |
| Режисьори | Семьон Аранович |
|---|---|
| Сценаристи | Юлиян Семьонов |
| Базиран на | от Юлиан Семьонов |
| В ролите | Елина Калинова, Веселин Ранков, Владимир Гостюхин, Александър Калягин, Наум Шопов, Евгений Зайцев, Стефан Данаилов, Олег Басилашвили |
| Музика | Александър Кнайфел |
| Оператор | Валери Федосов, Атанас Тасев, Христо Тотев |
| Филмово студио | Студия за игрални филми „Бояна“, София и Ленфилм, Ленинград по поръчка на Българската телевизия и Централната съветска телевизия |
| Премиера | 19 декември 1988 г. (в СССР)[1] |
| Времетраене | 397 минути (6 серии) |
| Страна |  СССР.svg){kind=small} Народна република България |
| Език | български, руски |
| Цветност | цветен |
| Външни препратки | |
| IMDb | |
„Голямата игра“ (на руски: „Большая игра“) е българско-съветски 6-сериен телевизионен игрален филм (мистерия, криминален) на режисьора Семьон Аранович от 1983 г.
Сценарият е написан от Юлиян Семьонов по неговия роман „Пресцентър“. Оператори са Валери Федосов, Атанас Тасев и Христо Тотев. Музиката във филма е композирана от Александър Кнайфел.
Серии
[редактиране | редактиране на кода]- 1. серия – 68 минути
- 2. серия – 71 минути
- 3. серия – 65 минути
- 4. серия – 65 минути
- 5. серия – 64 минути
- 6. серия – 64 минути[2].
Актьорски състав
[редактиране | редактиране на кода]| В главните роли | Изпълнител |
|---|---|
| Мари Кровс, западногерманска журналистка | Елина Калинова |
| полковник Мигел Санчес, премиер-министъра на Харивас | Веселин Ранков |
| писателят Дмитрий Степанов, съветски журналист | Владимир Гостюхин |
| Соломон Шор, инспектор от криминалната полиция | Александър Калягин |
| Майкъл Уелш, заместник директор на ЦРУ | Наум Шопов |
| Бари Дигън, американският магнат-милионер | Евгений Зайцев |
| Георги Йорданов, български журналист | Стефан Данаилов |
| издателят Бренер, френски журналист | Олег Басилашвили |
| Жул Верние, журналист, баща на Мари Кровс | Леонид Броневой |
| Матен, полицейски комисар | Васил Димитров |
| Пепе Рамирес, собственик на билярден клуб „Де Пикадорос“, приятел на премиера Санчес |
Петър Слабаков |
| полковник Армандо Лопес, министър на отбраната на Харивас | Марин Янев |
| Гала, любовницата на Верние | Ели Скорчева |
| Мишел, любовницата на Бренер | Аня Пенчева |
| Джон Хоф, резидент на ЦРУ в Западна Европа | Сулев Луйк |
| Папиньон, заместник на инспектора Шор | Станислав Садалски |
| Френк По, американски журналист | Виктор Авилов |
| Дон Джузепе Валоне, кинопродуцент, босът на мафията | Георги Черкелов |
| фрау Дорн, секретарка на Леополдо Грацио | Лиляна Ковачева |
| Софи Сфорца−Руиджи, жена на режисьора Руиджи и сестра на Франческа | Анета Сотирова |
| майор Карденас, началник на охраната на премиер-министъра Санчес | Венцислав Божинов |
| Пепе Диас, началник Генералния щаб на въоръжените сили на Харивас | Цветан Ватев |
| Джеймс Боу, сътрудник на ЦРУ, организатор на преврата в Харевас | Живко Гарванов |
| адвокат Феручи | Вельо Горанов |
| Роберто, асистент оператор | Иван Григоров |
| директорът на ЦРУ | Сергей Десницки |
| режисьорът Луиджи | Мурман Джинория |
| Борис Звездарски | |
| Генадий Кил | |
| Бил Уорън, журналист, „сър Всичко“ | Асен Кисимов |
| Валтер Цор, бивш нацист | Хенрикас Кураускас |
| Зекер | Вадим Медведев |
| Енрике Прадо, министър на енергетиката и планирането на Харивас | Любомир Младенов |
| Пепе Аурелио, министър на обществената безопасност на Харивас | Георги Новаков |
| Бенджамин Уфер, борсов дилър, партньор на Грацио | Рудолф Фурманов |
| Едуърдз, сенатор на САЩ | Коста Цонев |
| Дейвид Рол, милионер, президент на корпорация | Александър Естрин |
| В епизодите (по азбучен ред) | Изпълнител |
| фрау фон Валецки, бившата жена на Грацио | Т. Агенорова |
| сътрудник на ЦРУ | Александър Алексеев |
| Н. Бабек | |
| министър в правителството на Харивас | Иван Балсамаджиев |
| Н. Баранов | |
| сътрудник на ЦРУ | Йордан Биков |
| наемен убиец | Владимир Братанов |
| Леополд Грацио, магнат, милионер | Димитър Буйнозов |
| наемен убиец | Валентин Букин |
| Н. Василева | |
| Бойка Велкова | |
| фоторепортер | Александър Вонтов |
| Първан Георгиев | |
| Фьодор Алексеевич, посланик на СССР във Франция | Пьотр Горин |
| Екатерина Далкалъчева | |
| Любомир Дековски | |
| Александър Диков | |
| сътрудник на ЦРУ | Димитър Димитров |
| синът на дон Валоне | Румен Димитров |
| Кольо Дончев | |
| Валеев, секретар на посолството на СССР във Франция | Михаил Дорофеев |
| наркоманът Пиер Нисо, човек на дон Валоне | Стефан Илиев |
| сътрудник на ЦРУ | Ефим Йофе |
| Лука Карайлев | |
| Ернесто, телохранител на Грацио и жена му фрау фон Валецки | Николай Кимчев |
| Ириней Константинов | |
| Галина Котева | |
| В. Кузнецова | |
| Иван Кутевски | |
| Уйлям Аксел, сътрудник на ЦРУ | Григорий Лямпе |
| В. Ляпчев | |
| Д. Мишев | |
| Рашко Младенов | |
| съветският посланик в Харевас | Николай Муравьов |
| Николай Никитин | |
| П. Няголов | |
| С. Озирски | |
| Филип, секретар на Майкъл Уелш | Владимир Осипчук |
| К. Отяковска | |
| директор на вестника | Витаутас Паукще |
| Иван Петрушинов | |
| Хуан де Бланко, партньор на Леополд Грацио | Йосиф Ръклин |
| О. Семьонова | |
| Георги Стоянов | |
| Деси Тенекеджиева | |
| Н. Томов | |
| Е. Торопов | |
| Р. Фрунсон | |
| Николай Хаджиминев | |
| Пенка Цицелкова | |
| Г. Чернев | |
| Вели Чаушев | |
| „сътрудник на ЦРУ“ | Алфред Шаргородски |
| Тодор Щонов | |
| Я. Ячев |
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Янакиев, Александър. Българско кино: енциклопедия. София: Титра, 2000
- Надписите от филма
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Голямата игра“ в
Internet Movie Database - „Голямата игра“ в сайта bgmovies.org
- филм на сайта „Кино-Театър.ру“ ((ru))
