Наум Шопов
| Наум Шопов | |
| български актьор | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, България |
| Актьорска кариера | |
| Активност | от 1957 г. |
| Семейство | |
| Майка | Мара Шопова |
| Съпруга | Невена Симеонова |
| Деца | Христо Шопов Лиза Шопова |
| Уебсайт | |
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 27 юли 1930 година в град Стара Загора, в семейството на Мара Шопова (по баща Делчева) и Христо Шопов, бежанец от Смърдеш, Костурско. Завършва гимназия в родния си град. Играе в театрите в Стара Загора (1948 – 1950), Пловдив (1952 – 1958), Бургас (1967 – 1968) и София – Театър на Народната армия (1958 – 1975, с прекъсване) и Народния театър (от 1985).
Участва в няколко десетки филми и театрални постановки. Най-известните филми, в които се е снимал, са: „Цар и генерал“ (1966), „Случаят Пенлеве“ (1968), „Крадецът на праскови“, „Иконостасът“ (по романа на Димитър Талев „Железният светилник“, режисьори Тодор Динов и Христо Христов), „Инспекторът и нощта“, „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ (1970), „Трета след слънцето“ (1975), „Топло“, „Вилна зона“, сериалът „Капитан Петко Войвода“ (1981), „Константин Философ“ (1983), „Граница“, и други.
През 2007 година получава награда за цялостно творчество на фестивала „Златен витяз“ в Москва. През 2010 година е удостоен и с Държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“.[1] На Стената на славата пред Театър 199 има пано с отпечатъците му.

Шопов умира на 81-годишна възраст на 18 април 2012 година след дълго боледуване. Погребан е в Централните софийски гробища.[2]
Съпруг е на актрисата Невена Симеонова. Децата им Христо Шопов и Лиза Шопова също са актьори.
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]- Награда за най-добро актьорско изпълнение на Международния кинофестивал в Карлови Вари (1966).
- Заслужил артист (1974).
- Димитровска награда (1980).
- Народен артист (1986)
- Държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ (2010).
Театрални роли
[редактиране | редактиране на кода]- „Делото Дантон“ (1978) (Станислава Пшибишевска, реж. Анджей Вайда)
- „Дните на семейство Турбини“ (Михаил Булгаков) (1978) – Алексей Турбин
- „Напразни усилия на любовта“ (1975) (Уилям Шекспир)
- „Животът е сън“ (Калдерон де ла Барка), Театър на Армията, София – Кралят
Телевизионен театър
[редактиране | редактиране на кода]- „Прерия“ (1992) (от Борис Априлов, реж. Петко Радилов) – Емил
- „Лисичета“ (1975) (Лилиан Хелман)
- „Убийство в библиотеката“ (1975) (Брягинский и Рязанов)
- „Малтийският евреин“ (1970) (Кристофър Марлоу)
- „Белият лъч“ (1970) (Олга Кръстева)
- „Щрихи от образа на Ленин“ (1970) (Максим Горки и С. Алексиев)
- „Искрици от огнището“ (1967) (Николай Хайтов)
- „Бягство в новогодишната нощ“ (1964) (Михаил Тонецки)
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]| Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
|---|---|---|---|---|
| 2012 | Инкогнита | България/Русия | проф. Исак Давидович | |
| 2007 | Кратка история | стария жокей Сандо | ||
| 2007 | Деца от восък („Children of Wax“) | Германия/България/Италия | Мустафа | |
| 2006 | Приятелите ме наричат Чичо (тв) | Тото | ||
| 2006 | Врабците през октомври | 8 (тв версия) | ангелът | |
| 2005 | Пату | дядото | ||
| 2005 | Грешница | |||
| 1999 | Магьосници (тв сериал) | 4 | злия магьосник | |
| 1998 | Вагнер | бригадирът/поп Пешо/слепец просяк/продавач на близалки | ||
| 1997 | Рекет („Il Racket“) Гражданинът въстава (алтернативно заглавие) | 6 | Италия | |
| 1996 | Горски дух | гражданинът | ||
| 1995 | Езерното момче (тв) | вуйчото | ||
| 1994 | Граница | България/Франция | капитанът | |
| 1994 | Честна мускетарска | Дьо Гренвил | ||
| 1993 – 1995 | Полицаи и престъпници (тв сериал) | 3 | полковник, началник на следствен отдел в полицията (в I серия: „Голямата ченгеджийница“) | |
| 1991 | Мълчанието | историкът доцент | ||
| 1991 | Бащата на яйцето (тв сериал) | 4 | България/Алжир | генерал Фето |
| 1991 | О, Господи, къде си? | бащата Марин Стефанов – Маринката | ||
| 1991 | Онова нещо | Филипов | ||
| 1990 | Тишина | Никола Петров | ||
| 1988 | „Екехард“ („Ekkehard“) | 6 | (в IV серия: „Es ist Krieg“) | |
| 1989 | Завръщане | Богдан | ||
| 1989 | Заплахата | |||
| 1988 | Вечери в Антимовския хан (тв сериал) | 2 | Киро Котомана | |
| 1987 | Каменната гора (тв) | главният редактор, журналист | ||
| 1986 | Ешелоните | Йосиф Леви | ||
| 1985 | Скакалци | Лесичков, председателят на държавната комисия | ||
| 1985 | Горски хора | следователят Гаврилов | ||
