Петър Слабаков
| Петър Слабаков | |
|---|---|
| български актьор | |
| Роден | |
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, България |
|
|
|
| Националност |
 България |
| Професия | актьор |
|
Народен представител в: VII ВНС XXXVII НС |
|
| Семейство | |
| Партньор | Стефания Слабакова, Кина Дашева, Цветана Гълъбова |
| Деца | 3 |
|
|
|
| Подпис |
.jpg) |
| Уебсайт | |
Петър Петров Слабаков (1923 – 2009) е един от най-популярните български актьори. Участва в десетки филми, най-известните от които са „Пленено ято“, „Цар и генерал“, „Вечни времена“, „Мъртви души“. Той е един от основателите на Независимо сдружение „Екогласност“ в края на 80-те години на 20 век.
Съдържание
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 23 април 1923 г. в Лясковец.
Завършва средно образование в Шумен.
След 9 септември 1944 г. е доброволец във Втората световна война.
Работил е като тракторист (1946), книговодител (1948 – 1950), в конезавод, леяр (1951 – 1952).
Завършил е Икономика на промишлеността. Има над 120 роли в киното. Получава Аскеер за цялостно творчество. Женен е за Цветана Гълъбова. От брака му с Кина Дашева се ражда Андрей Слабаков, режисьор.
Играл е в Варненски общински театър Варна (1953 – 1957), Драматичен театър „Адриана Будевска“ Бургас (1957 – 1960), Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ в Пловдив (1960 – 1963), Трудов фронт София (1963 – 1964), Народен театър за младежта (1964 – 1965), Драматичен театър „Боян Дановски“ Перник (1965 – 1966), киноцентър Бояна (1966 – 1967), Театър на Народната армия (1967 – 1971), Театър „София“ (1972 – 1979) и Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (1980 – 1991).
Той е сред учредителите на Комитета за защита на Русе (март 1988 г.) и на Клуба за гласност и демокрация, на Независимото сдружение „Екогласност“ (1989 г.) и на СДС (декември 1989 г.).
Председател е на НС „Екогласност“ (ноември 1989 – март 1990). Председател е на партията "Политически клуб „Екогласност“ – от 1992 г. до юни 1995 г., когато напуска като председател и като член.
На 11 февруари 2006 г. на Шестата извънредна отчетно-изборна конференция в Хасково Петър Слабаков е избран за почетен председател на партията.
Депутат в 7 Велико народно събрание от Русенски многомандатен избирателен район (1990 -1991) (от листата на СДС) и в ПК „Екогласност“ 37 Народно събрание (1995 – 1997) (от листата на БСП).
Починал на 86 години на 17 май 2009 година в село Бериево.[1]
Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]
- Звание „За храброст“.
- Заслужил артист (1971).
- Орден „Кирил и Методий“ – I степен (1973).
- „Награда за мъжка роля“ за ролята на (Антон) от филма „Пленено ято“ (Варна, 1963).
- „Награда за цялостно представяне“ във филмите „Сладко и горчиво“, „Самодивско хоро“ и „Щурец в ухото“ (Варна, 1976).
- „Награда за мъжка роля“ на ЦС на СБП във филма „Черешова градина“ (Варна, 1980).
- „Наградата за мъжка роля“ на СБФД за филма „Златната река“ (1984).
- Медал „За заслуги към БНА“ (1981).
- Орден НРБ – I степен (1983).
