Петър Слабаков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Петър Слабаков
български актьор
Роден Петър Петров Слабаков
Починал
17 май 2009 г. (86 г.)
Брачни партньори Стефания Слабакова, Кина Дашева, Цветана Гълъбова
Деца Красимир Слабаков, Андрей Слабаков и Боряна Слабакова - Султанова
Политика
Професия

Актьор

Народен представител в:
VII ВНС   XXXVII НС   
Подпис BASA-117-46-1084-115-Signature of Petar Slabakov (cropped).jpg
Страница в IMDb

Петър Петров Слабаков (1923 – 2009) е един от най-популярните български актьори. Участва в десетки филми, най-известните от които са „Пленено ято“, „Цар и генерал“, „Вечни времена“, „Мъртви души“. Той е един от основателите на Независимо сдружение „Екогласност“ в края на 80-те години.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 23 април 1923 г. в Лясковец.

Завършва средно образование в Шумен.

След 9 септември 1944 г. е доброволец във Втората световна война.

Работил е като тракторист (1946), книговодител (1948 – 1950), в конезавод, леяр (1951 – 1952).

Завършил е Икономика на промишлеността. Има над 120 роли в киното. Получава Аскеер за цялостно творчество. Женен е за Цветана Гълъбова. От брака му с Кина Дашева се ражда Андрей Слабаков, режисьор.

Играл е в Варненски общински театър Варна (1953 – 1957), Драматичен театър „Адриана Будевска“ Бургас (1957 – 1960), Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ в Пловдив (1960 – 1963), Трудов фронт София (1963 – 1964), Народен театър за младежта (1964 – 1965), Драматичен театър „Боян Дановски“ Перник (1965 – 1966), киноцентър Бояна (1966 – 1967), Театър на Народната армия (1967 – 1971), Театър „София“ (1972 – 1979) и Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (1980 – 1991).

Член на САБ и на СБФД (1964).

Той е сред учредителите на Комитета за защита на Русе (март 1988 г.) и на Клуба за гласност и демокрация, на Независимото сдружение „Екогласност“ (1989 г.) и на СДС (декември 1989 г.).

Председател е на НС „Екогласност“ (ноември 1989 – март 1990). Председател е на партията "Политически клуб „Екогласност“ – от 1992 г. до юни 1995 г., когато напуска като председател и като член.

На 11 февруари 2006 г. на Шестата извънредна отчетно-изборна конференция в Хасково Петър Слабаков е избран за почетен председател на партията.

Депутат в 7 Велико народно събрание от Русенски многомандатен избирателен район (1990 -1991) (от листата на СДС) и в ПК „Екогласност37 Народно събрание (1995 – 1997) (от листата на БСП).

Починал на 86 години на 17 май 2009 година в село Бериево.[1]

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

  • „Свекърва“ – Свилен
  • „Оптимистична трагедия“ – Алексей
  • „Вишнева градина“ – Лопахин
  • „Ромео и Жулиета“
  • „Двамата веронци“ – Ланс
  • „Мъртви души“ – Плюшкин

ТВ Театър

  • „История на отживялото живуркане“ (1982) (Сергей Михалков)
  • „Болшевики“ (1980) (Михаил Шатров), 2 части
  • „Фор джентълмен или Смърт в розово“ (1978)
  • „Лицемер“ (Рязанов и Брагински) (1978)