| 1985 | Не се сърди, човече | Владов | ||
| 1985 | Денят не си личи по заранта (тв сериал) | 6 | Уилям Сеймур, резидент на ЦРУ (в 6 серии: I, II, III, IV, V, VI) | |
| 1985 | Константин Философ | 2 | логотетът Теоктист | |
| 1983 | Голямата игра („Большая игра“) (тв сериал) | 6 | СССР/България | Майкъл Уелш, заместник-директор на ЦРУ |
| 1983 | Константин Философ (тв сериал) | 6 | логотетът Теоктист | |
| 1983 | За госпожицата и нейната мъжка компания | Петросян | ||
| 1981 | Под едно небе („Под одним небом“) | СССР/България | Ангел Найденов | |
| 1981 | Капитан Петко войвода (тв сериал) | 12 | Халид паша
| |
| 1979 | Роялът | Тодоров, началник | ||
| 1978 | По дирята на безследно изчезналите (тв сериал) | 4 | генерал Иван Вълков, министър на войната | |
| 1980 | Заплахата | виладжията | ||
| 1979 | Бедният Лука | Лука | ||
| 1978 | Топло | журналистът | ||
| 1978 | Рàли | 2 | България/СССР | Томру Агаса |
| 1977 | Завръщане от Рим (тв сериал) | 5 | България/Италия | архитект Карев |
| 1976 | Войници на свободата „Солдаты свободы“) (тв сериал) | 4 | СССР/България/Унгария/ГДР/Полша/Румъния/Чехословакия | цар Борис III (като Н. Шопов в 1 серия: I) |
| 1976 | Допълнение към Закона за защита на държавата | |||
| 1975 | Вилна зона | баджанакът Минчо Минчев | ||
| 1974 | Дубльорът | Боян Панов | ||
| 1974 | Вечни времена | Иларион | ||
| 1973 | Нона | Пенчо Милчевски, началникът на пощенската станция | ||
| 1973 | Бялата одисея | капитан Стоевски | ||
| 1972 | Трета след Слънцето | 2 | странникът, Лен | |
| 1971 – 1972 | Това спокойно всекидневие (тв сериал) | 3 | д-р Александър Карастоянов, зъболекар | |
| 1971 | Комитетът на 19-те („Комитет девятнадцати“) | СССР | Асеверо | |
| 1971 | Няма нищо по-хубаво от лошото време | Конрад Райман | ||
| 1971 | Демонът на империята (тв сериал) | 10 | Нафъз ага – Лисицата, племенник на матисарифа | |
| 1971 | Гола съвест | затворник | ||
| 1971 | Златният мираж | Пърси | ||
| 1970 | Князът | Хан Чоки | ||
| 1969 | Скорпион срещу Дъга | полковник Тодоров | ||
| 1969 | Иконостасът | Таке | ||
| 1968 | Небето на Велека | Цветан | ||
| 1967 | Случаят Пенлеве | 3 нов. | майор Ранко Иванов (във 2-та: „Пенлеве“) Ранко Иванов, полковник от запаса (в 3-та: „На гости“) | |
| 1967 | Ако не иде влак | инструкторът Димо | ||
| 1967 | Изгонен от рая | музикантът | ||
| 1966 | Цар и генерал | цар Борис III | ||
| 1965 – 1974 | Произшествие на сляпата улица (тв сериал) | 6 | капитан Милев / иманярът Разпопов | |
| 1965 | До града е близо | Златев | ||
| 1965 | Вълчицата | Кирилов, преподавател по физкултура в детска изправителна колония | ||
| 1964 | Невероятна история | |||
| 1964 | Крадецът на праскови | Дьо Гревил, пленен френски офицер | ||
| 1963 | Инспекторът и нощта | лейтенантът | ||
| 1962 | Двама под небето | дървеният философ от Павел баня (не е посочен в надписите на филма) | ||
| 1960 | Бедната улица | Жорж | ||
като режисьор:
| Година | Филми |
|---|---|
| 1972 | Хляб |
като сценарист:
| Година | Филми |
|---|---|
| 1972 | Хляб |
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Христо Шопов (? – 1947) | Мара Шопова (1894 – 1980) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Наум Шопов (1930 – 2012) | Невена Симеонова (1937 – 2013) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Мариана Станишева | Христо Шопов (р. 1964) | Лиза Шопова (р. 1970) | Христо Мутафчиев (р. 1969) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Наум Шопов (р. 1993) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Георги Тошев. Наум Шопов: Личен разговор. Бележки от един живот. София: Сиела, 2010, 144 с.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Премиерът Бойко Борисов връчи държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ за 2010 г., която тази година беше присъдена на актьора Наум Шопов // Министерство на културата, 09.11.2010. Посетен на 16.02.2016.[неработеща препратка]
- ↑ Парцел 1 // София помни. Посетен на 3 септември 2022.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Наум Шопов в kino.dir.bg
- ((en)) Наум Шопов в
Internet Movie Database
|
- Български актьори и актриси
- Български театрални актьори и актриси
- Български творци от Македония
- Народни артисти (България)
- Носители на Димитровска награда
- Носители на Аскеер
- Носители на държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“
- Почетни граждани на Стара Загора
- По произход от Смърдеш
- Родени в Стара Загора
- Починали в София
- Погребани в Централните софийски гробища