- Орден „Червено знаме на труда“ (1974)[2]
Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]
- „Свекърва“ – Свилен
- „Оптимистична трагедия“ – Алексей
- „Вишнева градина“ – Лопахин
- „Ромео и Жулиета“
- „Двамата веронци“ – Ланс
- „Мъртви души“ – Плюшкин
ТВ Театър
- „Болшевики“ (1980) (Михаил Шатров), 2 части
- „История на отживялото живуркане“ (1979) (Михаил Салтиков-Щедрин и Сергей Михалков), 2 части - Парамонов
- „Фор джентълмен или Смърт в розово“ (1978)
- „Лицемер“ (Рязанов и Брагински) (1978)
Филмография[редактиране | редактиране на кода]
| Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
|---|---|---|---|---|
| Златната ряпа | глашатаят | |||
| 2006 | Хиндемит | |||
| 2006 | Нощ и ден | |||
| 2006 | Разследване | чичото | ||
| 2003 | Отвъд чертата | дядо Петър | ||
| 2001 | Отчаяни авантюристи – („High Adventure“) | Великобритания / България / Канада | племенен вожд | |
| 2000 | Краят на ХХ век | адмиралът на флота | ||
| 1998 | След края на света | България / Германия / Гърция | стопанинът на бащината къща | |
| 1993 | Голгота | Страхил | ||
| 1991 | Светлината на любовта – („Das Licht der Liebe“) | Германия | ||
| 1990 | Антракс | Тодор | ||
| 1990 | 8% любов | |||
| 1990 | Бащи и синове | 5 | хазяинът от добруджанското село | |
| 1990 | Карнавалът | Джепчиев | ||
| 1989 | Аз, Графинята | началник | ||
| 1988 | Неизчезващите | 5 | Захари, хазяинът на Симеон | |
| 1987 | Само ти, сърце... | Йоско | ||
| 1987 | Мечтатели | Матея | ||
| 1986 | 19 метра вятър | снайпера | ||
| 1985 | Константин Философ | 2 | патриарх | |
| 1985 | По следите на капитан Грант – („В поисках капитана Гранта“) | 7 | СССР / България) | индианският вожд |
| 1984 | Мечтание съм аз... | |||
| 1984 | Откога те чакам | изобретателят Шахънов | ||
| 1984 | Опасен чар | инспектор Пешанов | ||
| 1984 | Тайната на Аполония – („Vrak“) | Чехословакия / България | капитан Никос | |
| 1984 | Бронзовият ключ | Павел Пашанов | ||
| 1984 | В името на народа | 8 | полковник Илиев | |
| 1984 | Златният век | 11 | патриарх Евтимий (в 6 серии – 1,2,3,5,7 и 10-та) | |
| 1984 | Стената | „Негърът“ – изчислител | ||
| 1984 | Кутията на Пандора | Павел Пашанов, бивш адвокат | ||
| 1983 | Константин Философ | 6 | патриарх | |
| 1983 | Голямата игра – („Большая игра“) | 6 | СССР / България | Пепе Рамирес, собственик на билярден клуб „Де Пикадорос“, приятел на премиера Санчес |
| 1983 | Прилив на нежност | капитан Черкезов | ||
| 1983 | Златната река | „Сладкия“ | ||
| 1983 | Семейство Карастоянови – („Карастояновы“) | 4 | СССР / България | Найден Георгиев |
| 1983 | Синът на Мария | Камен | ||
| 1982 | Бяла магия | „Дявола“ | ||
| 1982 | Николо Паганини – („Никколо Паганини“) | 4 | СССР / България | |
| 1981 | Хан Аспарух | 3 | Авитохол | |
| 1981 | 681 - Величието на хана | |||
| 1980 | Стършел – („Овод“) | СССР | Ферари | |
| 1980 | Воденицата на Левин – („Levins Mühle“) | ГДР | Хибеданк | |
| 1980 | Патиланско царство | 20 | ||
| 1980 | Илюзия | Данил | ||
| 1980 | Лосенските грънчари | |||
| 1979 | Сами сред вълци | 5 | военния деец на БКП Емил Марков | |
| 1979 | Пътят към София – („Путь к Софии“) | 5 | СССР / България | революционерът Дяко |
| 1979 | Черешова градина | Диньо | ||
| 1978 | Живи хора (тв) | |||
| 1978 | Инструмент ли е гайдата? | бай Янко | ||
| 1978 | Покрив | Кирил Апостолов | ||
| 1978 | Април има 30 дни – („Ein April hat 30 Tage“) | Антонио | ||
| 1977 | Нечиста сила | 3 | горския | |
| 1977 | От другата страна на огледалото | Велев | ||
| 1977 | Звезди в косите, сълзи в очите | Пиер Стоманяков | ||
| 1977 | Басейнът | д-р Павлов | ||
| 1977 | Барутен буквар | Велико | ||
| 1977 | Темната кория | Яничко | ||
| 1977 | Завръщане от Рим | 5 | България / Италия | доцент Асенов |
| 1976 | Здрачаване | Николай Манев – „Папи“ | ||
| 1976 | Щурец в ухото | Георги „Черният“ | ||
| 1966 | 31 чифта волове | чичо Иван | ||
| 1976 | Самодивско хоро | бащата на Таня | ||
| 1975 | Белег за човещина | дядо Илия | ||
| 1975 | Сладко и горчиво | генерал Павлов | ||
| 1975 | Буна | Лефтер | ||
| 1974 | Вечни времена | горския | ||
| 1974 | Ламята | Дерикожа | ||
| 1974 | На живот и смърт | 3 | ||
| 1974 | На чисто | бай Христо | ||
| 1974 | Дневна светлина | Михаил | ||
| 1974 | Зарево над Драва | 2 | Делчо | |
| 1973 | Последна проверка | 12 | Павел Жеков, член на партийното бюро | |
| 1973 | Деца играят вън | дядото на Юли №1 | ||
| 1973 | Най-добрият човек, когото познавам! | Филип Николов | ||
| 1973 | Мандолината | главния | ||
| 1973 | Като песен | бащата на Тинко | ||
| 1972 | Вятърът на пътешествията | |||
| 1972 | Еоломея – („Eolomea“) | ГДР / България / СССР | Пиер Бродски | |
| 1972 | Глутницата | |||
| 1972 | Шарен свят | 2 нов. | (новелата „Изпит“) | |
| 1971 – 1972 | Декамерон 40 – („Dekameron 40 czyli cudowne przytrafienie pewnego nieboszczyka“) | 3 нов. | Полша | (Руджерио в новелата „Декамерон 40“ и бандитът Джането в новелата „Матео Фалконе“) |
| 1972 | Герловска история | Танака | ||
| 1971 | Гоя или Трудният път към прозрението – („Goya – oder Der arge Weg der Erkenntnis“) | ГДР / СССР / България / Югославия | Гил | |
| 1971 | Странен двубой | Павлов | ||
| 1971 | Демонът на империята | 10 | Лазар | |
| 1970 | Четиримата от вагона | дядо Кръстан | ||
| 1970 | Цитаделата отговори | Иван Болярски | ||
| 1969 – 1971 | На всеки километър | 26 | парашутистът (в 12-а серия „Рицарският кръст“ – 1969 / инженер Петров) | |
| 1969 | Село край завод | Съботин | ||
| 1969 | Любовницата на Граминя | Италия / България | посредникът Анджело Корлеоне | |
| 1969 | Птици и хрътки | председателят на съда | ||
| 1969 | Танго | Тодор | ||
| 1968 | Опасен полет | полковник Маринов | ||
| 1968 | Шибил | Шибил | ||
| 1967 | Привързаният балон | |||
| 1967 | Завръщане | Стефан | ||
| 1967 | Най-дългата нощ | майорът | ||
| 1967 | В края на лятото | Филип Гераков | ||
| 1966 | Понеделник сутрин | директорът на корабостроителницата | ||
| 1966 | Цар и генерал | генерал Владимир Заимов | ||
| 1966 | Горещо пладне | генералът | ||
| 1966 | Джеси Джеймс срещу Локум Шекеров | |||
| 1964 | Конникът | шофьорът | ||
| 1964 | Непримиримите | капитан | ||
| 1964 | Между релсите | Янис | ||
| 1963 | Смърт няма | Васил Караджов | ||
| 1962 | Капитанът | бате Димо | ||
| 1962 | Тютюн | Динко | ||
| 1962 | Пленено ято | Антон | ||
| 1961 | Призори | „Камарад“ | ||
| 1960 | Отвъд хоризонта | помощник-капитан на турската армия | ||
| 1960 | Дом на две улици | Кирил |
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- От снимачната площадка
- Петър Слабаков в „Герловска история“
- Петър Слабаков в
Internet Movie Database - Петър Слабаков в КиноПоиск
- Петър Слабаков в Кино-Театр