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
Златната ряпа глашатаят
2006 Хиндемит
2006 Нощ и ден
2006 Разследване чичото
2003 Отвъд чертата дядо Петър
2001 Отчаяни авантюристи – („High Adventure“) Великобритания / България / Канада племенен вожд
2000 Краят на ХХ век адмиралът на флота
1998 След края на света България / Германия / Гърция стопанинът на бащината къща
1993 Голгота Страхил
1991 Светлината на любовта – („Das Licht der Liebe“) Германия
1990 Антракс Тодор
1990 8% любов
1990 Бащи и синове 5 хазяинът от добруджанското село
1990 Карнавалът Джепчиев
1989 Аз, Графинята началник
1988 Неизчезващите 5 Захари, хазяинът на Симеон
1987 Само ти, сърце... Йоско
1987 Мечтатели Матея
1986 19 метра вятър снайпера
1985 Константин Философ 2 патриарх
1985 По следите на капитан Грант – („В поисках капитана Гранта“) 7 СССР / България) индианският вожд
1984 Мечтание съм аз...
1984 Откога те чакам изобретателят Шахънов
1984 Опасен чар инспектор Пешанов
1984 Тайната на Аполония – („Vrak“) Чехословакия / България капитан Никос
1984 Бронзовият ключ Павел Пашанов
1984 В името на народа 8 полковник Илиев
1984 Златният век 11 патриарх Евтимий (в 6 серии - 1,2,3,5,7 и 10-та)
1984 Стената „Негърът“- изчислител
1984 Кутията на Пандора Павел Пашанов, бивш адвокат
1983 Константин Философ 6 патриарх
1983 Голямата игра – („Большая игра“) 6 СССР / България Пепе Рамирес, собственик на билярден клуб „Де Пикадорос“, приятел на премиера Санчес
1983 Прилив на нежност капитан Черкезов
1983 Златната река „Сладкия“
1983 Семейство Карастоянови - („Карастояновы“) 4 СССР / България Найден Георгиев
1983 Синът на Мария Камен
1982 Бяла магия „Дявола“
1982 Николо Паганини – („Никколо Паганини“) 4 СССР / България
1981 Хан Аспарух 3 Авитохол
1981 681 - Величието на хана
1980 Стършел – („Овод“) СССР Ферари
1980 Воденицата на Левин – („Levins Mühle“) ГДР Хибеданк
1980 Патиланско царство 20
1980 Илюзия Данил
1980 Лосенските грънчари
1979 Сами сред вълци 5 военния деец на БКП Емил Марков
1979 Пътят към София – („Путь к Софии“) 5 СССР / България революционерът Дяко
1979 Черешова градина Диньо
1978 Живи хора (тв)
1978 Инструмент ли е гайдата? бай Янко
1978 Покрив Кирил Апостолов
1978 Април има 30 дни – („Ein April hat 30 Tage“) Антонио
1977 Нечиста сила 3 горския
1977 От другата страна на огледалото Велев
1977 Звезди в косите, сълзи в очите Пиер Стоманяков
1977 Басейнът д-р Павлов
1977 Барутен буквар Велико
1977 Темната кория Яничко
1977 Завръщане от Рим 5 България / Италия доцент Асенов
1976 Здрачаване Николай Манев - „Папи“
1976 Щурец в ухото Георги „Черният“
1966 31 чифта волове чичо Иван
1976 Самодивско хоро бащата на Таня
1975 Белег за човещина дядо Илия
1975 Сладко и горчиво генерал Павлов
1975 Буна Лефтер
1974 Вечни времена горския
1974 Ламята Дерикожа
1974 На живот и смърт 3
1974 На чисто бай Христо
1974 Дневна светлина Михаил
1974 Зарево над Драва 2 Делчо
1973 Последна проверка 12 Павел Жеков, член на партийното бюро
1973 Деца играят вън дядото на Юли №1
1973 Най-добрият човек, когото познавам! Филип Николов
1973 Мандолината главния
1973 Като песен бащата на Тинко
1972 Вятърът на пътешествията
1972 Еоломея – („Eolomea“) ГДР / България / СССР Пиер Бродски
1972 Глутницата
1972 Шарен свят 2 нов. (новелата „Изпит“)
1971 – 1972 Декамерон 40 – („Dekameron 40 czyli cudowne przytrafienie pewnego nieboszczyka“) 3 нов. Полша (Руджерио в новелата „Декамерон 40“ и бандитът Джането в новелата „Матео Фалконе“)
1972 Герловска история Танака
1971 Гоя или Трудният път към прозрението – („Goya – oder Der arge Weg der Erkenntnis“) ГДР / СССР / България / Югославия Гил
1971 Странен двубой Павлов
1971 Демонът на империята 10 Лазар
1970 Четиримата от вагона дядо Кръстан
1970 Цитаделата отговори Иван Болярски
1969 – 1971 На всеки километър 26 парашутистът (в 12-та серия „Рицарският кръст“ – 1969 / инженер Петров)
1969 Село край завод Съботин
1969 Любовницата на Граминя Италия / България посредникът Анджело Корлеоне
1969 Птици и хрътки председателят на съда
1969 Танго Тодор
1968 Опасен полет полковник Маринов
1968 Шибил Шибил
1967 Привързаният балон
1967 Завръщане Стефан
1967 Най-дългата нощ майорът
1967 В края на лятото Филип Гераков
1966 Понеделник сутрин директорът на корабостроителницата
1966 Цар и генерал генерал Владимир Заимов
1966 Горещо пладне генералът
1966 Джеси Джеймс срещу Локум Шекеров
1964 Конникът шофьорът
1964 Непримиримите капитан
1964 Между релсите Янис
1963 Смърт няма Васил Караджов
1962 Капитанът бате Димо
1962 Тютюн Динко
1962 Пленено ято Антон
1961 Призори „Камарад“
1960 Отвъд хоризонта помощник капитан на турската армия
1960 Дом на две улици Кирил

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за