Наум Шопов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Наум Шопов
български актьор
Роден Наум Христов Шопов
Починал
18 април 2012 г. (81 г.)
Активни години 1948–2012
Брачни партньори Невена Симеонова
Деца Христо Шопов
Лиза Шопова
Страница в IMDb

Наум Христов Шопов е български филмов и театрален актьор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 27 юли 1930 година в гр. Стара Загора в семейство Мара Шопова (по баща Делчева) и Христо Шопов, бежанец от Смърдеш, Костурско. Завършва гимназия в гр. Ст. Загора. Актьор в театрите в гр. Ст. Загора (1948 – 1950), гр. Пловдив (1952 – 1958), гр. Бургас (1967 – 1968) и гр. София – Театър на Народната армия (1958 – 1975, с прекъсване) и Народния театър (от 1985).

Шопов няма завършено висше образование. Съпруг е на Невена Симеонова, актриса.

Синът му, Христо Шопов, също е известен актьор. Има и дъщеря, Лиза Шопова, също актриса.

През 2007 г. получава награда за цялостно творчество на фестивала „Златен витяз“ в Москва.

Участва в няколко десетки филми и театрални постановки. Най-известните филми, в които се е снимал, са: „Цар и генерал“ (1966), „Случаят Пенлеве“ (1968), „Крадецът на праскови“, „Иконостасът“ (по романа на Димитър ТалевЖелезният светилник“, режисьори Тодор Динов и Христо Христов), „Инспекторът и нощта“, „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ (1970), „Трета след слънцето“ (1975), „Топло“, „Вилна зона“, сериалът „Капитан Петко Войвода“ (1981), „Константин Философ“ (1983), „Граница“, и др.

През 2010 г. е удостоен и с Държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“.[1]

Шопов умира на 81-годишна възраст на 18 април 2012 г. след дълго боледуване.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

Кралят в "Животът е сън" от Калдерон де ла Барка, в Театъра на Армията, Сф

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
2012 Инкогнита България / Русия проф. Исак Давидович
2007 Кратка история стария жокей Сандо
2007 Деца от восък – („Children of Wax“) Германия / България / Италия Мустафа
2006 Приятелите ме наричат Чичо Тото
2006 Врабците през октомври
2005 Грешница
1999 Магьосници 4 Злия магьосник
1998 Вагнер бригадирът / поп Пешо / слепец – просяк / продавач на близалки
1997 Рекет - („Il Racket“)
Гражданинът въстава- (2 заглавие)
6 Италия
1996 Горски дух
1995 Езерното момче
1994 Граница България / Франция капитанът
1993-1995 Полицаи и престъпници 3 полковник, началник на следствен отдел в полицията (в 1-ва „Голямата ченгеджийница“)
1991 Мълчанието историкът доцент
1991 Бащата на яйцето 4 България / Алжир генерал Фето
1991 О, Господи, къде си? бащата Марин Стефанов – „Маринката“
1991 Онова нещо Филипов
1991 Тишина Никола Петров
1988 „Екехард“ – („Ekkehard“) 6 (в 4-та серия: „Es ist Krieg“)
1989 Завръщане Богдан
1989 Заплахата
1988 Вечери в Антимовския хан 2 Киро Котомана
1986 Ешелоните Йосиф Леви
1985 Скакалци
1985 Горски хора следователят Гавраилов
1985 Не се сърди, човече Владов
1985 Денят не си личи по заранта 6 Уилям Сеймур, резидент на ЦРУ
1985 Константин Философ 2 логотетът Теоктист
1983 Голямата игра – („Большая игра“) 6 СССР / България Майкъл Уелш, заместник-директор на ЦРУ
1983 Константин Философ 6 логотетът Теоктист
1983 За госпожицата и нейната мъжка компания Петросян
1981 Под едно небе – („Под одним небом“) СССР / България Ангел Найденов
1981 Капитан Петко войвода 12 Халид паша в 2 серии (в 3-та серия: „Бягството“ и 5-та серия: „Русия дойде“)
1979 Роялът Тодоров
1978 По дирята на безследно изчезналите 4 генерал Иван Вълков
1979 Бедният Лука Лука
1978 Топло журналистът
1978 Рàли 2 България / СССР Томру Агаса
1977 Завръщане от Рим 5 България / Италия архитект Карев
1976 Войници на свободата - („Солдаты свободы“) 4 СССР / България / Чехословакия / Румъния / Полша / Унгария / Югославия / ГДР Цар Борис III
1975 Вилна зона баджанакът Минчо Минчев
1974 Дубльорът Боян Панов
1974 Вечни времена Иларион
1973 Нона Милевски
1973 Бялата одисея капитан Стоевски
1972 Трета след Слънцето 2 странникът, Лен
1971-1972 Това спокойно всекидневие 3 д-р Александър Карастоянов, зъболекар
1971 Комитетът на 19-те – („Комитет девятнадцати“) СССР Асеверо
1971 Няма нищо по-хубаво от лошото време 2 Конрад Раймен
1971 Демонът на империята 10 Нафъз ага – „Лисицата“, племенник на матисарифа
1971 Гола съвест затворникът
1970 Князът Хан Чоки
1969 Скорпион срещу Дъга полковник Тодоров
1969 Иконостасът Таке
1968 Случаят Пенлеве 3 нов. майор Ранко Иванов, о. з. полковник Ранко Иванов
1968 Небето на Велека Цветан
1967 Ако не иде влак инструкторът Димо
1967 Изгонен от рая музикантът
1966 Цар и генерал Цар Борис III
1965-1974 Произшествие на сляпата улица 6 капитан Милев
1965 До града е близо Златев
1965 Вълчицата Кирилов, преподавател по физкултура в детска изправителна колония
1964 Невероятна история
1964 Крадецът на праскови Дьо Гревил, пленен френски офицер
1963 Инспекторът и нощта лейтенантът
1962 Двама под небето дървеният философ
1960 Бедната улица Жорж

като режисьор:

Година Филми
1972 Хляб

като сценарист:

Година Филми
1972 Хляб

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Георги Тошев. Наум Шопов: Личен разговор. Бележки от един живот. С., Сиела, 2010, 144 с.
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония