Наум Шопов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Наум Шопов
Роден Наум Христов Шопов
Починал
18 април 2012 г. (81 години)
Националност Флаг на България България
Брачни партньори Невена Симеонова
Деца Христо Шопов
Лиза Шопова
Страница в IMDb

Наум Христов Шопов е български филмов и театрален актьор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 27 юли 1930 година в Стара Загора, в семейство на бежанци от Смърдеш, Костурско. Шопов няма завършено висше образование. Съпруг на Невена Симеонова, актриса.

Синът му, Христо Шопов, също е известен актьор. Има и дъщеря, Лиза Шопова, също актриса.

Играе в Народен театър „Иван Вазов“. През 2007 г. получава награда за цялостно творчество на фестивала „Златен витяз“ в Москва.

Участва в десетки фими и театрални постановки. От най-известните филми, в които се е снимал, са „Иконостасът“ (по романа на Димитър ТалевЖелезният светилник“, с режисьори Тодор Динов и Христо Христов), „Няма нищо по-хубаво от лошото време“, „Инспекторът и нощта“, „Крадецът на праскови“, „Граница“, сериалът „Капитан Петко Войвода“ и др.

През 2010 г. е удостоен и с Държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“.[1]

Шопов умира на 81-годишна възраст на 18 април 2012 г. след дълго боледуване.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
2012 Инкогнита България / Русия проф. Исак Давидович
2007 Кратка история Сандо
2007 Деца от восък - („Children of Wax“) Германия / България / Италия Мустафа
2006 Приятелите ме наричат Чичо Тото
2006 Врабците през октомври
2005 Грешница
1999 Магьосници злият магьосник
1998 Вагнер бригадирът / поп Пешо / слепец - просяк / продавач на близалки
1997 Рекет - („Il Racket“)
Гражданинът въстава- (2 заглавие)
6 Италия
1996 Горски дух
1995 Езерното момче
1994 Граница България / Франция капитанът
1991 Мълчанието историкът доцент
1991 Бащата на яйцето 4 България / Алжир генерал Фето
1991 О, Господи, къде си? бащата Марин Стефанов
1991 Онова нещо Филипов
1991 Тишина Никола Петров
1990 Голямата игра - („Большая игра“) 6 СССР / България Майкъл Уелш, заместник директор на ЦРУ
1988 „Екехард“ - („Ekkehard“) 6 (в 4-та серия: „Es ist Krieg“)
1989 Завръщане Богдан
1989 Заплахата
1988 Вечери в Антимовския хан 2 Киро Котомана
1986 Ешелоните Йосиф Леви
1985 Горски хора
1985 Не се сърди, човече Владов
1985 Денят не си личи по заранта 6 Сеймур
1983 Константин Философ 6
1983 За госпожицата и нейната мъжка компания Петросян
1981 Под едно небе - („Под одним небом“) СССР / България Ангел Найденов
1981 Капитан Петко войвода 12 в 2 серии (в 3-та серия: „Бягството“ и 5-та серия: „Русия дойде“)
1979 Роялът Тодоров
1978 По дирята на безследно изчезналите (филм) 4 генерал Вълков
1979 Бедният Лука Лука
1978 Топло журналистът
1978 Рàли 2 България / СССР Томру Агаса
1976 Завръщане от Рим 5 България / Италия
1976 Войници на свободата - („Солдаты свободы“) 4 СССР / България / Чехословакия / Румъния / Полша / Унгария / Югославия / ГДР Цар Борис III
1975 Вилна зона баджанакът Минчо Минчев
1974 Дубльорът Боян Панов
1974 Вечни времена Иларион
1973 Нона Милевски
1973 Бялата одисея капитан Стоевски
1972 Трета след Слънцето 2 странникът, Лен
1971 Комитетът на 19-те - („Комитет девятнадцати“) СССР Асеверо
1971 Няма нищо по-хубаво от лошото време 2 Конрад Раймен
1971 Демонът на империята 10 турчин
1971 Гола съвест затворникът
1970 Князът Хан Чоки
1969 Скорпион срещу Дъга полковник Тодоров
1969 Иконостасът Таке
1968 Случаят Пенлеве 3 нов. майор Ранко Иванов, о. з. полковник Ранко Иванов
1968 Небето на Велека Цветан
1967 Ако не иде влак инструкторът Димо
1967 Изгонен от рая музикантът
1966 Цар и генерал Цар Борис III
1965-1974 Произшествие на сляпата улица 5 Милев
1965 До града е близо Златев
1965 Вълчицата Кирилов, преподавател по физкултура в детска изправителна колония
1964 Невероятна история
1964 Крадецът на праскови Дьо Гревил, пленен френски офицер
1963 Инспекторът и нощта лейтенантът
1962 Двама под небето дървеният философ
1960 Бедната улица Жорж

като режисьор:

Година Филми
1972 Хляб

като сценарист:

Година Филми
1972 Хляб

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Георги Тошев. Наум Шопов: Личен разговор. Бележки от един живот. С., Сиела, 2010, 144 с.
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((bg))  Премиерът Бойко Борисов връчи държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ за 2010 г., която тази година беше присъдена на актьора Наум Шопов. // Министерство на културата, 09.11.2010. Посетен на 16.02.2016.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония